Изглежда българите и македонците, което може би е едно и също, имат навика да се давят на края на Дунава, както събратята си - власите. След като се извървя дълъг път от независимостта на Македония (тогава кръстена със странното име FYROM), след като се решиха много проблеми, след като България подкрепи и помогна на Скопие да влезе в клуба на Северноатлантическия пакт, след като подписахме Договор за добросъседство и европейската перспектива изглеждаше абсолютно безпроблемна за Македония и хоп - нещата се объркаха. Скопие спря да изпълнява подписания от нея договор и София логично дръпна спирачката. Какво действителност се случва?

- Проф. Топалов, постигнахте ли напредък по спорните теми в Комисията след поредното заседание?
- Известен напредък имахме в ранния период на работата на нашата комисия, преди две години, когато колегите от Република Северна Македония (РСМ) се съгласиха, че някои обидни определения за българите в техните учебници, като „номади“, „разбойници“, „по произход турци“, „татари и монголи“, „фашистки окупатори“, „варвари“, „убийци“, „насилници“ и всичко друго страшно и зловещо, което можете да си представите, трябва да се коригират. Те се съгласиха, че цар Самуил е управлявал българска държава като продължител на българската царска традиция и че Климент и Наум са изпратени в Охрид от княз Борис и цар Симеон, сиреч като духовни и културни дейци и представители на българската държава. Очевидно по политически съображения им е било казано да приемат някои наши становища. Обяснимо е - надявали са се да им се даде веднага зелена светлина за Европейския съюз. Когато не им се получи, колегите се отказаха от всичко това. Бил дълъг процесът на промяна на учебниците. Тези дни обаче се разбра, че те скоростно променят учебниците си по отношение на подобните проблеми, които имат с Гърция и Албания, но във връзка с нашата история това, видите ли, не било възможно да стане така бързо, както на нас ни се искало.

- С кои от исканията на македонските ви колеги никога няма да се съгласите?
- Вие бихте ли се съгласили с твърдения например, че през Средновековието български народ не е имало, но „мaкедонски“ - да, че Светите братя Кирил и Методий не са българи, а „мaкедонци“, и че са създали азбука не на българския, а на „мaкедонския“ език, който по-късно е преминал у останалите славянски народи, включително и българския, че цар Самуил е създал голямата и могъща „мaкедонска“ държава и заробил „бугарите“, сърбите, албанците, гърците и други, че Гоце Делчев не е българин, а мaкедонец, че Братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов и още редица наши възрожденци са „мaкедонци“, а не „бугари“, и т. н., и т. н. Цялата им историография е изградена върху лъжи и безогледни фалшификации на историческите факти.

- Ще има ли промяна в учебниците на Република Северна Македония? И какво точно настояваме да се промени?
- Нашите бележки са огромен брой, целият вестник няма да ни стигне да изброим всички лъжи по отношение на българската история.

- Вие сте експерт по български език и литература. Кое е основанието ние да настояваме, че т. нар. македонски език е изкуствено създадена норма, която ние няма да приемем? Знаем, че редица български институции (включително БАН и Съюзът на българските писатели) излязоха с декларации по този въпрос.
- Фактът, че ние с гражданите на РСМ си приказваме без преводач, говори достатъчно ясно за характера на този изкуствено създаден с декрет преди 75 години „език“. Нашите езиковеди и диалектолози отдавна са го определили като регионална книжовна норма на българския език. Вече седем десетилетия те полагат сериозни усилия да отдалечат „езика“ си от българския, като въвеждат много сърбизми и думи от европейските езици, но това са обречени усилия. Езикът е най-консервативната и жилава част от културата на един народ и който му вади нож, трябва да си спомни казаното от дядо Вазов за враговете на българския език: „И с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа!“. Въпреки всичко нашата държава им признава и държавна, и езикова идентичност след 1944 г. Но до създаването на тази държава с решение на Коминтерна и на Титова Югославия и до обявяването на този „език“ с декрет на АСНОМ - тяхното сърбокомунистическо ОФ - този народ и неговият език са български. През 1944 г. в неговата азбука бяха внедрени редица сръбски буквени знаци, а бяха изхвърлени горе-долу толкова български. С най-голяма ярост бе изхвърлена буквата „ъ“, наречена с омраза „българска“ и така българите станаха по сръбски образец „бугари“, а държавата ни „Бугария“. Нали усещате как грубо, презрително и обиждащо звучат тези форми?

- Защо македонските експерти оспорват ключови моменти от българската история? Как вие, експертите в Комисията, оборвате техните тези?
- Оспорват ги, за да си създадат фалшивата „историческа“ идентичност. А най-подходящи за подобна манипулация са именно т. н. „ключови“ моменти. Ние ги оборваме с документи и факти, а те ни „оборват“ с празни приказки, лъжи, фалшификации и опити за политически обвинения.

- Нашите членове на Комисията имат пълната подкрепа на Правителството да предлагат и договарят клаузите. По кои отделни теми, исторически факти или личности Вие мислите, че можем да си позволим компромис?
- Единствения „компромис“ го споменах по-горе - признава им се „идентичност“, но след 1944 г. От наша страна това е жест на голяма толерантност, който обаче не се оценява подобаващо. Други не биха им направили и такъв жест, но ние с тях сме роднини, почти всеки трети български гражданин е потомък на бежанци от Македония, включително и аз, както и повечето членове на нашата комисия, даже май всички.

- Бидейки експерт и в дипломатическите отношения, как приехте решението на външния министър Екатерина Захариева да спре преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС? Именно България по време на своето европредседателство настояваше да се започне процедурата за разширяване на ЕС. Като наш посланик във Ватикана сте работили често и с представители на Северномакедонското правителство...
- Това беше поредният изключително доброжелателен жест на България към нашите съседи, който също не беше оценен, така както не бяха оценени и много други жестове, които нашата държава им е правила. Припомням, че след разпада на Югославия ние първи признахме държавата им, тогавашният ни президент успя да накара и Елцин да я признае; след като Гърция им затвори пристанището на Солун, тяхно пристанище стана Бургас, откъдето идваха цистерните с гориво и тировете с храни, въпреки наложеното им ембарго; подарихме им стотици от най-добрите съветски танкове, които дотогава притежавахме, и още толкова оръдия, за да имат готовност да се защитят от свирепия гняв на Милошевич и да се противопоставят на нападенията от страна на едни техни съседи. Няма да ни стигне мястото да изброим всичко, което направи България, за да ги опази като държава и население, пак ще повторя, защото е важно - от мъстта на Милошевич и от кървавата драма на разпада на Титова Югославия. Но както виждаме, в историята е както много често и в междучовешките отношения - никое добро не остава ненаказано. Днес ние сме най-омразният враг на РСМ, а нейната политика спрямо нас се определя от „дълбоката държава“, управлявана от службите на Белград, според формулировката на бившия министър-председател Любчо Георгиевски.

- Не е ли редно да се започне мащабна разяснителна кампания на основните европейски езици за ролята на България на Балканите през вековете? 
- Добрите специалисти по балканска история са наясно с фактите, но съм съгласен с Вас, че ние не трябва само да се облягаме на обстоятелството, че истината е на наша страна, защото РСМ е подхванала мащабна акция по разпространяване сред политическите и научните среди в Европа и по света на своите фалшиви тези, а известно е, че една лъжа, повторена много пъти, започва да се приема като истина. Задачата за популяризиране на истинските факти от историята на българската държава от създаването u до днес традиционно е задължение както на дипломатическите ни представителства по света, така и на културните ни институти и центрове (макар и недопустимо малко), на лекторатите по български език и култура (доколкото въобще все още са останали), както и на инициативността на отделни родолюбиви българи по света. Лошото е, че пандемията сега затруднява неимоверно много провеждането на каквито и да е подобни прояви.

- Не го казвате от скромност, но на мнозина е известен фактът, че като посланик и в Гърция, и във Ватикана и Суверенния Малтийски орден Вие организирахте по 3 - 4 конференции годишно с българско и чуждестранно участие на водещи учени историци, филолози, културолози и др. по теми от българската културна и политическа история, свързани напр. с делото на Кирил и Методий, Преславската и Охридската книжовни школи, с Първата и Втората българска държава, с Паисий и Възраждането, с българската следосвобожденска или по-нова литература и култура, с българския фолклор и етнография и мн. др. Това изискваше ли се от Вас, или беше резултат на Ваша лична инициатива?
- Това задължение на българските дипломатически, културни и университетски представители по света произтича естествено от същността на тяхната функция в чуждестранна среда и съм убеден, че повечето от тях изпълняват това свое задължение добросъвестно. Очевидно обаче е дошъл и моментът, в който тази дейност трябва да се засили много повече. Досега разяснявахме, сега вече се налага и да защитаваме историческата истина от фалшифициране и нелепо изопачаване от страна на онези, на които сме помогнали решаващо да оцелеят, ще го повторя отново - и като народ, и като държава.

- Ако продължава да властва езикът на омразата, с който си служат македонските медии и държавните чиновници, трябва ли да скъсаме дипломатически отношения? Над 10 000 публикации с лъжи и обиди към България са факт за последните 3 месеца.
- Аз винаги съм казвал, че ние от Комисията сме учени и даваме експертна оценка на правителството за фактите, а то е, което взима решенията. Скъсването на отношения е краен и нежелан акт, още повече, че вдъхновителите от една съседна държава на тази тяхна антибългарска политика биха искали точно това. Ние трябва да браним историческата истина и да изграждаме приятелски и взаимноизгодни отношения с всички свои съседи, но насила добро не можеш да направиш на никого.

- На каква основа почива тази омраза към България? Населението на Македония в рамките на Югославия е страдало много от диктата на Тито, стотици хиляди македонци с българско съзнание са били затваряни, изтезавани, изпращани в лагери с нечовешки условия, масово са избивани, но едва ли ще видим в техните медии нападки срещу сърбите...
- Народите не се мразят. Понякога по изключение - когато има война и се създава антихуманна психоза, но и в такива случаи има човешки изключения, спомнете си отново едно произведение на дядо Вазов - „Иде ли“. Омраза към друг народ могат да създават и чрез репресии да насаждат в обществото само властимащите, това е и отговорността на правителствата в нашата съседна и братска държава от последните седем десетилетия и половина.

- Българското правителство подпомага по всякакъв начин етническите българи в Северна Македония. Получиха български паспорти хиляди наши сънародници, които са доказали български произход. Много от тях учат и работят в България. Според вас какво още трябва да се направи в тази посока?
- Преди всичко трябва да бъдат преустановени преследванията на хората с българско самосъзнание в РСМ, особено на онези от тях, които са получили и българско гражданство. Нашата държава многократно е заявявала на най-високо политическо равнище, че политиците в РСМ трябва да разберат, че антибългарското поведение, което формират и насърчават в обществото, е непродуктивно и няма да отвори пътя им към Европейския съюз, чиито ценности са несъвместими както с коминтерновския манталитет, така и с отдавна отречените от европейското развитие комунистическо-тоталитарни рефлекси.

- Виждате ли изход от тази сложна ситуация?
- С търпение, постоянство, принципност и устойчивост на позициите се постигат много неща. Гърците дадоха добър пример в това отношение. Би било добре нашите обични братовчеди от Скопие да разберат, че най-сигурният начин да постигнат европейската си мечта е не да разчитат някой да ни „натисне“ отвън, докато те ни ругаят и бият отвътре, а да решаваме проблемите помежду си честно и с роднинска сърдечност. И нека не забравят простичката балканска мъдрост - че блага дума и най-тежки порти отваря. Или обратното.

Нашият гост
Проф. д-р Кирил Топалов е известен писател, дългогодишен университетски преподавател, литературен историк и изследовател на възрожденската литература. Той е бил директор на Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, президентски секретар по култура, духовност и национална идентичност, общински съветник в София, посланик на България в Гърция, Ватикана и Суверенния Малтийски орден, член на Световната елинистична академия “Аркадия” и други международни научни институции. Автор е на повече от 30 научни и белетристични книги, на множество пиеси и филми. В момента проф. Топалов е член на Смесената историческа комисия между България и Република Северна Македония.