Писателят от гръцки произход Христос Хартомацидис, който е чист българин по език и съдба, представи две свои нови книги в литературното гнездо Art&Tart в столичния квартал Зона Б 5. Събралите се ценители на словото слушаха с нарастващ интерес анализите на водещия Румен Леонидов (писател и управител на изд. „Факел“), който прескачаше, завърташе и контаминираше сюжетите от книгите със свои спомени или позовавания на световни автори и произведения.

Корицата на романа „Спомените на една хетера“

Едната книга, включваща пиесите „Лиля“ и „Кошмарите на палача Сансон“, беше представена от театроведа Наташа Колевска Куртева. Пиесите са поставени в България и в Гърция. Христос Хартомацидис уточни, че в Гърция е бил критикуван, че описва Маяковски като не толкова верен на партията. Все пак гръцкото общество е достатъчно разкрепостено по отношението на секса, когато става дума за тройката любовници – Владимир Маяковски, Лиля Брик и Осип Брик. Пиесата „Кошмарите на палача Сансон“ разказва за Френската революция и за вътрешните колизии на палача Сансон.

Корица на сборника с пиеси

Втората книга – с атрактивното заглавие „Спомените на една хетера“, беше разтълкувана от белетристката Фани Цуракова. Текстът не претендира за автентичност, защото никой не може да каже какво е било в гръцкото общество. Романът е епистоларен и пресъздава ситуации 4 века преди Христа: отношенията между Атина и Спарта, като е описана реално и чувствено атмосферата – политическа и социална. Всяка дума и образ носят конкретика и функционалност, героите са завъртени в житейския вихър, като всеки е изправен пред избор.

Румен Леонидов повдигна завесата на действието в романа с думите: „Спомените на една хетера“ не е исторически роман, а различен поглед към миналото. Авторът разказва за любовен скандал в античността, за незаконната връзка между Алкивиад и Тимея, царицата на Спарта, за Леотихидас – плод на тяхната връзка, за всесилния цар Агис.

Проследява и сложните отношения между хетерата Дафни и Фигеас – шефът на тайната организация Криптия. Описаните събития са само декор, пред който се разиграват поредните човешки драми... Христос е автор също на поезия и лирични разкази. Той е оригинален писател, който пише така, както диша, с вдъхновение – за разлика от някои днешни писатели, които пишат ерудирано, но без емоция, сухо, сякаш направени от изкуствен интелект. Христос знае къде да спре, как да продължи и отново да спре... Един ангел му диктува на гръцки, а той сваля текста на български, като влиза в различни роли. В писането трябва дързост – без нея нищо не става!“.

В отговор на читателски въпроси Христос Хартомацидис каза: „Най-важният период на човека е пубертетът. Мястото, където израстваш, слага печат в съзнанието ти. Аз израснах в София и днес продължавам да експлицирам спомените си от социалистическа България. Например, паралелите с диктатурата в Спарта и социалистическия строй са видими в романа ми. Няма рецепта за написването на исторически наратив. За тогавашните нрави ние можем само да предполагаме какви са били. Основен кукловод в този роман е Делфийският оракул – т.е. дълбоката държава. Това изглежда не се хареса на гръцките анализатори, които ме критикуваха. Считам, че и днес има държави, в които хората са поданици, но не са граждани“.

Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в гр. Казанлък, в семейство на гръцки политемигранти. Израства в София, където завършва медицина. Репатрира се в Гърция (1980), където публикува романите „Китарист в таверна“ (1996), „Приключенията на Бренгас“ (2001), „Спомените на една хетера“ (2009), „Празникът е някъде другаде“ (2011 г.), „Hellga и Hellena“ (2022), както и сборниците с разкази „Старото здание“ (1991) и „Фото Веритас“ (2003). Автор е на две стихосбирки и на две монодрами – „Асансьорът“ и „Изходът след 18 ч. – забранен“. През 1990 г. печели втора награда на изд. „Хр. Г. Данов“ за романа „И това съм аз“. На български са издадени сборникът му с разкази „Святото дете“ (2015), пиесите „Лиля“ и „Кошмарите на палача Сансон“ (2023). Носител е на няколко литературни награди. Член на два гръцки писателски съюза и на Съюза на българските писатели.