Кандидатът за главен прокурор внесе концепцията си във Висшия съдебен съвет

Държавното обвинение се върна към естественото си състояние на политически неутрална институция

Академичната общност да участва в експертизи по дела

7 години. Толкова ще има следващият главен прокурор, за да ни убеди, че прокуратурата си върши работата и заслужава обществено доверие, което дали основно заради политическите брожения от последните 3 години и постоянните атаки срещу институцията, дали по други причини, изглежда позагубено.

На 10 октомври, в последното възможно по процедура заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), стана ясно, че единственият кандидат за главен прокурор се казва Борислав Сарафов. Той и към настоящия момент ръководи прокуратурата и още от първите дни на встъпването му в длъжност даде да се разбере, че предвижда да промени изцяло облика на държавното обвинение. Не само пред широката публика, но и отвътре. Ден преди крайния срок - 24 октомври, Сарафов внесе във ВСС концепцията си за управление на прокуратурата в следващите 7 години. А от нея личи, че явно настоящият изпълняващ функциите и кандидат за бъдещ главен прокурор не отстъпва от идеята за кардинални промени. Какво предвижда концепцията на Борислав Сарафов в най-ярките u акценти?

Вън политиката от прокурорските кабинети

„Прокуратурата се върна към нормалната си и професионална работа, като категорично и трайно излезе от калния терен на политиката, съсредоточавайки се върху своите законови задължения“. Това твърди в концепцията си Борислав Сарафов и дава заявка, че завръщането на прокуратурата към естественото u състояние на политически неутрална институция ще продължи.

„Непрекъснато слушам, че сме политизирани, но нямам спомен някоя партия да е внесла сигнал срещу свой активист. Всъщност, повечето очакват да станем някакъв техен „съюзник“ против политическия опонент и когато не го правим, получаваме обвинения в политизация“, пише още Сарафов в концепцията. И подчертава, че политическите атаки срещу институцията не могат да са фактор за това дали едно разследване се провежда качествено или не. Това зависи от много и комплексни фактори, които стоят далеч отвъд властовите амбиции.

Вещите лица и експертизите правят наказателния процес бърз или бавен

Вещите лица и експертизите са в основата на бързото и качествено разследване и липсата на кадри, а от там и забавянето на заключенията, води до сериозни проблеми за системата, смята бъдещият главен прокурор.

Проблемът с все по изчезващите от практиката вещи лица, заради ниско заплащане, кратките срокове за изготвянето на експертизите и огромният обем от работа, е от десетилетия. Но тук Борислав Сарафов залага един особен акцент и дава формула за решаването на проблема, която би могла да изведе крачка напред наказателните дела, поне щом се касае до бързината на процеса.

„Наложително е да се регулира по изцяло нов начин организацията на работата на вещите лица. Дейността им трябва да бъде обединена в един център с регионални структури или звена. Национална база данни трябва да осигури достъп на органите на досъдебното производство до всички вещи лица, тяхната специалност и района, в който те извършват дейността си. Може да се обсъди и идеята ми за създаване на Национално бюро за съдебни експертизи към Министерство на правосъдието (вкл. с регионални звена), на което да бъдат възлагани всички експертизи както в съдебното, така и в досъдебното производство“, предлага Сарафов. И извежда пред скоби една нова и заслужаваща внимание идея - академичната общност да участва в изготвянето на експертизи по дела, като се въведе ангажимент за факултетните съвети при висшите учебни заведения, в случаите при които са необходими специални знания от тяхната професионална специализация, те да участват в тази дейност.

Съдебната реформа

Съдебната реформа да не бъде гледана през призмата на конюнктурните интереси на отделни политически лобита - за това призовава Борислав Сарафов, като отчита провала на последните опити за реформи в правосъдието, които не произведоха реално нищо друго, освен лош вкус в устата.

„Кадрова смяна на когото и да било в съдебната система не е съдебна реформа. Съдебна реформа е промяна в средствата, оръжията, ресурсите за работа на прокуратурата, в оптимизиране на организацията на дейността u“, подчертава кандидатът за главен прокурор.

Следователското самоуправление

Следствените отдели да бъдат изведени от орбитата на окръжните прокуратури и да бъдат поставени „под шапката“ единствено на Националната следствена служба, предлага Борислав Сарафов. Или иначе казано - следователско самоуправление, което да даде повече независимост, повече свобода на разследващите и по-малко ограничения от формална гледна точка.

Целта на подобна реформа, според него, би била по-добра организация на разследването и най-вече даване на възможност за създаване на екипи от следователи от различни следствени служби в страната и/или от следователи с различна професионална специализация по дела. Така от една страна Сарафов смята, че ще се уплътни професионалния капацитет на следователите, а от друга - ще се повиши качеството и бързината на разследванията.

Медиите са необходим партньор, а не досаден противник

Особен акцент в концепцията на кандидата за главен прокурор е поставен на медийната политика на прокуратурата, която в последните години бе активизирана и изчистена от излишна показност.

„Коректното, навременно и постоянно взаимодействие с медиите е задължение на прокуратурата, но в същото време би могло да бъде и инструмент за по-успешна работа. Чрез медиите прокуратурата не само информира обществото за своята дейност, но по своеобразен начин се отчита пред него“, пише Сарафов и декларира, че според него оптималната публичност и прозрачност са в служба на обществения интерес, „повишават доверието, правят гражданите съпричастни в борбата с престъпността и ги предразполагат да съдействат на правосъдието“.

Журналистите са живата връзка между институциите и обществеността, а медиите са необходим партньор, а не досаден противник, смята още той.

Концепцията на настоящия и. ф. главен прокурор съдържа още много идеи за промени в законодателството и общата политика по ръководство на обвинението, като въвеждането на изцяло нов механизъм за съставяне на обвинителните актове, който да изчисти от формализъм процедурата, изграждането на система за електронни дела в досъдебната фаза, промени в конкурсните процедури и други.

Дали концепцията на Борислав Сарафов ще му осигури още 7 година начело на прокуратурата предстои да стане ясно през януари 2025 г. Но едно е сигурно - за да се води професионален дебат за бъдещето на прокуратурата, е нужно успокоение и фокус. И изглежда единственият кандидат за поста главен прокурор усеща това.