Виждаме желязното правило, че колкото по-страшна и невероятна е една история, толкова по-добре тя се продава

За разлика от немските писания, във влашките предания Дракула винаги е положителен герой

Черната си слава Дракула дължи най-вече на хрониките, които през този период вече се размножават масово на изобретената от Гутенберг печатарска машина. А информацията за деянията на княза идва главно от заселените в Трансилвания немски католици, с които Йоан Влад III има стара вражда. Разпространявани и доукрасявани, тези слухове са обобщени в памфлет, отпечатан за пръв път във Виена през 1463 г. Саксонското участие е явно предвид многото немски топоними, използвани в разказа.

За няколко години въпросният текст претърпява поне 14 издания, печатани в Нюрнберг, Аугсбург, Бамберг, Лайпциг и др. В тях влашкият воевода е представен като садист, убиец и психопат, не по-добър “от Калигула и Нерон”. Дракула пече на огън деца, набива на кол свещеници, заравя хората в земята живи и дори разкъсва на парчета любовницата си, защото го е излъгала, че е бременна. Съобщава се невероятната цифра от над 25 000 избити мъже, жени и деца. Мнозина наричат тези тиражирани хроники първият хорър в историята. Така виждаме желязното правило, че колкото по-страшна и невероятна е една история, толкова по-добре тя се продава.

“Той - пишат в памфлета - изгори селата в Трансилвания. И жените, и мъжете, млади и стари, загинаха... някои откара в двореца си във Влахия и всички ги наби на кол там... Така едно голямо семейство беше избито чрез набиване на кол, от най-младите до най-възрастните... Той навлезе във Вюрцланд и унищожи зърното, изгори всички посеви, а плени всички хора от град, наречен Кронщат (немското име на Брашов - Н. О.) Тогава Дракула реши да си почине близо до параклиса на Свети Яков в покрайнините на града, които бяха опожарени. Когато дойде утрото, той седна сред побитите на кол мъже и жени близо до хълма и обядва там с голямо удоволствие.”

Така започват намеците за вампиризма на Дракула. Сцената е сред основните в хрониките и е илюстрирана със специална литография. Зложелателите извеждат заключението, че воеводата е пил и кръвта на своите жертви по време на закуска. Изследователят на Дракула Раду Флореску описва “алчните немски памфлетисти”, които се стремели да продават книгите си, тиражирани в хиляди екземпляри след изобретяването на печатарската машина. “След като религиозните теми вече не са особено интересни, а порнографията е забранена, защо да не се опита малко кръв?”

Темата за жестокостта на Дракула е подхваната и от един от големите поети на епохата - прочутият майстерзингер Михаел Бехайм. Той пише поемата “За един кръвожаден злодей, наречен Дракула от Влахия”. Стихотворната творба се появява малко след памфлета и започва с думите: “За най-ужасния сред князете,/ привикнал свойте поданици,/ на тирания повсеместна,/ откак светът е сътворен./ За най-злия звяр/ на всички времена,/ доколкото на мене е известно,/ плета аз тези стихове./ Как Дракула владял със злоба,/ Влахия и своите земи.”

За злия характер на влашкия воевода пишат и други личности от епохата като епископът на Егер Габриеле Рангони и биографът на унгарския крал Антонио Бонфини. Те разказват как Дракула, докато скучаел в килията си по време на 14-годишния си затвор в замъка Вишеград, ловял мишки и птички, като първите набивал на малки колчета, а на другите оскубвал перата и ги пускал през прозореца.

За разлика от немските писания, във влашките предания Дракула винаги е положителен герой. Там се описва случката с разправата с продажните боляри при идването на власт на Йоан Влад III, което способства за укрепването на държавата. Съвременните коментари при направени от етнолозите анкети потвърждават идеята, че жестокостта на Влад е опазила независимостта и обществения порядък на Влахия.

Възстановяването на физическият образ на Дракула е трудно начинание. В илюстрациите на немските памфлети от ХV в. той е предаден с доста страховит вид съобразно съдържанието на текста. Единствено писмено описание на външния вид на воеводата е оставил папският легат Николо Модруса: “Влад не беше много висок, но бе много набит и силен, със студена и застрашителна външност, орлов нос, широки ноздри, тясно и червендалесто лице, на което много дълги ресници обрамчваха широко отворени зелени очи; гъстите черни вежди го правеха да изглежда застрашително. Лицето и брадичката бяха обръснати, но имаше мустаци. Изпъкналите слепоочия създаваха впечатление, че главата му е по-голяма. Бичият врат я съединяваше с тялото, а върху широките плещи висяха дълги черни кичури коса”.

След ранните карикатурни изображения се появяват живописни портрети, които водят към общ ранен прототип. Той вероятно е следвал описанието на Модруса и е представял реалните черти на воеводата. В живописните произведения Дракула винаги е облечен в тържествени владетелски одежди и носи воеводската си корона. В много от тях образът е част от религиозни композиции, като задължително е отрицателен герой.
В едно платно от Националната галерия в Любляна (1462-1463) Дракула е изобразен като Пилат Понтийски, подготвящ се да съди Христос. Рисувана през 70-80-те години на ХV в. картина от манастира Лилиенфилд в австрийската провинция Щирия представя влашкия воевода като мъчителя на апостол Андрей Първозванни. Днес творбата може да се види в известната колекция Белведере във Виена.

Особено прочут е портретът на Дракула от замъка Амбрас в Инсбрук, Австрия, датиран в края на ХVI в. и смятан за точно копие на въпросния прототип. Основания дава една миниатюра от епохата, съхранявана в Музея за изобразителни изкуства във Виена, която е идентична с горната рисунка. А двете пък много си приличат с ранните образи от ХV в. и особено с картината от Любляна. Като се има предвид близостта на времето на създаването на изображението от замъка Амбрас и датата на отпечатването на първия памфлет, без съмнение това е оригиналният образ на Йоан Влад III.

В европейските колекции има и други изображения, свързвани с образа на Дракула. Сред тях е единственият портрет на воеводата в цял ръст от началото на ХVIII в. от музея Естерхази. Картината е направена по заповед на унгарския княз Пал I Естерхази в 1703 г., който поръчва да изобразят героичните му предци.
Образът на Йоан Влад III е издигнат в култ в прохождащата през ХIХ в. румънска държава, нуждаеща се от национални герои. Румънските художници го изобразяват като смел защитник на народа. За него пише самият Михай Еминеску, който настоява Дракула да стане от гроба и да унищожи враговете на румънската нация. В произведенията на Йон Будай-Делеану и Димитри Болинтинану той е смел борец за правда срещу алчните боляри, турците и, забележете, против стригоите (вампирите - Н. О.) и злите духове.

Особено е възвеличаван Йоан Влад III по времето на комунистическия режим на Николае Чаушеску. Тогава са направени няколко филма, където той е представен като национален герой. В Румъния са издигнати и редица монументи с образа на воеводата. През 1975 г. композиторът Георге Думитреску пише операта “Влад Цепеш”.
И все пак образът на националния герой Влад губи катастрофално от този на измисления граф-вампир Дракула. Според книгата на рекордите “Гинес” общо в света са заснети 272 филма за персонажа в романа на Брам Стокър, от които 155 са пълнометражни. Филмите за влашкия воевода са около 10. Без съмнение причината се крие в тръпката, появяваща се у хората при разказите за тайнствените вампири.