Няма нищо лошо в местните референдуми, стига населението след това да си носи последиците

За пореден път в българско населено място (Ъглен) се проведе местен референдум за одобряване на сериозен инфраструктурен проект. За пореден път инвестициите са спрени от местното население. Аз лично съм напълно съгласен да се провеждат такива референдуми за даване на концесии, при положение, че населението след това си носи последиците от взетото решение. Според мен колкото повече култура на местно самоуправление има у българите, толкова по-добре ще вървят „държавните“ работи.

Покрай тези гласувания ляво-зелените активисти възхваляват успеха на пряката демокрация, победата над злите капиталисти и мъдростта на народа. Вдясно, макар и доста по-рядко, се чува, че хората са се загробили да стоят с ниски доходи и че не трябва да ги съжаляваме, когато се оплакват след време. Тук-там някой казва, че местните са глупави. Нека обаче погледнем демографската ситуация в Трън, която според мен води до доста лесно обяснение на резултатите от тези референдуми.

В община Трън населението е 4011 човека (това включва и селата). В работоспособна възраст са 2027, т.е. половината. От останалите 508 са под трудоспособна възраст (нямат право на глас), 1476 са над трудоспособна възраст. Следователно половината от населението са негласуващи или са пенсионери на издръжка от централния бюджет – те имат точно нулев непосредствен интерес от отварянето на мина. Зелените им казват, че тя ще замърсява и няма да им носи ползи. Евентуални икономически плюсове от това те ще видят след много време (или дори няма да доживеят, за да ги видят).

Може някой да каже, че децата на тези хора биха се облагодетелствали и така биха помогнали на пенсионираните си родители, но аз бих се обзаложил, че децата на тези пенсионери или са в напреднала възраст (т.е. няма да работят в мините), или са се преместили в по-големи населени места и едва ли биха се върнали, за да станат миньори. Дори без Зелените да им казват, тези хора лесно биха гласували „против“.

За работоспособните в Трън (2027 човека) не успях да намеря по-подробна статистика за възрастовото разпределение, но предполагам, че повечето са в напреднала възраст, т.е. не са хора, които тепърва ще се заемат с високо специализирана работа като миньорската дейност. От тях 870 са жени, които почти сигурно не биха работили в мината. От останалите 1157 работоспособни мъже, повечето вероятно са в напреднала възраст, следователно също имат малък интерес от отварянето на мина – едва ли биха работили там.

За неработоспособните можем да предположим, че повечето по-скоро ще търсят учене и работа в големите областни градове, тъй като това е тенденцията в такива населени места – от тях много малка част биха имали интерес към миньорската дейност. При всяко положение, те така или иначе не са имали възможност да гласуват.

Извинявам се за обобщаването, но ако закръглим малко цифрите, се получава следното: От грубо 3500 в и над работоспособна възраст, 1500 пенсионери и 850 жени нямат никаква пряка изгода да гласуват за откриването на мината. От останалите грубо 1150 мъже, повечето най-вероятно са в напреднала работоспособна възраст и трудно биха се преквалифицирали, а вероятно и голяма част от тях просто нямат желание да го правят (независимо по какви причини).

Да речем, че само 150 от тях биха имали интерес към работа в мината. Част от жените вероятно все пак също биха искали, или те самите, или мъжете им, да имат евентуално високо платена работа в мината. Ако приемем, че 100 от тях също биха гласували ЗА, то грубо 250 човека от 3500 имат интерес да гласуват със ЗА на такъв референдум.

Реалният резултат в Трън беше 93% ПРОТИВ мината. С нашите бакалски сметки резултатът също е около 93% ПРОТИВ мината.

Повечето от тези хора и без подклаждането от зелените активисти против добивната индустрия биха гласували срещу изграждането на мината поради липса на пряка изгода, поради естественото противене на възрастните срещу новите неща, или по опасения, че ще замърсява и шуми, както и многото други причини, които биха могли да ги мотивират.

Демографската ситуация в Ъглен предполагам е сходна, макар и да не успях да намеря подробни данни, тъй като се води в община Луковит. Все пак, подобно на Трън, отново става въпрос за малка община и социо-демографската картина едва ли е много по-различна. Там резултатът беше 100% ПРОТИВ изграждането на каменната кариера.

Понякога демографията дава доста по-лесно обяснение от сложните икономически или идеологически теории. Бъдещи местни референдуми по подобни въпроси ще продължат да дават същия резултат и съответно инвестициите в тези райони ще бъдат умножени по нула.

Над 50 са местните допитвания

Местните референдуми и местни граждански инициативи надхвърлят 50 за последните три години, това сочи справка на “Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА)”. И докато за цялата 2014 г. разгледаните граждански подписки са били 4, само от началото на 2017 г. вече са 10. Но липсват данни колко от тези инициативи са били доведени до успешен край. Сред подписките преобладават такива, в които се иска дадено населено място да се отдели от кметството, към което принадлежи, и да се присъедини към друго.

* Авторът е юрист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма. Част от Платформата за дясна политика.