Търговецът Димитър Ценов дарява на държавата цялата си собственост, оценена тогава на 5 млн. златни лева

Свищов е първият свободен град и се слави с пионерни за страната ни инициативи и събития. Животът и делото на големия родолюбец Димитър А. Ценов са сред ярките примери от българското Възраждане. В Свищов всяка улица и стряха са символ и знак за исторически събития, пренаписали хода и ускорили развитието и възстановяването на българската държава.

“Сред най-устойчивите символи определено е сътвореното от търговеца Димитър А. Ценов, довело в Свищов на 8 ноември 1936 г. Цар Борис III за откриването на Висшето търговско училище. Училището започва работа с 11 преподаватели и 375 студенти”, разказва проф. д-р Андрей Захариев, който е ръководител на катедра “Финанси и кредит” при Стопанската академия  ”Д. А. Ценов” в Свищов и председател на Фондация “Проф. д-р Минко Русенов”.

Той е направил щателно изследване на живота и делото на видния свищовлия и разкрива как е натрупал богатството си. Ценов е роден през 1852 г., в семейството на заможен търговец, учи в Свищов, а след това и във Велико Търново и Кронщад (б.а. днешен Брашов).

“След трудни начални стъпки в стопанския живот на Румъния, свищовлията става част от генерацията “първостроители на съвременна България”, която за малко години постига преодоляване на вековната изостаналост в стопанския облик и инфраструктура на освободената ни държава”, обяснява проф. Захариев.

Той припомня, че Ценов построява част от водопровода на София и първите трамвайни линии, изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София-Перник и Мездра-Враца-Видин. Владее седем езика има плодотворни контакти сред европейската аристокрация. С делови отношения и търговски връзки с фирми и дружества от Австро-Унгария, Германия, Франция и САЩ се явява водещ вносител на строителни материали. С дялове в банки, застрахователни дружества и спестовни каси умело съвместява търговията, строителството и финансовите операции. Участва във всички подписки за държавни заеми. За кратко е и народен представител.Негова е концесията за добив на цимент при Златна Панега. На него принадлежи и идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но бурни политически събития не довеждат заявената концесия до успешен край.

“Ценов дарява на държавата и на родния си град цялата си собственост – пари, ценни книжа и имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Неговото дарение е второто по големина за развитие на българското висше образование и достига по мащаб това на братята Евлоги и Христо Георгиеви , които са дали 6 млн. златни лева за Софийския университет. В завещанието е даден задължителен пример за съграждане на училище по подобие на берлинското Ханделсхохшуле с напълно самостоятелен статут, което при никакви обстоятелства “не бива да се смесва или слива с никое друго държавни или с частни средства създадено учебно заведение”, обяснява проф. Захариев.

Той разкрива и хронологията на завещанието, дарението и поетия от държавата ангажимент.

На 1 септември  1912 г.  Димитър Ценов  обявява волята си: “Нареждам моето имущество, в неговата цялост, да послужи за образуването на един фонд, носещ на вечни времена моето име “Димитър А. Ценов”. От чистия приход, 10% да се капитализират и прибавят ежегодно , редовно и вечно към капитала на фонда. Щом чистият доход от фонда достигне 300 хиляди златни лева годишно, веднага да се основе и издържа от чистия доход едно висше търговско училище в Свищов. Изрично е изтъкнал, че дисциплините, които ще се преподават трябва да обхващат търговските науки, финансовите науки, търговското право, банковото дело, науките по застрахователно дело и др.”.

През 1914 г. Димитър Ценов е поканен да се присъедини към Ефорията /б.а. Настоятелството/ по изпълнение завещанието на Евлоги Георгиев, като дава своя принос за изграждането и развитието на Софийския университет.

“През 1920 г.  Димитър А. Ценов прехвърля на държавата собствеността на четири свои имота в София за общо над 7 млн. лева “, разкрива проф. Захариев.

На 29 юни е гласуван от 23-то Обикновено Народно събрание Закон за приемане на дарението и завещанието на родолюбивия свищовлия. На 21 септември пък Цар Борис III подписва Указ за утвърждаване на закона. След 4 години  е издаден Указ за приемане на Наредба-закон за Висшето търговско училище “Д. А. Ценов”.

“Свищовската община откупува дворни места в местността “Калето” и ги дарява на Фонда за строеж на основна сграда на академията. Две години по-късно е възложено строителство на комплекса на ректората и само за година той е завършен”, споделя проф. Захариев.

Прехвърлил стотици страници исторически документи, преподавателят установява, че седмица след официалното откриване на висшето училище, започва работа и Ефорията на Фонда “Димитър А. Ценов” с капитал от вече 50 млн. златни лева. В ръководния орган са ректорът, кметът на Свищов и началник отдел към Министерството на търговията, промишлеността и труда а решенията му се одобряват от министъра. Влагат се средства в изграждането на сградите на ректората, киното, мензата и общежитието. Допълнително придобиват нови имоти в София за отдаване под наем.

“През 1948 г. е одобрен държавния бюджет, като в приходната част е включен и Фонда “Димитър А. Ценов” и той фактически е национализиран”, казва проф. Захариев.

На февруарската си сесия Общинския съвет в Свищов излезе с декларация в подкрепа на възстановяване на държавната поръчка за над 1000 първокурсници годишно.

“През 2012 г. трите държавни икономически висши училища в София, Свищов и Варна имаха общ прием от над 10 000 първокурсници в пропорция 48:24:28. През 2017 г. съотношението е вече 65:10:25 в полза на столицата при държавна поръчка от малко над 7000 студенти за трите профилирани икономически висши училища. Спадът в държавната поръчка във Варна е два пъти, в Свищов 3,3 пъти, а в София 1,2 пъти”, уточнява проф. Захариев.