Недостиг на храна, бензин и надежда

Икономическата криза се задълбочава - рафтовете по магазините са празни, хората са отчаяни

Да напълни хладилника в апартамента, който отдава на туристи в AirBnB, вече е целодневна задача за Йорди Гонзалес. Тя иска поне да е сигурна, че гостите u ще разполагат с кока-кола и вода. Купуването на бутилирана вода е почти непосилна задача. „Трябва много да обикалям и да търся. Почти никъде няма вода“, казва тя. Ситуацията е подобна и със закуската. Гонзалес купува плодове от пазара, но яйцата са много скъпи. Мляко на прах пък се продава само за деца.

Йорди Гонзалес е израснала в Куба, преживяла е икономическата криза от 90-те години на ХХ век, когато Съветският съюз, който е близък партньор на Хавана, се разпада. Този период в Куба наричат „специалния“. По това време голяма част от населението гладува. Сега е различно, казва Гонзалес: „Има усещане за тъга в Куба. Сякаш вдишваш нещастието. Страната е изморена и отегчена“.

„Хората вече почти не могат да плащат за храна“, казва кубинският икономист Омар Еверлени. Средната заплата през миналата година е била 3528 песос. Килограм мляко на прах вече струва 1000 песос, а килограм свинско месо - 300 песос.

Освен всичко останало, дизеловото гориво е все по-малко достъпно, защото правителството го използва, за да произвежда електричество. Няколко електроцентрали едва се справят. В провинцията електричеството обикновено не работи нощем, за да се опазва електрическата инфраструктура в летните жеги.

Туризмът, който е един от основните източници на приходи за Куба, твърде бавно се възстановява след кризата, предизвикана от пандемията. Заради войната в Украйна твърде малко са и руснаците, които пристигат в Куба.

Натискът се увеличава, на някои места вече се появява съпротива. Във фейсбук се разпространяват видеоклипове на хора, които тропат по тенджери, за да изразят гнева си. Затова миналата седмица президентът Мигел Диас-Канел публично призова за търпение и сплотеност. Той обвинява американската икономическа блокада за недостига на стоки и предупреждава да не се използва ситуацията, за да се „атакува революцията“. Без съмнение това е намек към масовите протести от миналата година.

През последните месеци десетки хиляди напуснаха страната. Иикономистът Еверлени вижда в това пореден проблем за Куба.