Инструментът за граждански контрол, прилаган в ЕС, гарантира публичния интерес в скъпите проекти с държавни пари

Скандалът с провалената обществена поръчка за тунел „Железница” на автомагистрала „Струма” няма да заглъхне за три дни. Тепърва следствието ще изяснява кой оценител какви оферти и папки е изнасял, вместо да ги чете в Агенция „Пътна инфраструктура”, и в чий интерес е действал. Още по-дълго ще се възмущават шофьорите, обречени за години напред да губят двойно повече време в задръстванията по европейския път от София към Кулата и Промахон.

В разправията са ангажирани поне трима министри на регионалното развитие: служебният Спас Попниколов бе оценител на проекта, преди да го извикат в кабинета на проф. Огнян Герджиков. Предишният министър Лиляна Павлова бе сред първите, разгласили новината за прекратената поръчка. А следващият министър приоритетно ще трябва да строи тунела „Железница”. Ако поръчката не бъде възложена, изпълнена (в съкратени срокове) и отчетена до 2022 г., ще се наложи България да връща европейските пари, инвестирани в цялата автомагистрала „Струма”, а те са 1,5 млрд. лева според сайт на ЕК.

Могло ли е обаче да се предотврати провалът на обществената поръчка за тунела „Железница”? Изобретен ли е механизъм, който да предпазва публичния интерес от подобно неблагоприятно стечение със скъпоструващи последици?

Да, има точно такъв антикорупционен инструмент за граждански контрол и той досега е прилаган в над 300 търга в 15 държави по света.

От 1998 г. и у нас има пактове за почтеност като ноу-хау на „Транспаренси интернешънъл”.

В периода 2012-2014 г. точно такъв пакт бил подписан между възложителя и изпълнителя, действал за лот 2 Дупница-Благоевград на автомагистрала „Струма”, и то успешно! Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация „Прозрачност без граници”, пояснява, че пактът за почтеност е

джентълменско споразумение

с което възложителят и изпълнителят се съгласяват да допуснат независимо наблюдение в различните етапи на големи тръжни процедури, избор на оферти, изпълнение, оценяване, разплащане. Възложителят се съгласява да разреши паралелна външна експертиза за граждански контрол и дали да се съобразява с предписанията й. Тя черпи вътрешна информация и осветява онези тръжни и конкурсни процедури, при които има съмнения за корупционни практики или че още преди обявяването на обществената поръчка е бил ушит „костюм по мярка” за някой фаворит.

За да е работещ пактът за почтеност, трябва добра воля от всички участници. Иначе няма как да се спазват принципите на лоялната конкуренция и да се гарантира прозрачност и отчетност при разходването на публични средства.

По принцип чрез пактовете за почтеност е възможно наблюдателите да присъстват на срещите между възлагащия орган и избрания изпълнител, да анализират документите и сметките, да бъдат в течение на кореспонденцията, да имат неограничен контакт с ръководителите на проекта и да проверяват на мястото на строителството.

Инструментът бил пробван най-напред през 90-те години при строежа летището в Берлин. И там няколко обществени поръчки се проваляли, имало силна обществена реакция, съмнения за корупция и обвинения в нагласени сделки. Тогава един пенсионер - компетентен и уважаван инженер - станал независим наблюдател, с неговата гаранция строежът тръгнал и напрежението се стопило.

Пактовете за почтеност са приложими не само при строителството и не само при обществените поръчки, а и при концесии, при различни тръжни оферти, при отдаване под наем на общински сгради и навсякъде, където се разходват обществени блага, изтъква Славов. Клонът на „Транспаренси“ у нас посочва, че съотношенията на риска от корупция и нарушения в отделните сектори са, както следва: 63,3% - в поръчките за строителство и инфраструктура, 25,3% - от търговете за стоки и оборудване, 8% - за доставки на услуги, 2,5% - за други нетипични задачи. Славов препоръчва при съмнения за корупция да се питат не само експерти, а широк кръг граждани. Хората имат вярна представа извозва ли се навреме боклукът, чист ли е градът, спазват ли обещанията си концесионерите. Важно е независимият наблюдател

да бъде трета страна в системата, а не пето колело

Гражданското наблюдение не е пасивен процес: независимите експерти коментират непрекъснато с възложителя. При нередности сигнализират и до него, а и до компетентни органи като Агенцията за обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция и до управляващия орган на съответната оперативна програма.

Българският опит с пакт за почтеност датира от ранните опити за продажба на БТК, припомня Славов. Тогава възложителят пробвал да използва инструмента като гумен печат, т.е. да заблуди обществото, че процедурата е чиста... Само че наблюдателят се оттеглил и сделката не станала.

След 2000 година правителството пак предвиждало строителството на магистралата да се даде на концесия, като държавата покрие всички загуби на бъдещия концесионер, а той щял да получава и тол таксите. Всичко това щяло да ни струва над 3 млрд. лв. Въпреки искането на „Прозрачност без граници” администрацията отказала достъп до документите и процедурата била преустановена. Едва третото следващо правителство постигнало взаимодействие между възложителя, изпълнителя и наблюдателя. Проверена била тръжната документация. Същинското строителство било контролирано от местни неправителствени организации. Търгът завършил успешно, без тол такси - и то на

6 пъти по-ниска цена спрямо първоначално пресмятаните

3 млрд. лв.

Пактове могат да се сключват още при планирането на обществени поръчки и да обхванат етапите на обявяването, оферирането, изпълнението и отчета.

Под различни форми инструментът служи и в момента в Аржентина, Австрия, Еквадор, Индия, Италия, Китай, Колумбия, Латвия, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Руанда, Тайланд, Унгария, Южна Корея и другаде по инициатива на държавните или на местните власти, но най-вече като следствие на граждански натиск. Което доказва, че е приложим и в развити, и в неразвити икономики, на всички континенти и в държави с различни нива за възприятие на корупцията. Отличителната обща черта е, че пактът може да се адаптира към местния контекст и към всякакви сектори - здравеопазване, образование, енергетика, транспорт, инфраструктура, околна среда, култура.

За да бъде ефективен гражданският контрол, е необходимо външно финансиране. В момента Европейската комисия финансира независимо наблюдение в 11 държави членки на ЕС в 17 обществени поръчки, с водещото участие на „Транспаренси“. Няма как иначе наблюдателите да останат обективни, а големите инфраструктурни проекти да не се превръщат в черна кутия.

Защо обаче свети червена светлина пред пакта за почтеност за тунела „Железница”? През 2016 г. Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” бе закрита. Правоприемник стана Агенция „Пътна инфраструктура” и независимите наблюдатели казват, че оттогава буксувала комуникацията с АПИ като възложител. Девет месеца по-късно гръмна скандалът...