Как парламентът весели народа

Емил Василев изкъпа с чаша вода колега.

С фокусници, жонгльори, еквилибристи и гълтачи на огън в пленарната зала

Те попиват социалното напрежение, което инак може да изригне в бунт

Парламентът далеч не е безполезна институция. Говорилня, която прелива пустото в празното. Неговата мисия е да весели българския народ. Там се изнасят вълнуващи спектакли. Комедии, водевили, фарсове и бурлески влизат в репертоара.

Най-много обаче са цирковите изпълнения. Фокусници, жонгльори, еквилибристи и гълтачи на огън се изявяват в пленарната зала. Те попиват социалното напрежение, което инак може да изригне в бунт. Пред телевизора със салатка и ракийка електоратът се залива от смях. И забравя за окаяното си дередже.

Има нещо съдбовно в нова зрелище!

Първото обиталище на депутатите е дъсчено помещение, сковано за театро. Намирало се в южната част на Градската градина. „Народното събрание се събираше в бараката, в която амбулантната трупа на Георгя Попова даваше представленията си. По едно странно съвпадение, величественото здание на днешния Народен театър се гради на същото място, дето беше тая барака!“, пише Иван Вазов.

Дървеният парламент изгаря на 1 февруари 1882 г. Огънят избухва след представление на „Иванко“ от Васил Друмев. Константин Иречек хроникира грозното събитие:

„Тази нощ изгоря сградата на Народното събрание, историческо помещение, в което Стамболов ораторстваше, Каравелов ревеше, Балабанов плачеше, Славейков спеше, Горбанов беше бит, а мнозина други изглупяха, в което видяхме да се заражда българското народно театро, сграда строена за театър, после престъпно взета за политически театър, а сега повърната наново за своята първоначална цел.“

Белокаменното Народно събрание отваря двери на 25 ноември 1884 г. Сградата е осветена с водосвет и банкет. Тогава за първи път легендарните кюфтета влизат в ковачницата на закони. Вестник „Средец“ документира за грядущите поколения:
„После божествената служба, извършена от духовенството ни начело с Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, поканените седнаха да ядат и да пият на приготвената по тоз случай закуска.“ Ако Марко Ферери беше на гощавката, щеше да ангажира депутатите за класическата кинотворба „Голямото плюскане“.

Силната драматургия се прави от сблъсъци, конфликти и колизии. Сюжетът трябва да е наситен с превратности, които да разтърсят публиката. В това отношение българският парламентаризъм не може да се посрами.

Някога входът за Народното събрание е бил платен. Всеки, който иска да се наслади на парламентарeн спектакъл, си купува билет. В камарата се ходи като на цирк. През 1895 г. Вазовите герои Кардашев и Тачев стават свидетели на батални сцени, описани в повестта „Кардашев на лов“:

„Един господин с голяма глава, с пълно почервеняло от яд лице, наежен като глиган, ревящ ужасно, скокнал прав, думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата, и яростно удряше банката си, която трещеше под железния му юмрук и отхвърляше книжата, що стояха на нея.“

Нашият парламент е трибуна на вдъхновени оратори. Изнасят моноспектакли с омиров патос, ювеналова острота, шекспиров драматизъм и гьотева дълбочина. Дори когато имат дефект в говора, словото им е завладяващо. Емблематичен пример е Кръстю Мирски, на когото без време опадали зъбите.

„Освен това - добавя един зрител - говореше много бързо и „изяждаше“ цели срички. Този много почтен инак общественик и приятен събеседник си бе спечелил между нас, обитателите на журналистическата парламентарна ложа, едно не твърде завидно прозвище: логодиарията.“

От логодиария страдали още Михаил Такев и Теодор Теодоров. Веднъж Такев дръпнал четиричасова реч, а Теодоров му отвърнал с осемчасово слово. Освен това предупредил, че ако го прекъсват, няма да слезе от трибуната два дни. „Ако Теодор Теодоров, както се заканва, говори два дни, аз ще говоря четири дни!“, приел предизвикателството Михаил Такев.

През социализма циркът беше куклен. Заслужили артисти кукловоди дърпаха конците на марионетките. Всеки имаше свой творчески натюрел и характерен стил. Фердинанд Козовски дърпаше с отсечено офицерско движение, усвоено във Военната академия „Фрунзе“. Сава Гановски теглеше с плавна методика, научена в московския Институт за червена професура. Станко Тодоров опъваше леко и елегантно, какъвто си е по природа.

Четири десетилетия конците вдигаха гора от ръце. Винаги „за“, никога „против“ или „въздържал се“!

Демокрацията върна живеца на цирковото изкуство. Кастинги, наречени избори, селектират най-талантливата част от нацията. Нина Чилова например беше с особени пристрастия към водевилите в Музикалния театър. В миг на вдъхновение го преименува от „Стефан Македонски“ на „Стефан Софиянски“.

От много четене в главата на бившата фризьорка се забърка драматургична каша. Сложи знак на равенство между Оскар Уайлд и Александър Островски. „Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е „И най-мъдрият си е малко прост“, сподели тя пред медиите.

Десислава Атанасова ляга и става с Достоевски. На 27 ноември 2013 г. тя се усъмни в средношколските знания на Мая Манолова. „Силно се надявам да сте прочели поне „Престъпление и наказание“ на великия Достоевски“, изстреля в пленарната зала острието на ГЕРБ. „Да, госпожо Атанасова, чела съм и „Престъпление и наказание“, чела съм и „Идиот“, потвърди червената амазонка.

Повечето депутати играят по традиционната система на Станиславски. Цецка Цачева обаче е изключение. Театърът на абсурда беше нейната стихия. „Петелът е безгръбначно животно!“, обяви председателката на парламента.

Залата онемя, защото само с три думи тя преобърна теорията за произхода на видовете. Според Цачева мястото на петела е в зората на еволюцията, някъде при амебите. Сериозна заявка за по-високо IQ от това на Чарлз Дарвин.

Моньо Христов показа голо маце на трибуната.

Голо маце изплакна очите на публиката в Тридесет и деветото народно събрание. Моньо Христов размаха постер с пикантни форми от високата трибуна. С него илюстрира бюджета за 2005 г. Девойката беше по бикини, с едната ръка свенливо прикрила гърдите си, в другата стискаше връзка лук. Зарзаватът беше задължителен, защото Моньо е представител на земеделска България.

Циркът в Народното събрание ще открие новия сезон след изборите през октомври. Фокусници, жонгльори, еквилибристи и гълтачи на огън ще попиват социалното напрежение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи