Определени медии фабрикуват всевъзможни компромати и дори (полу)налудничави истории

Отдавна няма следа от LIC 33, макар софийските им ПР-и да твърдяха, че компанията е готова да управлява активи, всеки от които струва милиони

Neminem metuit innocens. Още през древността хората са знаели, че „невинният не се страхува от никого”. Когато обаче съвестта ти е изпълнена със страхове и дори кошмари, то не ти остава нищо друго, освен да търсиш спасението в неистината и в изграждането на паралелни светове. Толкова абсурдно изглежда поведението през последния месец на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, представящ себе си като „собственик” на оръжейния завод „Дунарит” и на неговия съветник – възпитаника на Съветския съюз Бойко Ноев, известен повече с близостта си до Иван Костов, а както се оказва - и до беглеца от правосъдието Цветан Василев.

В опит да заглушат фактите около приключващото разследване и предстоящото внасяне на обвинителен акт срещу Гебрев, двамата използваха пропагандната машина на подсъдимия издател Иво Прокопиев, преследвайки три цели. Първата – да опитат да се представят за жертви. Втората - да пробват да минат за заклети атлантици, търгуващи с оръжие с руски лиценз. Третата - да се опитат да запазят контрола върху източника на финансиране на задкулисната мрежа, изградена от Цветан Василев за избягване на наказателната отговорност по фалирането на Корпоративна търговска банка. Решението на Гебрев да влезе в главната роля в шпионски трилър с фантасмагоричен сценарий, надминаващ много от холивудските му събратя обаче няма да му донесе успех. Иначе, сценаристът е добре познат. Само е сменил леко жанра, тъй като предната му продукция, част от която бе опитът за заграбване на „Дунарит”, представляваше комедиен екшън, който не успя да заблуди аудиторията, но пък осигури нужното отвличане на вниманието.

LIC 33

През пролетта на 2015 г. в София се появиха неколцина имитатори на героите от „Бандата на Оушън”, начело с белгийския руснак Пиер Луврие. „Бандата” от прясно регистрираното дружество LIC 33 претендираше, че е купило активите на водещи в своите сектори компании - всичките длъжници на фалираната от Цветан Василев КТБ. Едно от дружествата бе и „Дунарит” АД, от което Луврие и компания твърдяха, че притежават 91%. Всъщност те твърдяха, че са закупили и най-големия телеком, още едно оръжейно дружество и още активи, всеки от които струващ от десетки до стотици милиони. И всичко това за 1 евро, с обещанието, че всички задължения към фалиралата пирамида на фараона-беглец ще бъдат покрити.

За управител на „Дунарит” тогава бе представен Владимир Микулински, който пред Агенцията по вписванията бе посочил, че живее на столичната улица „Оборище” 27-29. На този адрес се намира френското посолство, ръководено през 2015 г. от злополучния Ксавие Лапер дьо Кабан. Смята се, че една от причините за преждевременното отзоваване на дьо Кабан от България, е именно легитимирането, което той осигурява на „бандата на Луврие”.

Днес Ксавие дьо Кабан е посланик на Франция в Буркина Фасо, а Луврие отдавна е забравил за българската си авантюра. От години не е активен и сайтът на LIC 33, регистриран ден преди скандалната поява на дружеството като „собственик” на активи за над милиард. През март-април 2015 г. бързо стана ясно, че Луврие всъщност е свързан с руския олигарх Константин Малофеев.

Изглежда, обаче, този театър на абсурда, изигран изключително слабо от Луврие и компания, е целял в дружества като „Дунарит” АД да бъдат вкарани други подставени лица, далеч по-приемливи от белгийско-руския спекулант, както се и случва. Така се оказва, че Пиер Луврие става Емилиян Гебрев.

Премълчани факти около един странен инцидент

В последния брой на седмичника „Капитал” на Иво Прокопиев, в два материала, посветени на „Дунарит”, авторите твърдят веднъж, че Гебрев е тръгнал да придобива оръжейницата успоредно с Луврие или малко след него и втори път цяла година по-късно – през пролетта на 2016 г. Тази подробност има съществено значение за фактите, защото Гебрев твърди, че през пролетта на 2015 г. става обект на отравяне със силно токсично химическо вещество докато вечеря в ресторанта на пет-звезден столичен хотел.

Със същите симптоми в болница са приети синът му и висш мениджър във фирмата на Гебрев – „Емко”. От твърденията на разследвания оръжеен търговец и изпълняващия ролята на негов съветник Бойко Ноев се разбира, че в атаката имало „руски” следи и убедено била свързана с апетитите на Гебрев да се добере до „Дунарит”. Освен немарливост към ключови факти, единият от авторите от изданието на подсъдимия Прокопиев допуска грубо недоглеждане с твърдението, че странното интоксикиране вероятно е станало с „Новичок”. Само че случаят от миналата година с истинското отравяне на дъщеря и баща Скрипал във Великобритания показа какви биха били последиците от употребата с химическо вещество от групата на „Новичок” две години и половина преди това в София. Гебрев твърди, че той, синът му и служителят му от „Емко” са приети след вечеря, т.е. отравянето е настъпило от поглъщането на храна. Дали „натровените” щяха да са живи, ако бяха поели химическо вещество от групата на „Новичок”? И още – няма данни нито служителите, нито други клиенти на луксозния ресторант да са били с подобни симптоми. Дали ако веществото наистина е било „Новичок”, това щеше да е възможно?

А когато Гебрев и Ноев твърдят, че шпионският трилър е заради интереса на първия към „Дунарит” и руски интереси към българската военна промишленост, защо удобно e пропусната руската връзка с неуспешния опит на Пиер Луврие да купи оръжейницата за 1 евро през пролетта на 2015 г., както и за неговите публични свързаности с Константин Малофеев? Причината е повече от прозаична – всичките са в една група, заграбила незаконосъобразно „Дунарит” и източваща печалбата от продажбите на оръжие. Заради това, колкото повече Емилиян Гебрев се опитва да представи себе си като „собственик” на „Дунарит”, толкова по-ясна става обвързаността му с Цветан Василев и руските олигархични покровители на банкера-беглец.

Възпитаникът от МГИМО

В една от последните си изяви по бТВ Емилиян Гебрев за пореден път се опита да „скъса опашката” си с Цветан Василев, като дори лансира тезата, че двамата са били противници. Дори и да приемем, че е било така, то това би било валидно единствено до фалита на КТБ и бягството на фараона от българското правосъдие през 2014 година.

Доказателствата за това, че Гебрев представлява Василев в „Дунарит” се увеличават значително, което обяснява и действията на прокуратурата от последните месеци. Има и още една връзка, достатъчно публична, потвърждаваща и друга съществена подробност – близките отношения на Цветан Василев с Иван Костов, в чийто управленски мандат става придобиването на КТБ. Става въпрос за бившия министър на отбраната в правителството на Костов - Бойко Ноев.

От близо три години, обаче, Бойко Ноев изведнъж стана много търсен събеседник и започна да се изявява „експерт” по въпросите на отбрана и оръжейната промишленост. Така се получава, че изваждането от „нафталина” на някогашния министър на Костов съвпада с опитите на Емилиян Гебрев да установи контрол над „Дунарит” АД и да попречи на институциите да върнат оръжейния завод към обявената в несъстоятелност КТБ, като така парите от неговата продукция отиват в бюджета, платил за източването на банката. И така както Гебрев твърди, че няма нищо общо с Цветан Василев, то Бойко Ноев няма как да опровергае прекалено видимата следа, която лично е оставил при срещите си с мажоритарния собственик на КТБ. В опит да прикрие връзката по оста – Василев-Ноев-Гебрев, бившият военен министър обяснява през 2017 г., че в далечната 2000 година лично е отнел лиценза на „Емко”, което се оказало грешка, а действията си определя като административен произвол.

Опитите да се прикрие свързаността на Цветан Василев с „повторната кражба” на „Дунарит” рухват през 2017 г., когато Гебрев принудително води служителите на завода в Русе и от фирмата си в „Емко” на протест в София, на който рамо до рамо застават Бойко Ноев и друг от публичните говорители на Цветан Василев – провалената като политик Татяна Дончева. Бойко Ноев придружава Емилиян Гебрев на срещата му при премиера Бойко Борисов, след която лиценза на „Емко” е върнат. Успоредно с това започва и активното медийно присъствие на Бойко Ноев в защита на интересите на Гебрев.

По ПР-те им ще ги познаете…

Когато пред 2015 г. се появява „от нищото” в София, „бандата на Луврие”, ползва услугите на ПР-агенция, която организира представянето им пред българските медии. В следващите седмици същата ПР-агенция разпространява и съобщенията от името на митичната компания LIC 33. Медийното обслужване е дело на Елена Вълчева. Едва ли ще има изненадани, ако се окаже, че Емилиян Гебрев и Бойко Ноев ползват също ПР-услуги, които включват и позициониране в медиите, с особен превес на участията в бТВ, характеризиращи се с удобно зададени въпроси и отделено значително програмно време. (За последните малко повече от две години участията на Бойко Ноев само в бТВ са поне 20).

Закономерно е, че номиналните представители на Цветан Василев ще продължат да се отнасят пренебрежително към фактите, но това няма да им помогне в изкривяването на истината, която е повече от очевидна – колкото Емилиян Гебрев е „собственик” на „Дунарит”, толкова същото може да твърди и Пиер Луврие. Демонстрираната воля на държавата да преустанови повторния грабеж на КТБ през аферата „Дунарит”, обяснява и защо прибиралите милиони в последните години от оръжейния завод са толкова притеснени и изнервени, което пък от своя страна дава отговор на въпроса – защо в последните дни определени медии фабрикуват всевъзможни компромати и дори (полу)налудничави истории.