Главният прокурор се оказа жертва на организирана атака в популярната интернет енциклопедия, в опит за компрометирането му зад граница

Установяването на конкретния автор не би затруднило службите, но не е нужно

Съдържанието на профилите на Иван Гешев в българската и английската версия на Wikipedia драстично се различават

Номинирането на Иван Гешев за „обвинител №1“ през втората половина на месец юли 2019 г. предизвика бурни реакции в средите на група бизнесмени, обект на множество прокурорски разследвания и висящи наказателни дела, начело с Иво Прокопиев. Незабавно се стигна и до свикването на протест, оглавен от бившия правосъден министър Христо Иванов, по чиято съдебна реформа, всъщност, Гешев бе предложен от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. И ако това е само видимата страна на организираната съпротива срещу избора на тогавашния заместник-главен прокурор, то се оказва, че е имало и втори план, който обаче е останал скрит.

Две седмици след представянето на кандидатурата на Иван Гешев в „свободната“ интернет енциклопедия Wikipedia, неизвестен потребител (прикрит зад псевдонимите - ChikkenTikka и MainlyTwelve) прави профил на магистрата на английски език. Така само за два дни - 6 и 7 август 2019 г., без дори да подозира, Иван Гешев се сдобива със силно негативен прочит на своята личност и кариера в популярната онлайн енциклопедия. Още по-забележителното е, че това става не на български, а на английски език.

Анализът на материала показва, че авторът изглежда е доста добре запознат с процесите в съдебната система. Акцентира се върху работата на Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по делото КТБ с основен подсъдим - укриващият се в Сърбия фараон Цветан Василев. Подборът на материали е направен така, че да бъде даден превес именно на защитната теза на „банкера беглец“.

Голяма част от информацията по адрес на Гешев е копирана от публикации в „Дневник“ и „Клуб Зет“, от години ползвани като инструмент за натиск срещу прокуратурата от обвиняемите и подсъдимите им издатели. Референции са отправени и към сайта на Българския хелзинкски комитет, както и към други онлайн издания, известни с негативните си публикации и пропаганда срещу държавното обвинение от години.

Установяването на конкретния автор вероятно не би затруднило службите, макар в случая, това да не е нужно. За разлика от „мокрите поръчки“, при които връзката между поръчител и изпълнител понякога трудно може да се проследи, при информационните войни следите остават, а и мотивите са лесни за установяване.
Изглежда още при номинацията на Гешев, неговите противници са поръчали очернянето му, при това не толкова във вътрешен план, колкото в международен, а именно насочено към потребители, интересуващи се от случващото се у нас и ползващи единствено английски език. Така всеки еврокомисар, евродепутат или чиновник в Брюксел, дипломат в София, чуждестранен инвеститор или журналист, написвайки в търсачката името на главния прокурор на България, ще получи информация от Wikipedia, която е тенденциозно селектирана от издания със собственици - клиенти на българската прокуратура. Последното, разбира се, остава скрито от потребителите.

За това, че Иван Гешев е станал обект на очерняща ПР-кампания в Wikipedia още при номинирането му, с цел неговото дискредитиране и евентуален провал на избора му, говори и фактът, че справката в Wikipedia за вече главния прокурор на България, изготвена на английски език, е многократно по-подробна от тази на български. Всъщност Гешев се сдобива с профил на български език в онлайн енциклопедията в началото на месец февруари 2019 г., когато за първи път в публичното пространство името му започна да се спряга като възможен кандидат за наследник на Сотир Цацаров.

Разликата между българския и английския вариант на профила на „обвинител №1“ е повече от очевидна. Съдържанието на български се побира в три раздела, докато на английски език е в седем. В БГ версията референциите - линкове към цитирани публикации - са под 30, докато в англоезичния вариант са 70.
Всичко това по категоричен начин, доказва, че авторът на английската версия далеч не е бил воден от добри намерения да обогати познанията на англоезичните интернет потребителите, интересуващи се от случващото се в България, а по-скоро е бил силно мотивиран от далеч по-користна цел. Това в голяма степен нарушава принципите и етичните правила на Wikipedia.

От години компанията е критикувана, че позволява платформата u да се ползва именно с цел дискредитиране на личности и компании. Формално редактирането на манипулативната информация е възможно, но е трудно постижимо. Защото най-често авторите, които се заемат да очернят някого в Wikipedia, са с по-високи администраторски права и дори информацията им да бъде премахната, те могат да я възстановят. А и не е тайна, че не са малко ПР фирмите, които са се специализирали именно в това - фабрикуване на фалшиви новини и поддържане на база данни с платени тролове.

От пресцентъра на прокуратурата отказаха коментар за съдържанието на профилите на Иван Гешев в Wikipedia и особено на този на английски език, с мотива, че в тях присъстват множество фалшиви новини и неистини. От държавното обвинение уточниха, че всеки, който би искал да получи достоверна информация за главния прокурор, може да го направи чрез официалната му интернет страница, както и на сайта на институцията.

Атаката срещу Иван Гешев не е прецедент. И много други публични личности у нас са ставали обект на черен ПР. В случая обаче негативният ефект е за сметка и на имиджа на прокуратурата и на държавата като цяло. Защото година и два месеца, след като е било поръчано създаването на англоезичния профил на настоящия вече главен прокурор в Wikipedia, противниците му очевидно са се провалили в опитите си да го дискредитират пред чуждестранните представители.

Към днешна дата Иван Гешев има още повече врагове, които не желаят той да е начело на държавното обвинение, така че можем да очакваме единствено хибридните атаки срещу прокуратурата да се множат.