Спряхме "братушките" на Добруджанския фронт

От името на нацията Иван Вазов ги пита: "Защо сте дошли на полята балкански, немили, неканени гости?"

Легендата за Дядо Иван тръгва от основателя на Руското царство Иван Грозни. В средата на ХVІ век владетелят издава грамота за събиране на помощи за Рилския манастир. Това благодеяние прелива във вярата, че един митичен Иван ще освободи България. Случва се с Руско-турската война от 1877–1878 г.

Уж "освободителна", нейната същинска мисия е да ни превърне в "задунайская губерния". Благодарение на държавника Стефан Стамболов запазваме националния суверенитет. Империята обаче не се отказва. Вдига русофилски бунтове, организира политически убийства. Най-големият резил е през Първата световна война.
Какво се случва?

На 1 септември 1916 г. обявяваме война на Румъния. Трета армия е призвана да освободи Южна Добруджа, която пъшка под влашко робство. Под командването на ген. Стефан Тошев са 59 пехотни дружини, 52 батареи, и 21 ескадрона. Усилена с една германска пехотна дружина, три батареи и три ескадрона, армията трябва стремително да настъпи и да разгроми противника.

Мамалигарите са лесни, никога не са печелили битка. От север обаче се задава внушителен руски корпус. Братушките бързат да дадат рамо на съюзничката Румъния срещу вражеска България.

Целият народ настръхва! Ще гръмне ли българска пушка срещу руски солдат? Ще се кръстосат ли саби в схватка брат срещу брата? От името на нацията Иван Вазов пита братушките: "Защо сте дошли на полята балкански, немили, неканени гости?"

Докато тилът е разпънат от хамлетовски колебания, ген. Тошев свидетелства какъв е духът във войската: "Разпалените офицери и войници бяха готови да се бият даже с ангелските легиони, дошли да нагазят отечествените предели – нещо, което те потвърдиха още в първите дни на войната, там в боевете при Добрич, когато видяха братята си руси, рамо до рамо с румъните, и бясно се втурнаха срещу съединените врагове и им нанесоха първата славна победа."

На 4 септември Добрич е освободен от Осми приморски полк. Той е в състава на тъй наречения Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Приморци са подпомогнати от една бригада на Шеста пехотна бдинска дивизия начело с ген. Христо Попов.

Румънците не оказват съпротива, изнизват се от града по терлици. Оставят обаче кървава диря. Нашите намират телата на 53 убити граждани, много повече са отвлечени като заложници. На другия ден власите се връщат с утроена сила – подкрепени са от сръбски и руски части. Започва Добричката епопея, която мери ръст с Одринската от Балканската война и Тутраканската от Първата световна.

На 6 септември казаците се появяват като бели дяволи. Тодор Кантарджиев разказва:

"Всред страшния тътнеж от топовни изстрели, пръскания от фугаси и шрапнели, ритмическо тракане на картечници, зловещо пищене на куршуми, изедин път откъм с. Езибей* бързо се зададе някаква си войскова маса, покрита като с бяла покривка. Бинокълът показа, че както фуражките на конниците, така и главите на конете са покрити с бели платнени чохи. Боже мой, та това е полк руска конница, който се разгъва и насочва да налети и атакува левия фланг на позицията ни, казаха началниците всеки на себе си, без някой от тях за това да донесе, да предаде или да съобщи някому. Това се счете за излишно, безполезно, даже вредно. Може би това би причинило тревога и малодушие в някои слаби натури!"

Нашите офицери, които са учили военна история, си спомнят думите на Фридрих Велики: "Не е достатъчно да убиеш руския войник, трябва след това да го блъснеш да падне!"

"Всред кипежа на артилерийския и пехотен бой – продължава генералът, – зачуха се раздирающи ухото звънливи кавалерийски сигнали, подадоха се нервни гръмогласни команди, развя се бойният, с двуглавия орел щандарт около командира на полка, пред фронта и в миг конната маса се разгъна на шест части (ескадрони). Грамадните степни коне с вдигнати подбрани глави, с опулени страшни очи, с отворени широки червени ноздри и повдигнади дълги опашки, заскачаха към чернеющите се на позицията линии на слабите наши стрелкови окопи. Страшен шум, подобен на приближаваща се стихийна буря, се зачу. Облак от прах се вдигна зад стройните редове, от копитата на конете хвърчаха късове от земя!"

"Русите с нервно злобно нетърпение чакаха по-скоро да стигнат до окопите, да промушат, стъпчат, унищожат без жал защитниците им!", описва критичната ситуация той.

Тодор Кантарджиев обаче не губи самообладание. "Мерниците на 1000! На коня в главата! Огън бий!", командва пълководецът. "Мерник постоянен! На коня в гърдите! Огън бий!", е следващата команда. "На коня в нозете! Огън бий!", потретва генералът. Гордите животни повалят ездачите на земята.

По този начин Кантарджиев прилага тактиката на цар Калоян в битката при Одрин през 1205 г. Тогава българите свалят тежковъоръжените рицари от конете, където са безпомощни. Без жребец казакът също е лесна мишена. Руснаците са въоръжени с дълги пики, които не вършат работа, ако не си на високото седло. Търкаляйки се в прахта, са покосени от българския картечен огън.

Нашите използват повратния момент за контраатака. В 11 часа преди пладне българите тръгват с "Ура!" и "На нож!". Редник Иван Генчев си спомня: "И изведнъж полето екна и като мълния тресна и прогърмя из него нашето "Ура!". Под слънцето блеснаха остриетата на белите ножове. Стана нещо страшно, нещо непредставимо. Противникът се уплаши и обърна гръб. Като вихър се понесе тънката, но окрилена верига напред и като тежък кошмар тръгна над бягащия враг нашето "Ура!". Към Пери Факъ и Езибей избяга отбитият многочислен противник."

"Бягат бе, бягат та се късат!", викат българските юнаци, докато преследват нашествениците.
Този подвиг има висока цена. От 5 до 7 септември нашите жертви са 663 убити и 2304 ранени. Тежко са ранени и по-късно издъхват полковниците Панайот Минков и Димитър Чолаков. За загубите на противника няма точни сведения, но само в предния участък на сражението са погребани над 600 руснаци.

Добричката битка внушава на българската войска, че след като може да спре Дядо Иван, няма сила, която да й излезе насреща. Нашите освобождават град след град, паланка подир паланка. През октомври 1916 г. руското командване окончателно минава към отстъпление.

По време на бягството братушките оставят знаменателен трофей. На 17 ноември пленяваме брониран автомобил, един от първите във военното дело. Машината носи името "Скобелев". Идеята била да стигне Плевен и да го превземе, както някога го е сторил Белият генерал. Бронираният "Скобелев" обаче среща коравите българи и удря спирачки далеч преди крайната цел.

* Сега с. Паскалево.