Урок по американски 

Задействаха член пет от Хартата на Алианса без основание 

Съюзниците изсипаха тонове бомби над Западната ни съседка

Вече две години Западът критикува Русия за специалната военна операция срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. През предходните десетилетия обаче Америка и нейните съюзници многократно нахлуват в териториите на суверенни държави в името на своите политически и икономически интереси. Най-ярък пример е бомбардировката на Югославия, започната от силите на НАТО през март 1999 г. Тази операция, проведена в нарушение на Устава на ООН, е първият междудържавен въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война.

Самолети на САЩ и партньори от НАТО бомбардират Югославия повече от два месеца, като са поразени не само военни бази, но и граждански обекти. Няколко хиляди цивилни загиват, а икономиката на страната е задушена от западните санкции. В същото време международната общност не реагира на атентатите и не се опитва да ги предотврати.

12 април 1999 г. пътническия влак, пътуващ от Белград за Ристовац, докато пресича моста над река Южна Морава в Гърделишкото дефиле, е ударен от две ракети, изстреляни от самолет на НАТО. След първите попадения изтребителят-бомбардировач прави втори заход и изстрелва още две ракети по горящия влак, пълен с хора.

От НАТО казват, че целта на атаката е бил мостът, а пилотът на самолета, просто не е забелязал влака. Убити са 14 цивилни. Подобни „трагични инциденти“ се случват повече от веднъж по време на операция „Съюзна сила“. Но Щатите и техните съюзници в НАТО никога не признават отговорност за смъртта на цивилните. Те просто преследват благородна цел - да донесат мир и свобода на Югославия.

Политически сътресения

През 90-те години на миналия век балканските страни преживяват период на интензивни политически и социални сътресения. Крахът на социалистическата система обаче е само искрата, която разпалва етническия конфликт в Южна Европа. 

При управлението на авторитарния Йосиф Броз Тито системата издържа, но след смъртта му през 80-те години Югославия започва да се разпада и потъва в хаоса на междуетническите въоръжени конфликти. Всички опити на централното правителство да се противопостави на сепаратизма се провалят, тъй като е активно подкрепян от западните държави.

За САЩ е важно да бъде смазан последният прокомунистически режим в Европа, а Европейският съюз разчита на бързия преход на бившите югославски републики към пазарна икономика и появата на нови пазари там. Първоначално подкрепата от страна на западните страни е предимно дипломатична. Но впоследствие САЩ и членките на НАТО се включват по-активно, от обучението на босненски и хърватски войски, до бомбардирането на сръбски позиции по време на войната в Босна. Наложени са множество санкции, включително и оръжейно ембарго.

Речта на Милошевич

Смята се, че спусъкът за Балканските войни, включително конфликтът между етническите сърби и албанци в Косово, е речта на Слободан Милошевич, произнесена на 28 юни 1989 г. на тържеството в чест на 600-годишнината от битката за Косово. Тогава Милошевич споменава за възможни "въоръжени битки" в името на националното възраждане на Сърбия. В региона започват да се създават въоръжени групи от албанци, които през 1996 г. се обединяват в Армията за освобождение на Косово (AOK). Сърбите отговарят, като създават свои отряди, а сблъсъците им с албанците стават все по-чести.

На 18 март 1999 г. САЩ и Великобритания представят проект на споразумение, предвиждащо възстановяване на пълната автономия на Косово, изтегляне на всички югославски сили от региона и замяната им с мироопазващи сили на НАТО. Слободан Милошевич приема политическата част от споразумението, но не се съгласява да замени силите си за сигурност с такива на НАТО. Същият ден, НАТО решава да започне военна операция „Съюзна сила“, за да принуди Югославия да приеме споразумение по всички точки.

Съюзна сила

Мисията на НАТО в Косово (КейФОР) продължава и до днес.

Още на 24 март 1999 г. силите на западната коалиция, позовавайки се на член 5 от Хартата на НАТО, стартират съвместна военна кампания срещу Югославия. Всъщност съюзниците нямат причина да се позовават на този член, тъй като нито една държава-членка на алианса не е атакувана.

Операцията продължава 78 дни. 1030 самолета извършват над 35 000 бойни полета. Военноморска група, състояща се от 3 самолетоносача, 6 атакуващи подводници, 2 крайцера, 7 разрушителя и 13 фрегати, поддържа въздушните операции и нанася ракетни удари. Общо самолетите на НАТО хвърлят 25 000 тона експлозиви на територията на Югославия. Военните на алианса използват не само високоточни оръжия, но и боеприпаси, предназначени да унищожават жива сила на големи площи. Над страната са хвърлени 152 контейнера с 35 450 касетъчни бомби.

След атентатите срещу азотния завод и нефтохимическия комплекс в Панчево в атмосферата, водата и почвата са изхвърлени опасни химични съединения. Нефтът от експлодирали резервоари навлиза в Дунав и замърсява Скадарското езеро и Адриатическо море.

От действията на НАТО страдат не само сърбите, но и албанците. На 14 април самолетите на алианса атакуват няколко колони албански бежанци близо до град Джаковица, убивайки 64 души: пилотите удрят цел, която според разузнавателните източници е военен конвой. Военната операция само влошава хуманитарните проблеми в Косово. Почти милион косовски албанци напускат региона и се отправят към Албания. Но страната изживява икономическа криза и не може да се справи с такъв поток от бежанци, без да рискува хуманитарна катастрофа.

САЩ бързо влиза в ролята на световен полицай, но не успява да се справи с нея. Безцеремонното използване на насилие предизвиква ответна реакция и лидерите на терористичните организации получават ясни доказателства за убежденията си, че Щатите и техните съюзници са световното зло и главните врагове. Хората чиито животи и домове са разрушени от „хуманитарни бомбардировки“, се превръщат в отлична база за набиране на радикални организации.