Сол, луга, сол, луга, сол, луга... Първите минзухари напролет ще са си жива туршия...

***

Трима приятели си говорят.
Eдиният: 
- Снощи пък к’во ми се случи – прибирам се, гледам жена ми с някакъв в леглото – ама защо да ми пука, млад съм, животът е пред мен. Пих една ракия, поревах си и давам напред… 
Вторият: 
- Ха, твоето нищо не е. Прибирам се аз от командировка по-рано, а вкъщи музика, крясъци, някакви мъже и жена ми пияни, танцуват, хилят се… всичките голи. Ама защо да ми пука, завъртях се, излязох, цяла нощ по барове, алкохол и леки жени… 
Третият: 
- Да знаете с мен какво стана – прибирам се, още не съм светнал лампата във входа и зад мен един як мъжага ми вика „Оох, Филипе, откога искам да те оправя…“ и ме оправи, ама защо да ми пука, аз не съм Филип…

***

Стоян се жени и през първата брачна нощ прави любов с Анна, след което вижда, че Анна пише нещо в тефтера си. 
– Анно, ма, к’во пишеш?! 
– Оценявам те – вика му Анна – писах ти 2 … 
Сутринта Стоян отново правил любов с Анна. Гледа, в бележника на Анна, едва 3+! 
Ядосал се Стоян и започнал да вдига тежести, да спортува, зазубрил Кама Сутра, изгледал всички клипчета на Кобилкина… И така цял месец. Една вечер легнал до Анна. Правили два часа любов, без прекъсване, абе…луда я направил. По-късно погледнал в тефтера й и вижда 5-ца! На сутринта не закачил Анна, една седмица, две, цял месец. Анна притеснено пита: 
– Какво става, Стояне, защо не искаш да правим любов вече?! 
– Аха, да не съм луд да си развалям петицата!

***

Негър разговаря с бял: „Ето, аз съм черен. Когато съм се родил, съм бил черен. Когато изгоря на слънце, пак съм черен. Когато ми е топло или студено - е, черен съм си, няма промяна. Като умра, ще бъда черен. А ето ти си бял. Когато си се родил, си бил розовичък. Когато изгориш на слънце, ставаш кафеникав. Когато ти е студено, посиняваш, когато ти е топло, почервеняваш. Когато умреш, ще станеш жълт или сив. И въпреки всичко, нас ни наричат цветнокожи?!“

***

Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… 
– Какво става тука, ма! 
– Ами, дойде кумът на гости… 
– И какво, да не ти налетя? 
– Ами, малко ме целуна… –
 Така ли? Къде? 
– По устата… 
– Още? 
– После по врата… 
– Другаде? 
– По гърдите… 
– След това? 
– И по корема… 
– И после? 
– По колената… 
– Не прескача-а-ай!

***

В едно селце докторът имал тайна връзка с даскалицата. Случило се обаче, че забременяла. Някак си успяла да скрие от селото, че е бременна. Като дошло време да ражда, отишла тайно при доктора. След като родила му казала: 
- Това дете си е твое и ти го оставям! – и си отишла. 
Малко по-късно при доктора дошъл селския поп, който имал голям корем и се оплаквал от болки в стомаха. Докторът му сложил упойка и му изрязал доста от тлъстините на корема. Като дошъл в съзнание попа чул: 
- Попе, оказа се, че си бил бременен. Я виж какво хубаво бебе си родил! 
Попът, ошашавен, взел бебето и го отгледал като свое. След години, когато остарял и легнал на смъртен одър, казал на сина си: 
- Сине, трябва да ти призная една страшна тайна. Аз не съм ти баща, а съм ти майка. А баща ти е поп Киро от съседното село.