Грабежът на века

В СССР са изпратени над 500 тона от благородния метал

Сталин и другарите му добиват пари за нуждите на революцията с различни методи. Един от тях е грабежа, който в духа на времето се нарича отчуждаване. В продължение на много години нито един монарх и или уважаващ себе си адвокат не се заема да разследва кражбата на златните резерви на Испания. Наричат ​​я най-гениалната измама в историята, а самото злато не може да бъде намерено и до днес.

След военния преврат през 1936 г., организиран от Франсиско Франко в Испания, правителството иска от Сталин да помогне за поддържането на закона и реда. Вождът не отказва и СССР доставя на Испания оръжия, боеприпаси, храна, барут, бензин и голяма част от това, което е необходимо за победа и потушаване на въоръжен бунт. Дори съветските военни се бият с въстаналите срещу законното правителство на Испания франкисти, заедно с испанската армия. Но скритата подкрепа на испанското правителство не е достатъчна - след победата на Франсиско Франко той  установява режим на "твърдо управление" в страната и започва да го изгражда по свой собствен начин.

Сталин обаче не помага на испанското правителство, защото е добра  душа. Едно от условията за военната помощ на СССР за Испания е плащане на „всички разходи, които страната би поела за осигуряване на революцията на приятелска територия“. Веднага след като правителството на Испания е изправено пред перспективата врагът да завземе цялата територия на страната, републиканското правителство решава да изнесе златния резерв, за да го запази.

По това време в Испания няма твърда валута, така че Сталин предлага да си плати за помощта в злато. Йосиф Сталин и испанският премиер Хосе Хирал се ръкуват още през 1936 г., само шест месеца след началото на бунта. Испания в средата на 30-те години е сравнително богата страна: в трезорите й има около 850 тона злато - от слитъци до редки и много ценни монети.

Тайните спецчасти

Схемата на операцията за износ на златото е разработена от Клим Ворошилов, най-близкият съюзник на Сталин и началник на тогавашното отбранително ведомство. Именно на него е поверена доставката на 510 тона злато, опаковано в почти осем хиляди кутии, което възлиза на приблизително 74% от общите златни резерви на страната. Изпълнението на операцията е поверено на Абрам Слуцки, един от основателите на съветската мрежа от нелегални шпиони. Той поверява контрола на товаренето на най-добрия си служител - резидента на съветското разузнаване в Испания Александър Орлов. Под ръководството на последния, хиляди кутии със злато са отведени в района на пристанището на Картахена и натоварени на кораби.

На 2 ноември 1936 г. няколко кораба със злато пристигат в Одеса. Няма придружаващи документи за товара. От свое име чекистите нямат право да подписват никакви документи - те планират да подпишат всички актове за получаване на злато, изпратено за съхранение в СССР, вече на място в съответните министерства.

Беше ваше – сега е наше

В много западни източници операцията по износ на испанско злато за Москва се представя като грабеж на държава, въвлечена във войната от коварни революционери. Сталин и компания ловко се възползват от безпомощното положение на Испания, сплашват испанското правителство с военните успехи на Франко, който по това време е подкрепен от Хитлер и Мусолини, и под претекст за спасяване, изнасят всичкото злато за СССР.

Някои източници дори споменават фразата, уж казана от Сталин на прием по повод края на операцията: „Ще видят златото, на куково лято“. Въпреки това, значителна част от златния резерв е използвана от испанското правителство по предназначение, дори след изпращането му - с помощта на благородния метал изкупува валута, която след това се използва за закупуване оръжия и доставки от СССР, за да се бори с Франко, и прави това до победата. Златото също така е гаранция за връщането на заемите, които СССР отпуска на страната.

Следите се губят

Но почти веднага след прехвърлянето на златото в СССР започват да се случват странни събития. Някои от служителите на КГБ, които знаят за операцията, са арестувани. Техните колеги си чупят вратовете в банята, падат от прозорците и „умират внезапно“. Един от последните, които напуска поста си, е Слуцки, който отговаря за разузнаването. След новината за оставката му, на изпълнителят на операцията  Александър Орлов е наредено да се върне у дома, за да му връчат правителствена награда, но трезво оценявайки шансовете си за оцеляване и, след като краде 100 000 долара от сейфа на НКВД, той бяга във Франция, откъдето заминава за Америка и там, след смъртта на Сталин, сътрудничи на ФБР.

Накрая, следата от изнесените в СССР златни резерви (по-точно от това, което е останало от него до края на Втората световна война) се губи през 50-те години. Войната, която се разразява в Испания, както се казва в такива случаи, отписа всички дългове. Няма консенсус за последното място, където е съхранявано златото. Испанските историци са сигурни, че стотици тонове благороден метал все още се намират в Гохран, а представители на съветското министерство на финансите само вдигат рамене.

Трудно е да се каже дали испанското злато е основа на съветския златен резерв, но проверка, извършена в Гохран през 1954 г., след смъртта на Сталин, показва, че освен два чифта ботуши и палто, от вожда остават около 2500 тона златото. За сравнение: след революцията около 850 тона злато остават в складовете на бивша царска Русия. Що се отнася до Испания, Мадрид никога не предявява официални претенции към СССР.