Формулата е проста: спри да плащаш и спри да се подчиняваш

Преговорите за нашето напускане се оказаха трудни поради простата причина, че не е в интерес на ЕС да ги направи лесни

* Санди Прат е пенсиониран адвокат, бивш съдружник в известна адвокатска кантора в Лондон. Той има силен интерес към политиката и текущите събития и два пъти се е кандидатирал за парламентарни избори. Редовен сътрудник на национални вестници, публикувал е над двеста материала.

Мой приятел, който живее в Сан Франциско, ми каза, че в САЩ има интерес към Brexit, но има проблеми с разбирането за какво става въпрос.

Нека се опитам да обясня, ако мога. През 1975 г. гласувах на референдум в Обединеното кралство за присъединяване към Европейската икономическа общност (ЕИО), известна още като Общия пазар. Тази асоциация на европейските държави беше много желана, тъй като доведе до система за свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора в Общия пазар.

Но електоратът на Обединеното кралство беше подведен; политиците имаха скрит план. През 1993 г., съгласно Договора от Маастрихт, ЕИО беше реформирано и преименувано на Европейски съюз (ЕС), чиято цел беше да обхване повече от само икономически съюз. Необявената цел беше да се създаде единен политически и фискален съюз, който стане номер едно в света, защото нарастващата сила и влияние на САЩ се възприемат като заплаха за Европа.

Цената за присъединяването на Обединеното кралство към ЕС беше висока: позволихме на други европейски държави да ловят риба в нашите традиционни води; плащане на годишен членски внос на ЕС (в момента 17,5 милиарда долара и расте); позволявайки на ЕС да създава правила и разпоредби, управляващи нашата икономика и политическа независимост и, може би най-лошото от всичко, правейки нашите съдилища подчинени на Европейския съд.

Могат ли гражданите на САЩ да си представят да позволят на чужда държава да диктува правила и разпоредби и да се намесва във вътрешните закони и политики на САЩ? Могат ли гражданите на САЩ да си представят, че Върховният съд на САЩ е подчинен на чужд съд? Напълно немислимо и недопустимо.

Така че защо Обединеното кралство се съгласи да даде важни права и свободи? Първо, през 1975 г. Обединеното кралство беше икономически слабо и уязвимо и се нуждаеше от подкрепата на ЕС, за да оцелее, и второ, електоратът не беше информиран дали иска да се присъедини към европейски политически съюз и да бъде управляван от ЕС; политиците, мислейки, че знаят най-добре, се заеха да вземат това решение.

Така бе до 23 юни 2016 г., когато най-накрая се проведе референдум за членството ни в ЕС. За изненада на политиците, с резултат 52% към 48% електоратът гласува за напускане на ЕС (Брекзит).

Защо гласувах за това напускане? Няколко причини. Бях измамен през 1975 г. да гласувам за икономическа асоциация, докато скритата програма беше да се създаде политически и фискален съюз. Възмущавах се от факта, че неизбрани и безотговорни бюрократи от ЕС могат едностранно да създават правила и разпоредби, управляващи нашите дела, без да се съобразяват с нашата култура и традиции. Възмущавах се от факта, че европейските рибари могат да ограбват нашите традиционни риболовни зони, без да обръщат внимание на устойчивостта. Броят на британските рибари, загубили прехраната си в резултат на това, достига хиляди.

Цената за присъединяването на Обединеното кралство към ЕС беше висока - позволихме на други европейски държави да ловят риба в нашите традиционни води.

Решението за напускане на ЕС бе изцяло за връщане на нашия суверенитет, за това нашите закони да бъдат направени от нашите отговорни избрани представители в нашия парламент, за връщане на върховенството на нашите съдилища.
Става все по-очевидно, че цялата идея за обединена Европа е погрешна. Тя не отчиташе културата, традициите и стремежите на отделните страни и се опитваше да наложи едно палто за всички. Цялата сграда на ЕС се руши; според мен така нареченият европейски „проект“ е на път да се разпадне. Той тъне в бюрократична „бюрокрация“, която задушава икономическото предприемачество и е станал склеротизиран и нефункционален.

Според мен Обединеното кралство беше абсолютно правилно да гласува за напускане на ЕС. Преговорите за нашето напускане се оказаха трудни поради простата причина, че не е в интерес на ЕС да ги направи лесни, тъй като други страни членки ще бъдат насърчавани да напуснат. В светлината на неотстъпчивостта и обструкцията на ЕС може да се наложи прекратяване на преговорите и просто напускане.

Формулата е проста: спри да плащаш и спри да се подчиняваш. Най-голямото безпокойство на ЕС е загубата на годишната вноска на Обединеното кралство от 17,5 милиарда долара. Това ще остави голяма дупка в бюджета на ЕС, която германските и френските данъкоплатци няма да са склонни да запълнят.

Оптимист съм за бъдещето на Обединеното кралство извън ЕС. Това ще предостави многобройни възможности, не на последно място силата да договаряме нашите собствени търговски споразумения с други страни, включително САЩ, което нямахме право да правим като член на ЕС. Ще бъде радостно да запаля огън от цялата тази ограничителна бюрокрация на ЕС и да не се налага да участвам в някои от по-абсурдните амбиции на ЕС, като създаването на армия на ЕС, която да съперничи на НАТО. Нашата отбрана и сигурност ще бъдат отново в наши ръце, без да се съобразяваме с нашите бивши европейски колеги.

Вярвам, че излизането на Обединеното кралство от ЕС, едно от най-важните решения, които сме взели, ще подобри и укрепи специалните ни отношения със САЩ и ще възстанови нашата национална култура и идентичност, които бяха ерозирани през последните 40 години.

На 24 декември 2020 г. Обединеното кралство и ЕС се споразумяха за условията за напускане на Обединеното кралство от ЕС (Споразумението за Брекзит). Преговорите бяха дълги и мъчителни и двете страни трябваше да направят сериозни отстъпки. А 1 януари 2021 г. ще бъде Ден на независимостта на Обединеното кралство и ние ще изковем нашето светло, ново и независимо бъдеще.