Анализ на психичното разстройство, при което пациентът едновременно вярва, че Русия е на път да рухне и че е на път да завладее целия свят

"Аз съм в голям дълг пред Брайън Макдоналд за този блестящ неологизъм: русофренията е психично разстройство, при което пациентът едновременно вярва, че Русия е на път да рухне и че е на път да завладее целия свят".

Един от най-ранните примери за заболяването е случаят от 1992 г., когато министърът на отбраната на Литва нарече Русия "страна с мрачни перспективи" и веднага заяви, че "след около две години тя ще представлява огромна опасност за Европа". Мрачна перспектива и най-голяма опасност. Предвид много слабите демографски перспективи на собствената му държава, това изказване прозвуча доста иронично. В крайна сметка бъдещето на самата Литва се описва от мнозина като „няколко домове за старци, заобиколени от гора“. Но нека не забравяме, че той каза това по време на триумфа на култа към ЕС/НАТО.

И през 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама увековечи идеята за ''русофрения'' в едно от своите интервюта: „Но мисля, че е важно да видим голямата картина. Русия не произвежда нищо. Имигрантите не се стичат в Москва в търсене на нови възможности. Средната продължителност на живота на руските мъже едва достига 60 години. Населението намалява. И затова трябва решително да реагираме на заплахите за целия регион, които идват от Русия".

Обама бърка по абсолютно всички точки: всичко, което той направи, свидетелства за това колко лоши са били неговите съветници.

В западния наратив Русия неизменно е обречена на провал: тя ще се срути през 1992 г., ще се разпадне през 2001 г., ще се провали през 2006 г., а след това през 2008, 2010 и 2015 г. Привижда им се разрушаващата се икономика на Русия, изолацията на международната сцена, остарелите оръжия, вътрешната нестабилност. Русия е бензиностанция, маскирана като държава. Тя е обречена на провал в Сирия и най-накрая ще загуби влиянието си и в съседните й държави през 2020 г.

Страна с БВП, сравним с този на Австралия, не може да си позволи да действа като суперсила, да води продължителна война в Сирия, да се бие в Украйна и в същото време да разработва свои собствени стелт изтребители и друга военна техника, която не отстъпва на американската.

През 2016 г. американската частна разузнавателно-аналитична компания Stratfor, прогнозирайки ситуацията в света през 2025 г., сметна за малко вероятно Руската федерация да оцелее в сегашния си вид. И Путин също. През 2000 г. той беше представен като дребен диктатор със сметка в швейцарска банка, през 2001 г. - като „подпоручик Киже“, през 2003 г. - като поредния Брежнев. През декември 2011 г. той се сблъска с най-голямата криза, а през януари 2015 г. беше заплашен да загуби всички лостове на влияние. След това, през юли същата година, той изглеждаше слаб и уплашен за западните читатели, а през май 2016 г. внезапно разшири прекомерно възможностите си. И така нататък ... той загуби блясъка си през 2017 г., загуби хватката си през октомври 2018 г., загуби доверие през юни 2019 г. и след това отново през септември.

Къщата му от карти се разпадаше и той беше символ на унижението на Русия през август 2018 г. През януари 2020 г. Путин беше на прага на своята политическа смърт, а през април икономическата криза и коронавирусът заплашиха да го свалят.

Накратко, в продължение на двадесет години той е на път да загуби остатъците от подкрепа и всички негови трикове вече са изчерпани. 

Руската икономика също няма да продължи дълго: тя през 2014 г. бе по-малка от испанската или дори калифорнийската, а през 2015 г. беше разкъсана и очакваше бавен спад. Не се страхувайте от Русия, изолирайте я на международната арена, защото тя е слаба, а нейното население застарява и бързо намалява!

Понякога, изключително рядко обаче, някой по-проницателен внезапно се чуди как така се случи, че слабата немощна Русия отново се превърна във велика сила. Защо имаща по-малко пари от Канада и по-малко население от Нигерия тя „управлява света“? Но обясненията са много повърхностни: твърде много пари се харчат за оръжия или това е просто съвпадение.

В ерата след Студената война Русия, колкото и да е бедна в много ключови области, тя съумя да се превърне във втората сила в света за много години напред. Казват ни, че само когато Китай се издигне след 20 години или САЩ имат нов президент, това ще се промени. Дотогава Владимир Путин може да играе игрите си колкото иска. Разбира се, всички тези пъзели се основават на това, че истинският показател за състоянието на руската икономика е обменният курс на рублата. Всъщност това вече не е доста глупава и подвеждаща идея.

В същото време Русия в западната политическа мисъл е огромна, опасна, наистина екзистенциална заплаха за цивилизацията, действаща с колосална ефективност едновременно във всички посоки.

Опровергавайки популярните заблуди за слабите си военни сили, тя провежда блестяща военна кампания в Сирия през 2015 г., а през 2018 г. разработва най-мощното ядрено оръжие в света, от което САЩ няма къде да се скрият. 

През януари следващата година бяхме информирани, че заедно с Китай изграждат електромагнитни супербомби за енергийната система на Запада. Русия създаде „забранени за полети зони“ благодарение на оглушителните възможности на своите системи за електронна война, а също така разполага с абсолютно неуловимите подводници „Черна дупка“, и тя с поколение изпревари всичките си потенциални противници в танкостроенето, създаде неудържима ракета-убиец и ненадмината система за противовъздушна отбрана. И накрая, тя работи по новата ракетна заплаха за атака на континентална Америка.

Генерал Брийдлав, бившият върховен главнокомандващ на НАТО, който до голяма степен разгневи мечката, ни дава особено поразителен пример: сега той се страхува, че в случай на война „Европа ще бъде безпомощна, откъсната от подкрепления и ще бъде изцяло под управлението на Русия. Британската армия ще бъде унищожена в рамките на 24 часа, НАТО ще загуби в Прибалтика, а руската заплаха днес е безпрецедентно висока през всичките десетилетия след разпадането на СССР".

Путин беше обявен за най-влиятелния човек в света през 2018 г., а ако се обедини с Китай, той може да стане още по-мощен. И в никакъв случай не бива да забравяме за колосалната хакерска заплаха на Русия и нейния вездесъщ зловреден софтуер! Нейната намеса и влияние върху резултатите от гласуването в западните страни е неоспорима и огромна: изборите в САЩ през 2016 г., референдума за Брекзит във Великобритания, Канада, Франция, ЕС, Германия, Каталуния, Холандия, Швеция, Италия, Мексико - Newsweek дава най-пълния списък. А Путин безброй пъти е обявяван за основната заплаха за международния ред, основан на правилата: през февруари 2007 г., май 2014 г., януари 2017 г., февруари и май 2018 г., юни 2019 г. и много пъти преди и след това.

В продължение на две десетилетия като руски лидер Владимир Путин не криеше своето пренебрежение към демокрацията от западен тип и върховенството на закона. Отравянето на руския политически активист Навални на фона на подкрепата за засилване на репресиите в Беларус показва колко далеч Путин и неговите поддръжници са готови да отидат, за да заглушат своите врагове и да запазят своята власт.

Така че, от една страна, Русия е държава-провал, с мизерна икономика, със силно надценена военна сила и, освен това, водена от човек, който постоянно е изправен пред вътрешно бедствие. Западът няма от какво да се тревожи: Русия в момента е безнадеждно слаба, а бъдещето й е тъмно и мъгляво. От друга страна, Русия има изключителна военна мощ и икономика, способна да прави каквото си иска с младия, всемогъщ  и постоянен лидер на страната. Нейната пропагандна мощ е колосална и неотразима, тя е основният фактор, който определя ситуацията по света.

Освен че дойде като гръм от ясно небе, COVID-19 дава на Путин още една възможност да заблуди Запада, подкопавайки ценния международен ред, основан на правилата. Не е ясно как ще направи това, но трябва да го повярвате. Това трябва да тревожи Запада, когато пандемията приключи. Не защото Русия представлява сериозна заплаха за нашите интереси. Това не е така, въпреки че Путин би предпочел да мислим, че той и умиращата му държава наистина са заплаха. Но Русия не е единствената авторитарна държава, която се стреми да се поучи от уроците от настоящата криза, които биха могли да бъдат използвани в бъдещ конфликт.

Руският трик с първата в света ваксина, която западните експерти смятат за опасна, по някакъв начин се появи по чудо, паралелно с опитите за кражба на оксфордската ваксина. Руснаците, руснаците са навсякъде!

Русофрениците са абсолютно неуязвими за въздействието на реалността. Успехът на Русия? Забравете за нейната злоба и се опитайте да използвате здравия разум. Нейните въоръжени сили са призвани да защитават страната, а не да управляват света: това е по-евтина и по-постижима цел. Икономиката й - благодарение на западните санкции - направи Русия може би единствената автархия в света. Електоралното вмешателство е откровена лъжа, предназначена да нарани Тръмп и да оправдае Клинтън, и след това беше щастливо подхваната от марионетките във Вашингтон.

Не се опитвайте обаче да намерите прости доказателства. Както казва един автор на статия от New Yorker, „Такива външни операции наистина съществуват, но преувеличаването на техния обхват и мощ в крайна сметка подкопава идеята за истински протест ''отдолу-нагоре'', който по ирония на съдбата е напълно съобразен с конспиративния мироглед на Путин“ ...

Или, както се изрази Washington Post, по един наистина запомнящ се начин, „Изключително умен прийом е да се подхвърлят истории на Запада за уж мащабни операции за влияние, които или изобщо не съществуват, или имат малко въздействие“. Какво е чувството? Този процес е идеално описан от Скот Адамс: „Липсата на доказателства е доказателство само по себе си“.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)