Отговор на този въпрос ни дава д-р КРАСИМИР МИЛЕВ, главен лекар на единствената в света клиника за лечение с плодове . Това е неговата история, публикувана в книгата „Гладната революция на д-р Емилова“, ето я със съкращения

„Колкото по-дълго живее човек, толкова повече се убеждава, че в живота нищо не е случайно. Бил съм на два месеца, когато съм се разболял от варицела. С предписания антибиотик не съм се почувствал по-добре, дори съм се обринал ужасно. Лекарят предписал втори, трети… Консултацията при известен педиатър разкрила, че имам медикаментозна непоносимост. Лекарят посъветвал родителите ми да не ми дават лекарства, а да ме лекуват със средства от народната медицина – чайове, билки, компреси, разтривки…  Те били много притеснени как ще гледат дете без антибиотици, които по това време се предписвали за всяко по-сериозно заболяване. Но се оказало, че не е толкова страшно. Нещо повече – че това е по-добрият начин да се укрепи имунитетът ми. Аз, естествено, не помня тази случка, но тя явно е повлияла на моя светоглед. Като студент в Медицинския университет във Варна преосмислях всичко, което учех, през собствената си философия и призма за здравето.

Корица на книгата.

Често съм се питал дали това, което се дава на пациентите, е най-правилното лечение. Всеки е един малък микрокосмос и боледува по различен начин. А официалната медицина залага на шаблона, протокола, за да лекува болестта. За една и съща болест се предписват едни и същи лекарства. Правилно ли е? Да, в спешната медицина протоколите и шаблоните спасяват човешки живот. Но в другите области на медицината? И точно защото ме мъчеха подобни въпроси, се насочих към физиотерапия и рехабилитация. Тази древна специалност позволява индивидуален подход, не залага на медикаменти, а целта ѝ е да върне равновесието и баланса на организма – две ценности, към които винаги съм се стремил. Колкото и да се опитваме да виждаме проблемите в отделни симптоми, съвкупности от симптоми и т.н., те винаги са едно: нарушаване на вътрешния баланс на организма и равновесието между организма и средата, в която живее. Да се възстанови този баланс е най-правилният подход, според мен, в медицината. И този възглед също не е случаен извод, а философия, от която съм се ръководил винаги. Това е философията на холистичната медицина.

Беше 1998 г., бях на 26-27 години, с малък опит във военната медицина. Случайно разбрах за Центъра на д-р Емилова и когато го проучих, отидох по обява за работа. Бях впечатлен от смелото съчетание на модерна медицина и природни методи, това беше съвършено ново за България. А  днешните хора не боледуват като хората преди 100 години – сега симптомите са завоалирани, атипични, вирусите мутират, начинът на живот драстично се променя. Съвременните хора боледуват по начин, който изисква нов терапевтичен подход, както и да се преосмисли изцяло конвенционалната медицина, според мен. Тя е остаряла в една голяма част, защото не отчита средата и факторите стрес и психическо натоварване, агресията на електронните устройства за комуникация, промяната в ритъма на живот и откъсването ни от природните цикли. Днес средствата за комуникация са определящ фактор за човешкото съзнание, а не физическата работа, както преди две столетия. Нашето съзнание работи по 24 часа вече. Една от прогнозите на учените е, че в тази информационна среда ще се увеличат депресивните състояния до близо 100 процента през 2050 г. Какво ще се случи, ако не успеем тогава да възстановим вътрешното си равновесие?

А д-р Емилова още преди 31 години правеше точно това – откъсваше хората от средата и ги караше да преосмислят навиците си, ритъма си на живот и сън и най-вече начина си на хранене. При нас хората попадаха в един различен свят и започваха да усещат истинските проблясъци на лекота и щастие. Гладуването събуждаше в тях механизми на самоочистване, на приближаване до естествените закони на природата. Това ги вдъхновяваше и променяше съзнанието им, тяхната матрица. Именно това е целта на холистичната медицина, която се опира на взаимосвързаността на тялото, ума и душата, а не се фокусира само върху симптомите. В Центъра на д-р Емилова виждах хора преобразени, окрилени, готови да поемат живота си в свои ръце. Ето това ме спечели да се посветя на клиниката. Днес, 26 години по-късно, с 52 000 пациенти, минали през клиниката, си давам сметка, че съм имал късмет да попадна на място, в което да упражнявам професията си без компромиси, а със сърце и душа. Пациентите ни виждат, че се развиваме и водим клиниката към най-високите медицински стандарти с изследванията, диагностиката и консултациите. Виждат, че прилагаме върху тях това, което сме изпитали сами. За последен път съм пил антибиотик в казармата през 1997 г., вече бях лекар.  Ако организмът привикне да се справя без антибиотик, лекарството по-скоро влошава нещата, нарушава микробиома, потиска имунитета. Не казвам, че на всяка цена трябва да избягваме антибиотици, понякога те са единственият начин за лечение. Но човек трябва да разчита преди всичко на имунитета си. Да се грижи за него, да го укрепва със средствата, които му предоставя природата – слънце, вода, закаляване, спорт, природосъобразно хранене, гладуване. Трябва да държим също сметка, че когато дълго време претоварваме тялото с токсини и изчерпваме емоционалния и психичния си резерв, сриваме имунната система. Доказано е, че когато човек се срине емоционално, да речем при смърт на близък, левкоцитите му падат с пъти. И това се задържа седмици, дори месеци. Тялото буквално отказва да живее.  Ако човек сам не реши да се измъкне и да живее, лекарят е безсилен.

Ето още едно мое „еретично“ убеждение: диагнозата не е най-важното. Дори понякога пречи. В какъв смисъл? В царска Русия хората, живели сами сред суровата природа, са имали особен език за страшните неща. Например когато някой отива за дърва в гората, бива изпращан с „да не те срещне онзи, който пази гората“. Не са искали да кажат мечка, защото са вярвали, че когато наричаш нещо страшно с името му, му придаваш сила. Не е ли същото с диагнозите? Рак! Това в съзнанието на болния започва да живее собствен живот, нещо различно от него, нещо, което винаги побеждава. А не е така. Ракът в началната му фаза може да бъде излекуван. Страшен е, когато организмът вече е отровен, има метастази, и лечението не може да помогне. Ракови клетки има у всеки от нас, но имунната система не им позволява да се развиват и размножават. Да, тя е една за всичко – и за вирусите, и за раковите клетки, и за външната агресия под форма на стрес… Но ако ние се грижим за нея по законите на природата, ще бъдем здрави и в добра кондиция дълги години.

Практиката ми на холистичен лекар, работил с хиляди пациенти, е категорично доказателство, че по метода на гладуването и със средства на алтернативната медицина може да се излекуват почти на 100 процента така наречените социално значими заболявания, свързани с начина на живот – високо кръвно, диабет втори тип, затлъстяване. Имах пациент, който слагаше по 600-700 единици инсулин на ден - космически дози! С гладуване ги намали до 40, после до 20 единици. Триглицеридите могат да бъдат свалени 20 пъти с гладуване, имахме и такъв пациент.

Имали сме дори случаи на наследствени заболявания, които се повлияват от гладуването, въпреки схващането, че това е невъзможно: например на едно момче, което дойде с наследствено заболяване – ихтиоза, при което се нарушава образуването на кожни клетки и кожата става като на влечуго – суха, на люспи, сърби. Дойде, опита, след 15 дни люспите изчезнаха, отдолу имаше нова кожа, здрава, без нацепвания и напукване. Беше уникално преживяване и за него, и за мен! Годините в клиниката ме срещнаха с невероятни хора. Да, аз съм благодарен, защото научавам от всеки един нови и нови неща. И тъй като дълбоко вярвам в това, което правя, аз самият живея, съобразявайки се с природните закони, търсейки баланс, спокойствие и равновесие, периодичното гладуване и природосъобразното хранене са естествена част от моя режим.