Прогнозата на ЕК изглежда оптимистична, като не предвижда рецесия в нито една членка

ЕЦБ не се справя с основната си цел

Основната негативна изненада идва от Германия, което поставя под риск цялата еврозона

Прогнозите за икономическо развитие за 2020 г. са важни за вземането на решения от страна на бизнеса и домакинствата. Нормално е официалните институции, като Европейската комисия, да предлагат малко по-оптимистични прогнози, за да не стресират хората и икономическата среда. Позитивните очаквания могат да подпомогнат потреблението и инвестициите, но не трябва да се пренебрегват и рисковете, които могат да доведат до неочаквани загуби.

Традиционно, в началото на ноември, Европейската комисия публикува своята есенна прогноза. Тя не трябва да се различава в голяма степен от прогнозите, които се използват от страните-членки за съставянето на техните бюджети. Прогнозата обхваща текущата 2019 г. и следващите две години. Тя изглежда оптимистична, като не предвижда рецесия в нито една страна от ЕС за този тригодишен период.

Предвижда икономическият растеж в еврозоната през 2019 г. да е в размер на 1,1%, а през следващите две години да остане на сходни нива от 1,2%. Основните фактори за ниските нива на растежа, според Европейската комисия, са глобалната несигурност, неблагоприятната външна среда (търговските войни), която възпрепятства международната търговия, структурните проблеми в промишлеността. Най-благоприятен фактор за растежа се очертава потреблението, което се подкрепя от нарастването на заплатите, ниската безработица и рекордно ниските разходи за кредитиране в исторически план. Тези благоприятни фактори са доста рискови в средносрочен период. От една страна, натискът на пазара на труда за по-високи заплати увеличава разходите за производство и може да влоши конкурентоспособността на предлаганите стоки и услуги.

От друга страна, отрицателните лихвени проценти изкривяват пазара, не позволяват отпадането на компании с лоши бизнес практики, водят до отклонение на цените на активите от фундаменталните им стойности, т. е. до раздуването на “балони”.

Прогнозите за инфлация доказват, че Европейската централна банка не се справя с основната цел на паричната си политика. Вместо инфлацията да е около 2%, тя е прогнозирана да остане 1,2% както през 2019 г. така и през 2020 г., като през 2021 г. се очаква да се покачи минимално до 1,3%.

В тази среда на подтиснат растеж и ниска инфлация не можем да очакваме нормализиране на паричната политика и покачване на лихвените проценти. Повечето страни от еврозоната без проблем емитират държавен дълг при отрицателна доходност (признак за “балон” и неглижиране на риска и на тази част от финансовите пазари), което намалява стимулите за структурни реформи. Това предполага икономическата среда да става все по-рискова и подвластна на шокове, които могат да доведат до криза.

През ноември 2018 г. прогнозата на ЕК за 2019 г. беше за по-висок растеж в размер на 1,9%, който се оказа прекалено оптимистичен спрямо сегашните 1,2%.

Основната негативна изненада идва от Германия - през ноември 2018 г. прогнозираният растеж за 2019 г. е 1,8%, докато сегашната прогноза е за 0,4%. Прогнозата за 2020 г. е растежът в Германия да достигне 1%. Ако допуснем същата грешка в оценката, както през 2018 г. от 1,4 процентни пункта, то не можем да кажем, че опасността от рецесия в Германия е отминала, което поставя под риск от рецесия и цялата еврозона. Друг рисков фактор е спадът в промишлеността да е по-дълбок и продължителен, да се пренесе в сектора на услугите, да засегне доверието и работните места, което да предизвика по-нисък растеж или рецесия. Прогнозите за растежа в Германия са при очакван бюджетен излишък през разглеждания период, като надеждите за спасение от рецесия в еврозоната са за умерена фискална експанзия и дори дефицит в тази страна, което е трудно постижимо при сегашното законодателство и нагласи на управляващите.

Прогнозите за Франция са за икономически растеж от 1,3% през 2019 и 2020 г. и 1,2% през 2021 г. През ноември 2018 Европейската комисия беше по-оптимистична за Франция, като прогнозите бяха за растеж от 1,6% през 2019 г. и през 2020 г. Бюджетният дефицит на Франция се очаква да надхвърли 3% през 2019 г., но да се свие до 2,2% през 2020 г. Относително високи са очакванията за безработица от над 8% през периода, което може да предизвика нова вълна от социално напрежение, пример за което са протестите на “жълтите жилетки”.

Италия продължава да е източник на несигурност, като прогнозите са плавно ускоряване на растежа от 0.1% през 2019 г. до 0,7% през 2021 г. През ноември 2018 г. прогнозите бяха по-оптимистични - растеж от 1,2% през 2019 г. и 1,3% през 2020 г. Очакваната безработица остава висока в размер на 10%. Бюджетният дефицит е прогнозиран да остане под границата от 3% през целия период, за разлика от опасенията през предходната година.

Икономическият растеж в Испания е прогнозиран да спадне от 1,9% през 2019 г. до 1,4% през 2021 г. През миналата година очакванията бяха за растеж от 2,2% през 2019 г. и 2% през 2021 г. Очакваната безработица остава висока - над 13% през 2020 г., а бюджетният дефицит не е прогнозиран да се приближи до 3% през периода, което предполага наличието на пространство за умерена фискална експанзия, ако се наложи.

България е прогнозирана да бъде на седмо място по икономически растеж в ЕС през 2019 г. и на пето място по растеж през 2020 г. През ноември 2018 г. прогнозите за България бяха да сме на пето място по растеж през 2019 г. и на трето място през 2020 г. Сегашните прогнози са икономическият растеж да спадне до 3% през 2020 г. и до 2,9% през 2021 г. Като страна с отворена икономика и основни търговски партньори от еврозоната, ние сме подвластни на рисковете в тези страни и се надяваме те да не се материализират. Основни вътрешни рискове продължават да бъдат липсата на достатъчно работна ръка, както и ниските инвестиции в последните няколко години.

Интересно е да проследим и поведението на някои конюнктурни индикатори, които са показателни за очакванията на потребителите и бизнеса.

Един от най-известните и наблюдавани индекси, които влияят на пазарите, е IFO индексът на икономическия климат. Той се съставя от немския IFO институт (IFO e акроним на информация и изследвания), като се обединяват очакванията на 1230 експерта в 117 страни. По отношение на еврозоната през октомври 2019 г. участват 426 експерта. Индексът е в три варианта, които оценяват общия климат, текущата ситуация и очакванията за следващите 6 месеца. Както световният, така и индексът конкретно за Еврозоната се влошават за четвъртото тримесечие на 2019 г. В глобален план експертите очакват по-слаб растеж на световната търговия, забавяне на потреблението и по-ниска инвестиционна активност.

В еврозоната, след известно стабилизиране през миналото тримесечие, през четвъртото се наблюдава най-ниското ниво на икономическия климат от пролетта на 2013 г. Икономическият климат продължава да се влошава в Германия, Испания, Австрия и Финландия, остава почти непроменен в Белгия и Франция и се подобрява в Италия. Влошават се и текущата ситуация, както и очакванията за следващите 6 месеца. Влошават се очакванията както за износа, така и за вноса, като основни проблеми се посочват търговските бариери и липсата на достатъчно търсене. За четвъртото тримесечие на 2019 г. е характерно, че и трите индекса за еврозоната стават отрицателни. Преди Глобалната криза трите съставни индекса стават едновременно отрицателни през второто тримесечие на 2008 г., а еврозоната изпада в рецесия през четвъртото тримесечие на същата година. Това не означава, че ситуацията ще се повтори и сега, но рисковете се увеличават.

Друг важен индекс е ZEW, който оценява икономическите сантименти. Той обединява вижданията на около 350 икономиста и анализатора на финансовите пазари за икономическото развитие основно на Германия, но също така и на еврозоната и някои други страни, в средносрочен период. Съставя се от немския Център за европейски икономически изследвания (ZEW). Публикува се в два варианта - текуща икономическа ситуация и очаквания за развитие (икономически сантименти).

За разлика от предходния индекс, тук резултатите са по-оптимистични. По отношение на еврозоната икономическите очаквания се подобряват с 22,5 пункта, но остават слабо отрицателни на ниво от -1 пункт. Оценката за текущата ситуация в еврозоната се подобрява с 6,8 пункта, но остава отрицателна на ниво от -19,6 пункта. Икономическите очаквания в Германия (класическият ZEW индикатор) се подобряват с 20,7 пункта, но остават отрицателни на ниво от -2,1 пункта. Оценката на текущата ситуация в Германия се подобрява слабо с 0,6 пункта, но остава на отрицателно ниво от -24,7 пункта. За сравнение, преди Глобалната криза, икономическите очаквания в Германия достигат най-ниско ниво от -63,9 пункта през юли 2008 г., докато най-ниското им ниво през 2019 г. е - 44,1 пункта и е постигнато през август. Оценките за развитието на основните индекси на фондовите борси в еврозоната остават положителни, но леко се влошават спрямо предходния месец. Резултатите от ZEW индекса са по-благоприятни, но това се дължи и на факта, че основните респонденти са свързани с финансовите пазари и като цяло те са по-оптимистични, като се надяваме и да се окажат прави.

Рецесията може и да бъде избегната в следващите няколко тримесечия, ако липсват сериозни шокове. Проблемът е, че рисковете остават, поради много ниските лихвени проценти на ЕЦБ и нежеланието на правителствата от ЕС да провеждат необходимите структурни реформи.