На Пролетния панаир на книгата беше представен сборникът „Разкази от този и онзи свят” – двамата автори си партнират с интересни сюжети от съвременността: Красимир Бачков от България, който описва автентични житейски драми на обикновени хора. Другият автор е лекарят Виктор Хинов от САЩ, който разказва за цената на емиграцията и трънливия път на успеха, за капаните на носталгията. В два паралелни свята: научаваме как се постига Американската мечта и как оцеляват българите в родината.

Красимир Бачков

В началото на премиерата Красимир Бачков беше удостоен от Съюза на българските писатели с Почетна грамота за принос в съвременната българска литература.

Анжела Димчева връчва на Красимир Бачков Почетна грамота за принос в съвременната българска литература – 2024, присъдена му от Съюза на българските писатели.

В първата част на сборника Красимир Бачков разказва за самотата на изоставените хора по селата, които очакват с нетърпение вест от своите деца и внуци, живеещи в чужбина. Запознава ни с атмосферата в един жилищен блок, където враждата и езикът на омразата могат да бъдат преодолени с нестандартни методи. Възнуваща е история на едно дете, което мечтае да види баща си, загинал като моряк. Въобще авторът притежава поетичен стил, а с иронични похвати успява да превърне нещастието в едно красиво изживяване за своите герои.

Ето един откъс от разказа „Две писма”, който илюстрира метафоричното мислене на автора: „Къщата бе стара и запусната от много години. Тук, на голото планинско било, тя стоеше като могила на отдавна загинали хора”.

Различни по сюжет и топоси са историите в книгата: моряшки, емигрантски, битово-селски, градски, но най-вече психологически потрети на съвременния човек, изстрадал своята лична драма и потърсил по-добър живот. Разказите на Красимир Бачков са просветлени, емоционално разтърсващи, а любовта присъства със своята невероятна сила независимо от възрастта на героите. Особено силни са разказите „Как си, Боби?” и „Раздавачът на щастие”.

Втората част на сборника е приютил 30 автентични случки от срещите и преживяванията на Виктор Хинов. Първият текст е изпипано философско есе, озаглавено „Приказка за майката на България”. То събира в калейдоскопичната си тъкан основните характеристики на българина и неговото отношение към родината, поставя генерални въпроси защо за едни родината е майка, а за други – мащеха. Основната алегория, върху която е изграден текстът, митологизира разпадналата се родова връзка вследствие на емиграцията, като всеки човек е видян като кървава плът, разпиляна по света. От нея на чужда почва пониква ухаещо на български аромат цвете – чудно красиво, чието сърце тупти с милиони български сърца по света.

Публиката

С какво ли не се среща българският емигрант по света – неговите истории са отглас от едно мъчително пътуване и безкрайно завръщане: дилемата дали да остане още в чужбина, или да се завърне при корените, виси като Дамоклев меч. Разказите на Виктор Хинов са тъжна диагноза за разпадащото се българско общество – не само физически, но и духовно. Един факт, който застрашава националната ни идентичност.