Харизматичният Калин Врачански стана един от най-популярните и обичани български актьори с ролята си в сериала „Стъклен дом“. Той е роден в Червен Бряг, но завършва гимназията в Роман със специалност „Банково дело“. През 2003 г. се дипломира в НАТФИЗ, в класа на проф. Здравко Митков. Една от първите, които забелязват големия му талант е актрисата Лилия Маравиля, която му предрича бляскаво бъдеще. Сред най-известните му театрални роли са тези в спектаклите „Парижката Света Богородица“, „Смях в залата“, „Когато котката я няма“, „Стреляйте по артиста“, „Ревизор“, „Гарванът“, „Госпожица Юлия“, „Бел Ами“, „Тютюн“, Комедия за тенори“… Телевизионните зрители го познават и от сериалите „Патриархат“, „Забранена любов“, „Дървото на живота“, „Господин Х и морето“ и „Братя“. Той спечели много почитатели и с участието си в шоуто „Като две капки вода“, което спечели през 2016 г., а през 2023-та участва в благотворителното му издание. Музикалният му талант не остава скрит и в дуетната песен с Людмила Лазарова „Съзерцание“, от проекта „Пеещи артисти“.

- Калине, една от най-успешните ти нови роли е в спектакъла „Граф Монте Кристо“. Как реагира, когато режисьорката Бина Харалампиева ти предложи да се превъплътиш в образа на култовия герой на Дюма и близки ли са ти темите, които се засягат в постановката – за любовта,  предателството, отмъщението и прошката?
- За любовта всички теми са ми близки, докато темите за предателството и отмъщението за щастие са ми далечни. За момента не съм се сблъсквал с тях и дано и занапред да е така. Самият роман е страхотен и когато Бина ми сподели за тази нейна идея, казах: „Йеее, поредното страхотно нещо!“ Винаги обичам да работя с нея, защото тя винаги намира начин да ме предизвика и бях повече от щастлив когато ми каза за Граф Монте Кристо. Ако хората дойдат и гледат нашето представление, те може би ще останат изненадани, ако са чели романа, защото нашият прочит е по-различен. Много е трудно да се драматизира такъв огромен роман, но Юрий Дачев драматургично е намерил своя път към него - някои образи  са променени, други са представени по по-различен начин, но основната идея е там.

- Предстои да се появи още една нова постановка с твое участие „Съкровището на Силвестър“, която е създадена по твоя идея, както разкри Асен Блатечки. С какво те привлече тази пиеса и текстът на Анжел Вагенщайн?
- Тази пиеса съм я играл още преди 20 години, след като завърших Академията. Тогава Румен Рачев ме покани да се присъединя в трупата за куклен театър и направихме точно това представление „Съкровището на Силвестър“. Това е една приказка за големи. Постановката е много забавна и такъв текст рядко е поставян на българска сцена, освен това е пиеса за куклен театър, която сега ще бъде поставена за драматичен театър. За съжаление, премиерата няма да е скоро, но се надявам догодина да я видим на сцената.

- В началото на октомври, на театралната сцена беше премиерата на „Метаморфози“, на режисьора Стайко Мурджев, след която получихте бурни аплодисменти. Какво ще разкриеш за този спектакъл?
- Текстът е на Мери Цимерман, която драматизира това огромно класическо произведение на Овидий, а някои от самите митове в него са разгледани по много философски начин. Ако четеш самия Овидий - неговият начин на писане е доста труден за разбиране, винаги има препратки и едва ли не трябва да знаеш всички митове, защото в един момент става малко объркващо да гледаш отзад на книгата - кой на кого е син, или баща и си викаш: какво става тук?! Самата драматизация и Стайко Мурджев помагат всичко да бъде по-лесно разбираемо и ясно. Мисля, че спектакълът се получи добре, стана по-зрелищен и пищен, с красива сценография и музика.

- В какви други нови роли можем да те гледаме?
- Отново със Стайко започнах репетиции на „Ромео и Жулиета“ в Пловдив, а паралелно с това с Асен Блатечки репетираме и още една пиеса. След „Смях в залата“ с него се чудехме дали има и друга така шеметно представена пиеса в комедийния жанр и се появи „Нещо се обърка“. След по-малко от 20 дена започваме работа по нея. В момента, в кината вече е и филмът с мое участие – „След сезона“.

- Асен Блатечки се шегува, че го дразниш с твоя позитивен заряд и желанието да пееш още от най-ранно утро. А теб Асен с какво те дразни и има ли някое негово качество, което би искал да притежаваш?
- Искам да съм над нещата като него! Той много ме дразни, като не се изнервя в дадена ситуация и го питам: „Добре, как може така, това не те ли нервира?“ Виждам го как с лекота преминава през живота и не гледа толкова сериозно на някои неща. Когато в началото започнах да работя с него и много се притеснявах дали нещо ще стане, а Асен: „Спокойно, има време!“ Когато с него направихме това турне в Щатите с представлението „Емигранти“, много играхме заедно и репетирахме текста в колата, като аз се притеснявам как ще мине всичко, а той с един непукизъм… (Смее се.) Преди Америка, ние имахме само две представления с този спектакъл, а да тръгнем на такова огромно турне без да сме го играли поне 10-15 пъти беше изпитание за мен. Чудех се на Асен как може да не се изнервя в тази ситуация, но това е той - има много по-голям опит от мен. Впоследствие започнах и аз да не се притеснявам толкова много.

- Като режисьор Асен те е вкарвал във всякакви образи. Кой от всичките беше най-голямо предизвикателство за теб и ти самият каква роля би му дал?
- Когато за първи път ме покани да играя с него в „За мишките и хората“ ролята много ми хареса. Темата в спектакъла също е страхотна - за приятелството и тези двама интересни герои, много се забавлявахме и беше такава наслада да го играем! В началото бях приятно изненадан, че той е решил да прави този спектакъл, защото преди това не го познавах много, освен от работата ни в „Стъклен дом“. Сред това, с Асен започнахме да правим повече комедии. Иначе, аз бих го сложил в някаква силно драматична роля – на Отело, или Макбет, има потенциал за това.

- Тази седмица излезе един много красив твой дует – „Съзерцание“, с талантливата певица Людмила Лазарова, който е от проекта на Игор Марковски – „Пеещи артисти“. Взимаше ли уроци по пеене, за да се представиш толкова убедително в песента, или разчиташе на опита ти от „Като две капки вода“?
- Не съм взимал уроци, а предложението от Игор беше доста изненадващо за мен. Аз не се възприемам като певец, но някои неща бих могъл да изпея. В „Капките“ например, разчитах на актьорската имитация – някои неща се получават, други - не. Когато ми се е налагало да пея гледам да си свърша работа и да се представя добре, но все пак не ми предстои да издавам албум. (Смее се.) Радвам се, че дуетната ми партньорка Люси е един прекрасен млад изпълнител и стига да има късмет й предстои прекрасно бъдеще.

- Ти спечели отличието за най-добър актьор на Международния фестивал за независимо европейско кино във Франция, за ролята ти във „Вила Роза“. Как се подготвяше за тази роля?
- Преди всичко съм много благодарен на Мартин Макариев – един от най-добрите български кино режисьори. Благодарение на него и на хората, с които си партнирах се получи това – не съм очаквал, че ще спечеля тази награда, а филма „Вила Роза“ също спечели. Когато Мартин ми се обади и ми каза за наградата много се зарадвах, защото не всеки път някой ти казва на международно ниво: браво на теб! Той е прекрасен, когато за първи път работих с Мартин, много се впечатлих от процеса на работа и след това винаги съм мечтал да имам отново такъв работен процес, с такава перфектна подготовка. Въпреки, че нямахме много време за снимките – само 22-23 дена, но се справихме и това е главно благодарение на Мартин. С него работихме и в „Диви и щастливи“ и много му се възхищавам за тази  черта да работи в детайли. Съжалявам само, че като „Вила Роза“ излезе по кината и не се видя от толкова много зрители, или не беше добре позициониран, или публиката не беше готова за такова жанрово кино. Това може би беше първият български филм на ужасите - хорър. Според мен, вече не трябва да го има този шаблон за българското кино, при техниката, която имаме и начина на работа, а просто трябва да се стремим киното ни да е конкурентно на всичко, което излиза. 

- Кои актуални теми и събития те вълнуват в момента?
- Усещам, че социалните теми започват все повече да ме занимават. Сега ме вълнуваха изборите –  не разбирам хората, които не искат да гласуват, а после са недоволни. В социалното общество трябва да имаш позиция, а като не отида да гласувам – това не помага по никакъв начин. Не казвам, че гласуването трябва да стане задължително, то е морално задължение. Ти трябва да знаеш какво става и да упражняваш правото си на глас, дори да отидеш и да кажеш – не одобрявам никого, а не - няма да ходя да гласувам! Според мен, отмяната на електронното гласуване в последния момент на първия тур беше ужасяващо – криворазбрана демокрация е при нас! 

- На сцената гориш, а в някои спектакли, като „Стреляйте по артиста“ и „Смях в залата“ правиш каскади, на които може да завидят и професионални каскадьори...
- Така разбирам професията - да си максимално отдаден в нея, защото не си представям как може да се занимаваш с нещо, което не ти е любопитно и оценявам лукса, който имам - възможността да избирам в какво да участвам. Така имам шанса да опитвам и експериментирам, а не да се съгласявам на всяко едно предложение. Обичам да се хвърлям в неща, които ме вълнуват. В „Стреляйте по артиста“  с Георги Къркеланов правихме всякакви експерименти и там го имаше този процес, в който опитваш всичко. Като по-млад актьор не разбирах, когато по-големите актьори казваха, че репетициите са страхотно нещо, но вече го осъзнах.

- Ти си си партнирал с някои от най-красивите ни и талантливи актриси, като Елена Петрова, Койна Русева, Теодора Духовникова, Йоана Буковска и Яна Маринова. Как би описал всяка една от тях?
- Елена - интелигентна и нежна. Койна - торнадо. Теодора - прекрасна и остра като бръснач. Йоана - детайлна, а Яна е най-упоритият човек, който познавам.

- Известен си като голям купонджия. Кои твои колеги би отличил в танците и купона?
- Невена Бозукова е страшен танцувален партньор - такива танци сме раздавали и така сме забавлявали приятелите си... Обичам да купонясвам – в крайностите съм, когато работя – работя, а когато се забавлявам, е по същия начин - на 100 процента! Така се разтоварваш от напрежението и от грижите. Обичам да излизам с приятели и преди имах прекрасна компания, но за съжаление животът и ангажиментите малко ни отдалечиха.

- В „Горещо“, ти и Невена Бозукова-Неве сте просто неузнаваеми – тя изглежда поне 100 кг, а ти си доста по-възрастен. На кого беше идеята да изглеждате така?
- Това беше идея на Асен. Тази история трябваше да е гротескна и самите ние трябваше да изглеждаме така, за да стане още по-голям проблемът в нея. Имахме добър гримьор – Софи и като започнахме да правим пробите беше много готино и изненадващо да се видим толкова различни. Търсихме начин хем да бъде забавно, хем да не бъде пошло – този вид комедии около ръба. Тези различни неща, които сме правили с Асен са чудесни, защото ти дават възможност да опитваш много неща – образи и проблеми в пиеси, които те обогатяват. Радвам, че той ми гласува доверие и не е от ревнивите режисьори, а като ми хрумне някаква идея и му я споделя, ако му хареса я използва, а не много хора са така.

- Как успяваш да запазиш детето в себе си и твоя оптимизъм, на фона на тези апокалиптични картини, с които ни заливат отвсякъде?
- Преди всичко аз съм оптимист в живота, понякога и в работата. За живота – там съм като Асен, отгоре-отгоре. Преди много години Румен Рачев ни беше казал така: „Деца, на живота трябва да гледате с голяма доза ирония, не чак толкова сериозно“, и това много ми допадна, но на работата гледам много сериозно. През живота преминавам с по-голяма лекота и по този начин успявам да се запазя и смятам, че ние актьорите трябва да държим детското в нас - да ни бъде забавно. Ние казваме: отивам да играя, а не отивам да работя. Тази емоция ме запазва и дори понякога поведението ми да изглежда недостатъчно сериозно. Има сериозни неща и проблеми – на малките реагирам остро, на големите - мъдро.

- Често участваш в благотворителни кампании. Коя кауза ти е най-близка?
- Като цяло обичам когато нещо е свързано с таланта на хората - да покажат на какво са способни, както беше в благотворителното издание на „Като две капки вода“. Харесвам „Капките“, защото за разлика от други риалити формати, тук акцентът не е върху интригите, а върху таланта на хората.