Магистратът не може да заема друга длъжност, да извършва дейност или упражнява професия извън предвидените в ЗСВ – чл. 9.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати

Преди седмица два слабо читаеми сайта, пряко и косвено свързани с подсъдим олигарх, използваха точка от заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, за да направят реклама на позабравения доскорошен член на кадровия орган Калин Калпакчиев, понастоящем съдия в Апелативен съд-София. Целта на координираната акция бе да се свали всякакво съмнение от почтеността на Калпакчиев при участието му в нереализирал се проект, финансиран от европейската програма „Добро управление”.

На 14 ноември 2017 г. членът на новия състав на ВСС Гергана Мутафова, в качеството й на ръководител на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата”, подписва решение, с което прекратява процедурата по избор на изпълнител по процедура „Създаване на специализирана информационна система, включваща инструменти за анализ и мониторинг на факторите, свързани със социално-икономическото развитие на съдебните райони и натовареността на съдилищата”. Самата процедура е стартирала на 29 юни 2017 г., а мотивите за прекратяването са свързани с обжалване на процедурата, създаване на необосновани предимства за едни участници и необосновани ограничения за други. Освен това, посоченият краен срок е нереален. Освен всичко друго, проектът е стартиран от бившия вече член на ВСС Елка Атанасова. В действията на Мутафова няма нищо укоримо, дори напротив - те са единствено правилните, с оглед сериозното забавяне пред проекта, както и рисковете, които биха настъпили, ако се стигне до разходване на средства. По този начин се избягва и риск евентуален последващ одит да установи, че възлагането на поръчката е станало при нарушение на процедури и, най-меко казано, се е стигнало до неправомерен избор на изпълнител.

Тези съществени подробности, разбира се, са изопачени от поръчковите издания на подсъдимия олигарх. Нещо повече, материалите внушават, че Мутафова не е следвало да прекратява процедурите, а пък отстраняването на Елка Атанасова като ръководител на проекта е било грешно, независимо от факта, че доскорошната прокурорка, а вече съдия, не е част от кадровия орган на съдебната власт. Всъщност, Атанасова бе от малцината членове на предишния състав на ВСС, която се възползва от т.нар. “кариерен бонус” и вместо да се върне в прокуратурата в Благоевград, избра да бъде съдия в Административен съд София-град. Вероятно и с надеждата, че ще продължи да управлява европейски и други проекти.

На заседанието на Пленума на ВСС на 16 ноември 2017 г. Атанасова бе изслушана по нейно настояване, като през цялото време изтъкваше колко много е направено, нищо, че към момента проект “Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и Единна информационна система на съдилищата” обективно следва да се разглежда като сериозно закъснял и рисков по отношение изпълнението му. А става въпрос и за солиден бюджет от 6 008 800 лв., от които 5,1 млн. лв. от европейските фондове и 901 320 лв. от българския бюджет. Справка в Информационната система за управление и наблюдение на европейските средства за България в програмен период 2014-2020 година показва, че са стартирани три тръжни процедури – изготвяне на тръжна документация на стойност 20 498,33 лв., избор на “координатор на проекта” срещу сумата от 69 375 лв. и избор на “юрист на проекта” срещу сумата от 65 625 лв.

При изслушването си от Пленума на ВСС Елка Атанасова много държеше да обясни, че по проекта е имало заложени 10% разходи за организация и управление на проекта, което е 600 000 лв., но тя и колегата й Калпакчиев са решили да бъдат намалени наполовина, т.е. на 300 000 лв. Самата Атанасова потвърди, че е получила 8900 лв. допълнително възнаграждение по проекта за периода април-септември 2017 г., а в синхронизирано телефонно интервю и за двете поръчкови “медии” Калпакчиев обявява, че е взел едва 1000 лв. Членът на ВСС Гергана Мутафова обобщава, че към момента за проекта са похарчени 85 000 лв., основно за възнаграждение на “външните изпълнители” Александра Цветкова, Боян Иванов и ИДЕИН ЕООД. На практика излиза, че към момента ВСС е платил 85 000 лв., основно за възнаграждения, без съществен напредък по самия проект. Средства, които ако проектът се провали, ще останат за сметка на бюджета на съдебната власт.

Отвъд опита за изчистване на имиджа на Калпакчиев, за когото очевидно е било важно да подчертае, че е взел само 1000 лв., допълнителна проверка по дейностите установи изключително притеснително обстоятелство. Както вече стана ясно, проектът за оптимизация на съдебната карта и разработване на Единна информационна система на съдилищата е имал за ръководител, определен с решение на Пленума на ВСС от 27 октомври 2016 г., бившия член на съвета Елка Атанасова. Каква тогава е ролята на другия член на ВСС Калин Калпакчиев? Докато е бил член на ВСС, той е бил координатор на проекта, а като такъв е участвал в комисии, избиращи изпълнители на обществени поръчки, наравно с двамата “външни експерти” и служители на администрацията на ВСС.

През юни 2017 г. стартира процедура по избор на изпълнител за осигуряването на информация и комуникация, с други думи – за ПР на проекта от 6 млн. лв. Стойността е 60 088 лв., с ДДС. От протокол № 1 на комисията, ръководена от Калпакчиев, се разбира, че оферти са подали седем фирми. От протокол № 3 на комисията се разбира, че нито една от кандидатствалите компании не е избрана, направено е предложение за прекратяване на процедурата.

Днес Калпакчиев отново е съдия. Разглежда наказателни дела. В Апелативния съд на София. Там ще стигне и делото на олигарха, чиито пряко и косвено свързани медии не пропускат да лъскат имиджа на дългогодишния активист на компрометирания Съюз на съдиите в България. Дали ще се намери някой, който да попита: Допустимо ли е, според Кодекса за етично поведение на българските магистрати, участието на магистрат в избор на изпълнители на обществени поръчки? Ами, ако довчерашният координатор по европейски проект стане съдия в Търговско отделение и му се падне дело на фирма, която е подкрепил като изпълнител на проект.

Неслучайно в обществото ВСС е известен като “правителството на съдебната власт”. Но да сте чули представители на изпълнителната власт, т.е. членове на Министерския съвет, да участват пряко при избора на изпълнители по обществени поръчки? Подобен акт би бил основание за компрометиране на всяка процедура, особено, ако тя е с европейски средства. Излиза, че Калпакчиев е готов да “слезе” на нивото на чиновник във ВСС или на “външен експерт”, само и само да е “закачен” за проект за 6 млн. лв., пък нека е получил само 1000 лв. от координиращата му функция.