Изгубена е част от информацията, въвеждана от началото на тази година

Агенцията по вписванията няма резервен център

Евтини и калпави дискове са станали причина да гръмне Търговския регистър, научи “Труд”. Изчезнала е информация, част от която може и да не се възстанови, а друга ще се въвежда ръчно от хартиени носители.

Още в петък Агенцията по вписвания съобщи, че са блокирани Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) и няма да работят през уикенда. В неделя от Министерството на правосъдието обявиха, че са сезирали прокуратурата, ДАНС и МВР да бъде проверена версията за евентуален саботаж или хакерска атака.

Четвърти ден днес системата не работеше, а читатели на “Труд” алармираха за проблеми със справките още от средата на миналата седмица. От Агенцията по вписванията съобщиха само, че работата на системата ще бъде възстановена поетапно за неопределено време. От сряда – 15 август, ще могат да се правят единствено справки за актуалното състояние на фирмите. И уточниха, че “причините са изцяло технически и не са резултат от злонамерена външна намеса”. За времето на нарушаване на достъпа до регистрите, действия спрямо данните в тях не са извършвани и възможности за злоупотреби не съществуват.

Източници на “Труд” бяха категорични, че става въпрос за тежка авария с дискове. Тя е засегнала информацията, въвеждана след 1 януари 2018 г., тъй като според наредба на правосъдния министър агенцията е длъжна да архивира базата данни в края на всяка календарна година.

]

Бивши служители на Агенцията по вписванията от IT сектора припомниха, че през далечната 2010 г. правителството е отпуснало пари за купуване на допълнителен сторидж (за системата за съхраняване на данни). Тогава обаче не се е стигнало до приключване на обществената поръчка и техника така и не била доставена. Практика било за Търговския регистър да се купуват некачествени и евтини дискове, които дефектират. Затова и са съвсем реални опасенията, че информацията е невъзстановима и ще се наложи да бъде вкарана отново от хартиени носители, а след това и да бъде проверена. Няма яснота каква част от цялата информация се пази на хартиени носители, но във всички случаи щяло да се наложи да се изисква и от съдилища, нотариални кантори и др.

За разлика от НОИ, ГРАО и МВР Агенцията по вписвания няма резервни центрове, в които да се съхранява целият масив от данни. Още от 2009 г. периодично се появяват идеи за създаване на два такива – един в Южна и един в Северна България, но нищо не е направено.

Според данни от различни източници досега за Търговския регистър са похарчени между 50 и 70 млн. лв. Проверка в обществените поръчки показва, че последния търг за поддръжка на системата е от 2016 г.  Договорите с фирмите са изтекли през 2017 г.

“Труд” научи, че една от причините Европа да не ни иска в Шенген е липсата на сигурност на компютърните ни системи. В подобно окаяно състояние е и ГРАО, с тази разлика, че те имали резервен център, в които се съхраняват дублираните данни.

Според адвокати

Блокирани са всевъзможни дейности

Спирането на Търговския регистър и на регистъра за ЮЛНЦ блокира работата на отделни адвокати и цели кантори в цялата страна, оплакаха се юристи. Някои от тях изброиха част от дейностите, които са невъзможни:

1. Регистрация на фирма или ЮЛНЦ.

2. Дерегистрация на дружества при ликвидация.

3. Смяна или промяна в управлението на фирма или ЮЛНЦ.

4. Установяване и прехвърляния на собствеността.

5. Проверка за запори върху дружествени дялове.

6. Услуги при нотариуси и в банки, при които се изисква справка в регистрите.

7. Услуги в НОИ, НАП и други държавни институции, за които също се правят справки за фирменото състояние.

Отделно е блокирана и работата на адвокати, които работят с клиенти от чужбина и получават заявки за проверка на български фирми или ЮЛНЦ.

Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал:

Целият търговски оборот е спрял

Заради блокирането на Търговския регистър целият търговски оборот в страната е спрял. Не могат да се регистрират сделки, да се впишат нови компании или прехвърляне на дялове. Важно от тук нататък е да се види дали цялата информация ще се възстанови. Надяваме се тя да е надеждно дублирана.

Очевидно Агенция по вписванията не може да се справи на ниво с поддържането на регистъра. Тя е оставена сама да се спасява, а трябва да й се окаже помощ от Министерство на правосъдието и Министерски съвет. От 1 октомври трябва да стартират нови услуги на регистъра, което явно няма да се случи.

Експерти твърдят

Проблемите започнали след окрупняването

Проблемите с Търговския регистър започнали от началото на тази година, когато към него била прибавена и базата данни на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, разказаха експерти. Според тях окрупняването изобщо не е било съпроводено с модернизация на сървърите или назначаване на допълнителни служители. Част от техниката била още от 2006-2007 г., когато се подготвяло пускането на Търговския регистър. Втори ключов момент бил разширяващият се през годините достъп до системата от външни точки и понижаването на таксите за ползване на базата данни. Това дало възможност на хакери да се упражняват върху системите за защита.

Симптомите, че Търговския регистър ще гръмне били забелязани още в последните дни на юни, когато до 30 юни трябвало да бъдат подадени фирмените отчети, а ситемата не ги приемала или блокирала при обработването им.

Базата осигурява бариера пред измамите

Проверявайте и после правете сделки

Данните са достъпни за всеки

]

Търговският регистър (ТР) е електронна база данни за търговците и свързаните с тях факти и обстоятелства, който по закон подлежат на вписване в агенция, създадена за целта. ТР ни е нужен най-вече, когато извършваме плащания и сключваме. Не направим ли справка в него, за да проверим истина ли е това, което нашият евентуален бизнеспартньор казва за себе си и за компанията си, рискуваме да бъдем измамени, обясняват юристите.

В регистъра всеки гражданин може да намери следните данни, които задължително се записват: названието и адреса на фирмата, предметът на дейността й, имената на собственика и на съдружниците му, членовете на ръководството й, и нейната защитеност (само този, който я е регистрирал, има право да използва името й).

Данните са актуални, защото Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) задължава всеки да подаде в 7-дневен срок заявление при учредяването на дружеството, както и промени в него, направени след общо събрание на акционерите. За целта се плаща такса, чийто размер е различен, както и заявленията, които се подават. Вписват се и данни от притежателите на електронен подпис.

Системата е замислена в интерес на сигурността на търговския оборот. До нея всеки човек има безплатен и свободен достъп. Той може да се обърне с въпрос към Агенцията по вписванията, която има клонове по места или да посети сайта й. Информацията му се дава във вид на справка или удостоверение – писмено, устно или като електронен документ. Удостоверението, за разлика от справката, е официално и може да послужи по предназначение в кантора на нотариус или при съдебен спор.

Данните в регистъра са подредени по търговци - в партиди с два раздела: “вписани обстоятелства за търговеца” и “обявени актове за търговеца” Към всяка партида се води електронно дело с книжата, доказващи обстоятелства и актовете. Това дело не е достъпно за всеки – не и за този, който няма електронен подпис или сертификат, издаден от агенцията по образец.

Като цяло, информацията от регистъра не е тайна - притежанието й прави търговските сделки сигурни и прозрачни.