Звездата на попфолка Камелия е родена в град Чипровци. Когато е на 11 години, тя става солистка на училищния хор и проявява музикалния си талант. Първите ѝ големи успехи обаче са свързани с перфектната ѝ визия, след като печели титлите „Мис Монтана“ и „Мис Чипровци“. Интересен факт в биографията ѝ е, че през 1995 г. Камелия влиза в шестицата на конкурса „Мис България“, спечелен от Жени Калканджиева. След старта на музикалната ѝ кариера, тя често е титулувана и за „Мис Попфолк“. През 1997 година красивата блондинка се явява на прослушване във фирма „Пайнер“, които веднага оценяват потенциала й и подписват договор с нея. Още дебютния й албум „Огън момиче“ превзема всички класации и я прави звезда. През 1999 г. излиза и вторият й диск „Златна рибка", който се смята за най-продавания попфолк албум в България. Певицата е от малкото изпълнители, които след толкова години на сцената и днес продължават да са на върха, въпреки че тя вече се продуцира сама. Голяма опора за нея е мъжът й Цветин, с когото вече са родители на малкия Баян.

- Камелия, тази седмица беше Свети Валентин. С твоя мъж Цветин отбелязахте ли празника на любовта по специален начин?
- Ние постоянно си празнуваме Свети Валентин – ежедневно, не чакаме веднъж годишно, или месечно, при нас огънят е като вечния огън! Ако не си се грижим за любовта всеки ден, 14-ти февруари няма да ни помогне.

- Коя е най-вълнуващата изненада, която си получавала за Свети Валентин?
- По принцип ние не сме двойка, която работи от осем до пет и се вижда или си подарява цветя само по празниците. Ние живеем много плътно, динамично и много разговаряме помежду си на всякакви теми – комуникираме постоянно и затова при нас го няма това ограничение, че е Свети Валентин, или 8-ми март, и точно тогава да получа цветя. Да, получавала съм цветя за празници, понеже Цвети знае, че обичам лалета и ако е видял някъде, после ми носи лалета. Уважаваме празниците, слагаме си винце и си ги поливаме, но не се съобразяваме толкова с датите, гледаме да празнуваме живота и себе си ежедневно. 

- Според теб, коя е най-голямата грешка, която допускаме в любовта и  връзките си?
- Според мен, най-голямата грешка е да не бъдеш себе си пред другия. Когато двама души се видят и се влюбят - всеки се опитва да се хареса на другия и обикновено са с маски, а когато ежедневието настъпи и маските паднат започват големите проблеми! Аз самата съм преживяла това. Важно е да не лъжеш себе си и партньора си, да бъдеш честен и открит, а ако сте един за друг животът се подрежда.

- С Цветин сте една от най-стабилните и хармонични звездни двойки. Каква е тайната да сте заедно вече толкова години и да не си омръзвате?
- Според мен, на първо място е това, че ние наистина се обичаме. Въпреки пътя, който сме извървели и трудностите, през които сме преминали във връзката си, нас винаги ни е държало точно това, че много силно се обичаме. Понякога сме се разминавали, дори за година бяхме разделени, но любовта винаги ни е събирала, както и комуникацията помежду ни - двамата нямаме тайни. След тази раздяла с него си казахме всичко и вече сме необременени от миналото и така изградихме едно ново, чисто начало. Това е споделяне – да можеш пред другия да останеш не само физически, но и душевно гол, да си чист.

- Как те промени твоят любим?
- Самата комуникация с него ме обогати и допълни, преди не бях такава. Благодарна съм му за тази позитивна и хубава промяна, както и за това, че е търпелив с мен, защото не всеки има такова търпение. Мога да слушам и обичам да се уча, особено от човек на когото имам доверие.

- Случва ли се да се скарате за нещо и кой прощава по-бързо?
- Ние не се караме, но ако трябва да съм 100 процента откровена, има моменти в които започваме да спорим и понякога мненията ни са различни. Хубаво е всеки да си защитава своето мнение, но никой да не се налага на другия. Ние живеем в къща и понякога, като сме изнервени и спорим, аз се качвам на третия етаж, а след 15 минути слизам и пак започваме да коментираме и разрешаваме нещата. Ако съм по-разгневена и се разрева, понякога той идва на третия етаж и ми казва: „Извинявай, може би начинът ми на изказ не беше правилният.“ Когато една връзка е изградена въз основата на честност, откритост и споделяне, при спор може да се разгневиш, когато някой не е на твоето мнение, но хубавото е, че вие имате откритостта да си кажете – не ми харесва тона ти и начина ти на изказване.

- Какво си спомняш най-ярко от първата ви среща и целувка?
- Ние си я празнуваме всяка година! Наскоро написах в интернет под една наша снимка с Баян: мама и тати празнуват 26 години от първата целувка! С Цветин се срещнахме на първи януари след 12 часа през нощта, в един клуб в родния ми град Чипровци. В началото само се поглеждахме, после задържахме погледите си и си показвахме, че се харесваме и така две вечери. Той ме изпращаше до нас, но аз си мислех, че може би си въобразявам, че ме харесва. На третият път обаче поскъсих дистанцията и го целунах - хареса ни и оттогава сме гаджета! Беше зима и имаше много голям сняг – тогава валеше много в нашия край и си спомням как снегът скърцаше под краката ни и всичко наоколо блестеше като диаманти, а ние се целунахме на една пейка в тази зимна нощ и усещахме колко сме влюбени.

- Остана ли тази тръпка и днес?
- Сега продължаваме да се обичаме. Харесвам си го визуално и не ми е омръзнал физически - не е този трепет да не мога да спя, като в началото, все пак от години спя при него, но обичам да заспивам до него и това е истинска любов!

- Истина ли е, че сте се оженили тайно, или тепърва предстои това събитие?
- Ние имаме граждански брак - тази година ще станат 8 години! Просто по пътя да имаме дете, в една ситуация поискаха от нас да имаме брак. Тогава Цвети реши, че явно няма да е този нашият път, защото не сме женени, но аз казах, че това няма да ни спре. А той: „Ти сериозно ли?“ Три пъти ме попита дали съм сериозна, а аз и трите пъти казах „да“! После се обадихме на наши приятели и те ни станаха свидетели. Подписахме набързо, дори в гражданското Цвети каза на жената водеща церемонията: „Госпожо, по-бързо, ако може“, а тя: „Извинете, господине, имайте малко търпение!“ Имаме желание да направим и голяма сватба и да се видя като булка, но още не сме го планували сериозно. 

- Твоята нова дуетна песен със Супер Саш „Няма любов, няма проблем“ се превърна в хит. Кои от темите,  които засягате в текста ѝ лично теб те вълнуват най-силно и предавали ли са те приятели?
- Песента е различна, не бях пускала такъв тип песен. За мен тя много реално показва как днес „всеки минава, удря и взима, докато полза някаква има“, а човешките взаимоотношения минават на втори план. Наистина хората станаха много затворени в собствения си живот, битие, оцеляване и реализация, а приятелството вече е повече от лицемерие и интереси. По принцип, думата приятел я използвам рядко, а най-истинският ми приятел е Цветин. Предавана не съм се чувствала – опитвали са се някои хора да се възползват, да контролират, или да ми въздействат, но бързо ги усещам. Било ми е криво, но не е имало караници и не се сърдя на никого.

- С Цветин, как сте си разпределили грижите за малкия Баян - кой се занимава с храненето му, къпането и смяната на памперси?
- Цвети се занимава с къпането още от началото, аз навсякъде помагам, но главно съм по храненето и смяната на памперсите. Цвети памперси не сменя, само ако съм ангажирана. Бабите също помагат много – баба Данче и баба Здравка и сме им много благодарни, защото така не се наложи да променим драстично нашето ежедневие. С малкия станахме вече едно по-голямо семейство. Много обичаме да си играем с него, смеем се, боричкаме се… Вече има друго човешко същество с нас и то си има своето битие, като направи някакво движение, или падне, или счупи нещо и създава друга ситуация и ние реагираме със смях.

- На какво искате да го научите?
- На този етап не мога да бъда конкретна - за нас е важно да живее в позитивна, любяща и радостна среда. Често му пускаме класическа музика, онзи ден баща му му пусна Паганини и той се заслуша с интерес. Много обичаме да си пеем и тананикаме с него -ооо, аааа... Вече казва ма-ма-ма, та-та-та, на-на-на. (Смее се.) За нас е важно той да е усмихнат и да усеща около себе си усмихнати родители и баби, да няма напрежение и викове, да проходи и проговори.

- Кое е най-нелепото и невярно нещо, което се изписа около появата на сина ви?
- Какво да опровергавам неща, които са част от нашето минало. Важното е, че той се е появил, че е жив и здрав и съм майка, а моят болезнен път до появата му е част от нашия живот. Начинът, по който е дошъл не касае никого, важно е да е жив и здрав. Наскоро бяха написали, че е проходил и сме правили прощъпулник, като на него Баян хванал лъжица и явно ще стане готвач! Освен да се усмихна на това, друго няма какво да кажа. Той е много активен, но още не е проходил - прави по четири-пет самостоятелни стъпки, което е съвсем нормално за възрастта му.

- Притеснява ли те бъдещето и светът, в който ще израсне Баян – с тези войни и агресия?
- Аз изповядвам философията, че всеки се ражда за времето, в което трябва да живее и той явно е избрал това време, в което се е родил. През Първата и Втората Световна война не е ли имало агресия – имало е и въпреки това хората са оцелели; да, има много загубени човешки животи, но хората са способни да превъзмогнат всичко. За всеки животът е предизвикателство, макар че по принцип той е доста простичък, но парадоксалното е, че сами си го усложняваме. 

- Покрай Диона и плеймейтката Катрин Йорданова отново се заговори навсякъде за проблема с наркотиците. Според теб, защо толкова млади хора посягат към дрогата и райския газ?
- Посягането към опиати е личен избор и според мен много хора посягат към тях, опитвайки се да избягат от нещо, или просто подхлъзнати от средата, в която живеят. Това, че сега по-масово се говори за дрогата, не значи че се употребява повече. Ако човек има проблем, но има сила и възможност да се изправи сам срещу него - няма да има нужда да посяга било към алкохол, или към наркотици. Ако не може да се изправи сам, или няма подходяща мрежа от приятели, той бяга от проблема и посяга към наркотици. Когато нещо е достъпно, като райския газ, е изкушаващо малките да пробват, защото той си е като наркотик. Чувала съм, че те опиянява за две минути и за да се ограничи употребата му трябва да има закони и държавно регулиране.

- В какво вярваш и откриваш надежда в днешното време?
- Мога да вярвам само на себе си и мога да имам надежда само в себе си. От мен зависи дали ще поема по този път, в който вярвам, или ще стоя и ще чакам някой друг да го направи. Разбира се, би ме радвало да има по-спокойно време и да няма войни. Тъжно ми е като гледам колко млади животи биват погубвани, заради желание за власт и контрол, но явно хората сме на такова ниво в развитието си, че без това не можем да продължим напред. Живеем в прекрасен свят, който е невероятен и ни дава възможности да живеем щастливо, мирно и спокойно, стига един ден да успеем да израснем до това ниво.