Качествената старлетка Кара Делевин се завръща в кината с три нови проекта, сред които пръв е филма „Пънк“, който се очаква и в българските кина. Кара е актриса, моделка, писателка и палава парти принцеса. Британката вече има над 41 милиона последователи в социалната мрежа „Инстаграм“ и една от най-търсените звезди на планетата. Тя е особено вървежна сред младите и диктува стилове, и кодове на поведение. Преди време кадри с нея обиколиха света - някой беше снимал как Кара купонясва в нощен клуб заедно с противоречивия кмет на Ню Йорк Ерик Адамс. Делевин беше във видимо неадекватно състояние.

Извън публичните си изцепки, тя привлече вниманието на публиката с роли в „Отряд самоубийци“, „Валериан и градът на хилядите планети“, „Треска за лалета“, „Хартиени градове“ и други. Кара е пример за успешно преминаване от света на модата в света на киното. Тя има широки артистични амбиции, играе, пее, танцува, позира и пише. Преди години излезе и първата книга на екзотичната мацка – роман за младежи със заглавие „Огледалце, огледалце“.

- Кара, постоянно вече има нови разкрития за сексуални нападения, извършвани от влиятелни хора в шоубизнеса. Оказва се, че могъщи фигури са действали безнаказано и са били прикривани в продължение на десетилетия. Вие сте известна от много млада. Какъв е вашият опит в този, колкото съблазнителен, толкова и опасен свят на блясък и мръсни тайни?
- Определено имам какво да разкажа. Преди години вече бях започнала да се занимавам с кино и реших да се докажа като филмова актриса. Скоро дойде и обаждането от продуцента Харви Уайнстийн. Тогава той беше №1 в света на престижното кино и ме попита директно дали съм спала с някоя от жените, с които съм била засичана на публични места и общите ни снимки са попадали в медиите. Беше страшно странно обаждане и неудобен разговор, който ме захвърли далеч извън комфортната ми зона. Не отговорих на нито един от неговите въпроси, но преди да затворя той ми каза, че ако съм обратна или реша да бъда публично във връзка с друга жена никога няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам шанс да получа ролите, които искам защото те винаги ще отиват при хетеросексуални актриси. Година или две след тази случка, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си тръгна от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си говоря с него. Веднага щом той се увери, че сме сами, той започна да се хвали с колко много и известни актриси бил спал и как бил лично отговорен за техните кариери. После продължи да води разговор в сексуална посока. Малко по-късно ме покани в стаята си. Бързо отказах и реших да се запътя към колата си, която бях оставила преди това да бъде паркирана от служителите на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми каза, че колата ми още не е готова и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.

- Как реагирахте вие тогава?
- Почувствах се изключително безсилна и уплашена, но не исках да изглеждам по този начин и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала ситуацията правилно. Когато се качих в стаята веднага почувствах облекчение, защото вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на сигурно място. Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена тръгна към мен. Аз станах и се опитах да сменя темата като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с надеждата, че това ще направи ситуацията малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна. След като приключих с пеенето отново казах, че е време да си ходя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и успях да изляза от стаята.

В крайна сметка успях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде заради случилото се. Чувствам се ужасно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани усещането, че не съм заслужила ролята, но изпитвах и колебания дали да разкажа какво се случи. Не исках да нараня семейството на Харви. Чувствах се виновна и така сякаш аз съм направила нещо погрешно. Но и се ужасявах от мисълта, че подобни неща са се случвали на толкова много жени. И никой не е казал нищо от страх.

- Вие сте феномен в социалните мрежи с над 41 милиона последователи в Инстаграм. Пречи ли ви тази слава?
- Не, никога. Вижте, животът е прекрасен, когато хората те оценяват и ти показват, че следят това, което правиш. За мен е отговорност и привилегия. Социалните мрежи са страхотна трибуна за всички, не само за известните. Всеки може да даде изява на творческото си аз, да предложи на публиката плодовете на артистичната си дейност.

- А защо решихте да напишете книга?
- Смятам, че имам много за споделяне. Вкарах много от тийнейджърския си гняв в тази история. „Огледалце, огледалце” разказва за млади неудачници, които не пасват в обществените норми, структури и йерархии. Почерпих много от собственото си израстване. Аз нямах типичното детство.

Прекарах първата част от живота си в престижния квартал Белгравия в Лондон. Имах привилегировано детство, но в същото време никога не се чувствах достатъчно добра и адекватна. Смятах себе си за странна и самотна. Всъщност, аз и до ден днешен съм под влиянието на подобни размишления.

Никога не съм била класическата красавица. Със сигурност нямаше да стана супермодел през 90-те. Но модите се променят, естетическите търсения търпят еволюция. Но усещането за неадекватност беше особено силно в тийн годините ми - дори и след като получих първите си моделски ангажименти.

- Често говорите за години на депресия и дори мисли за самоубийство. Какво предизвикваше тези тежки състояния?
- Нямам конкретен отговор. Цялата атмосфера в Лондон, тревогата, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво трябва да правиш. Разбира се, всичко това влезе и в книгата ми.

Омразата и обичта към себе си и разбирането, че в крайна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да разбереш кой точно си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто трябва да го направиш.

Наистина преминах през огромна депресия и действително имах самоубийствени мисли, защото толкова се срамувах от себе си. Но всъщност днес обичам и приемам тази част от личността си.