Покрай играта на нерви в НС, новината за разформироването на НОЩ вся смут не само сред новата политическа класа, но и сред обществото. Защо дори здравето в България се оцветява партийно, защо обидчивостта на политиците взема връх в отношенията им, какви трябва да бъдат приоритетите, от които никоя партия не бива да се отказва. По тези въпроси разговаряме с уважавания проф. Младен Григоров.

- Преди дни Бойко Борисов обяви, че разформирова Националния оперативен щаб (НОЩ) за борба с коронавируса, след това обаче се поправи, като каза, че се възстановява, докато се създаде нов. Това грешка ли беше, или е игра на нерви от страна на лидера на ГЕРБ, професор Григоров?
- Това не само е грешка, а е типична характеристика на местната политическа класа. Независимо за кого става дума. Те не умеят да поставят надпартийни приоритети. Здравето е надпартиен приоритет. Няма значение какъв си по партиен цвят, болестите покосяват по един и същи начин всички. Там, където има наистина интелигентна политическа класа, се създават поне няколко приоритета, по които всички са единни. И най-важният от всички е здравният. Типичен пример е Гърция, за да не давам примери с Германия, Франция или други страни. С гърците живеем на един полуостров, но разликата ни с тях е от земята до луната.

- Какво имате предвид, професоре?
- Нямам предвид само здравето, гърците имат няколко приоритета и който и да се смени и да дойде на власт, той ги защитава. Да вземем въпроса с Македония. Помните какво единство показа цялата им нация и политическа класа. Това може ли да стане някога у нас? Бъдете сигурни, че новите, които сега се готвят да управляват, под външен натиск ще се превъртят. Или поне частично ще го направят. И то по въпроси, които се отстояват поне от 80-85% от българското общество. Тоест, нашата политическа класа не се съобразява с това, което иска обществото. Пак повтарям, че типичен пример е случилото се с НОЩ. Той няма цвят. Щабът е създаден да се бори с пандемията. Да видим дали ако дойде нова власт, ще задържи някого от НОЩ или от бившия Консултативен съвет. Ще ми е много любопитно.

- Разбирам ви, че говорите за приемственост, но при нас от 30 години това е нещо недопустимо, това е направо абсурдно?
- Разбира се, че приемствеността е най-нормалното нещо и тя е пример за обществото. Защо да не остане проф. Кантарджиев например - един добър и уважаван вирусолог? Нали някои критикуват, че хората от щаба не са били тесни специалисти в областта на вирусологията. А той е точно такъв - тесен специалист в микробиологията и вирусологията. И друго има - на щаба не му е работа да се занимава с конкретно лечение на пациенти, нито пък с нови диагностични методи. Неговата основна задача е като тази на Генералния щаб на армията при война. Та това си е един вид световна война с този вирус! Както при Генералния щаб, основната задача е организационната. Тоест, да се вземат такива мерки, които максимално да намалят и заболеваемостта, и смъртността. Това е работата на щаба и там не е задължително да си вирусолог. След като имаш добър административен и организационен опит - мястото ти може да е в него.

- Жалко е, че при нас във всичко на преден план излиза политиката, всеки иска да натърти на партийния си цвят. „Войниците” и „генералите” са добри и работят с чест за това, за което са избрани. Но това май ние не го разбираме?
- Разбира се, че хората само тогава могат да им имат доверие. Те трябва да са спокойни, а не да се всява сред обществото раздор и разединение. То за всичко е така, но пак ще попитам - какъв цвят има здравето? В тази световна пандемия хората нямат нужда от страхова невроза и психични разстройства.

- Имаме избран председател на здравната комисия в НС - д-р Александър Симидчиев, който е познат вече на всички. Управляващите и Борисов подсказаха, че той трябвало да си направи щаба, и без това много ги критикувал. Пак ли е игра на нерви това, докога ще я играем тази игра?
- Не виждам скоро да я спрем. От 30 години играта е една и съща. В началото на демокрацията един важен човек от висшия етаж на властта от СДС тогава, вече е покойник - в един спор му казах, че нацията и партийната класа в поне 2-3 неща трябва да са единни. А той ми отговори: „Няма такива работи, щом БСП-то каже нещо, ние от СДС - дори те да са прави, трябва да кажем обратното”. И това беше преди 27-28 години, тази човек не беше глупак, но това е въпрос на манталитет.

- Преди ден директорът на Пфайзер бе цитиран да казва, че може да се наложи и трета доза ваксина. Какво означава това?
- Ваксините безспорно са голямо достижение на човечеството, а в конкретния случай знаете, че те се създадоха доста набързо - те не бяха минали през традиционните изпитания, през които са минали другите ваксини и лекарства. Твърде възможно е да има и процепи в здравния подход, които в някой момент да се разширят или да налагат нови мерки и ваксинации. Но това не е толкова страшно, от обичайния грип нали се ваксинирахме всяка година - тези, които желаят, разбира се. Не съм специалист, но мисля, че по пътя на логиката едва ли с едно ваксиниране ще се отървем завинаги от този вирус. И нещо, което ме кара освен логиката да мисля така - ако си спомняте, още преди повече от година ви казах, че COVID-19 е биологично оръжие...

- Спомням си, вие бяхте първият, който го каза публично, без да се страхувате от обществен линч от страна на ваши колеги.
- И сега преди два дни шефката на американските разузнавания каза, че вирусът вероятно е изпуснат от лаборатория. Да изпуснеш нещо случайно от такива свръхсекретни лаборатории звучи доста наивно. За мен това е едно към едно. Точно това до голяма степен прави трудна борбата и с разпространението му, и с лечението му. Защото ние минахме през какви ли не други по-страшни вируси - ебола, SARS, птичи грип, свински грип и т. н. За тях или се намери лечение, или те се самоограничиха. При COVID такова нещо обаче няма. Разпространява се все повече и повече. Това ме кара да вярвам твърдо, че става дума за изкуствено създаден вирус, с който много трудно ще се преборим.

- Българинът вече убеди ли се, че ваксинацията може би е единственият шанс да се чувстваме малко по-свободни и да живеем без страх?
- Много хора, които ме разпознават, ме спират по улицата и ме питат, да не говорим колко пък ми звънят по телефона - „Професоре, да се ваксинирам ли?”. Обикновено и аз ги питам дали вярват в цифрите. Досега в света умрелите от вируса са над 3 милиона души. А от ваксини не съм чул някой да е умрял, или пък това са единици. Сравнено с 3 милиона, това какво ви говори? Ние нямаме друг изход - или да преболедуваме и това да ни създаде някакъв имунитет, или да се ваксинираме.

- Но изследвания показват, че при преболедували този вирус остават нежелани последствия...
- Да, това е вярно, има постковиден синдром, който се отразява и на нервната система, и на общата умора, и на белите дробове - вкл. с органични изменения, и на сърцето - това го казвам като кардиолог. Постковидният синдром, слава Богу, се развива не при всички, но при доста хора продължава няколко месеца. Затова друг начин освен ваксина няма. Затова властта трябва да се вземе в ръце и да направи всичко възможно да защити здравето на българите и да осигури максимално количество ваксини.

- Вие сте уважаван лекар, но и общественик - как виждате новата политическа класа и случилото се в НС още първата седмица - речникът на депутатите пак влезе в устата на хората?
- Невероятна простотия! Вярно, че не сме стигнали до Южна Корея и Украйна, където се бият в техните парламенти. Но ние сме на предпоследното стъпало. Та те се държат ужасно! След като си взел властта, трябва да си убедителен, равноправен, а не да крещиш и да наричаш с какви ли не епитети своите противници. Не мога да го възприема за нормално. Дано да направят правителство, защото нашето общество желае това. Надявам се да няма нови избори - много неща ще се затлачат и агонията ще продължи.

- Борбата с пандемията е номер едно сега, както здравето на хората и икономическите последствия. Ще го проумее ли това нашата политическа класа или ще продължи да се дърля и да разделя обществото?
- Тази пандемия обърка не само нашата икономика, но и на целия свят. Нормално е да има разделение в НС. Чух умен човек, който обърна внимание на надписа на Сградата на съгласието - „Съединението прави силата”. Направи го по по-различен начин и смятам, че е прав. Той каза, че този надпис означава съединението на Мизия, Тракия и Македония, а не съединението вътре в парламента. Защото наистина единомислието в парламента прави народа опозиция. Това е ясно. Естествено, че трябва да има дискусии, трябва да има и кавги, но е недопустимо да прекрачват червената линия с полукаруцарски обиди.

- В парламента се сформира мнозинство „всички срещу ГЕРБ”, което можем да кажем, че е логично... Защо всички се настроиха срещу ГЕРБ?
- От ГЕРБ направо си го „купиха” това мнозинство. В смисъл, че направиха така, че то да се получи. Ясно е защо - те сториха много грешки в последните години. Ако трябва да го кажа с една дума - по време на управлението им имаше невероятна безцеремонност. Те не се съобразяваха с нищо или почти с нищо, казано от опозицията и т. н. Но не бих казал, че протестите през лятото и есента са причина за свалянето на ГЕРБ от власт, защото те пак спечелиха вота. Което означава, че голяма част от нашето общество още им вярва. Връщам се на предишния ви въпрос - когато по най-арогантен начин обиждаш техните депутати, значи обиждаш и избирателите им, а те са стотици хиляди (над 800 000), които са дали доверието на тази партия. И това трябва да се уважава.

- По кои проблеми политическата ни класа трябва да има единно мнение без да влага в тях партийност?
- Ако зависеше от мен, тези проблеми са следните. На първо място е пандемията и борбата с нея тук. На второ място, което е свързано отчасти с първото - демографската криза. Трето, което пък е свързано с първите две - проблемите в икономиката и най-вече убийствената политика към дребния и средния бизнес. Подчертавам го това - защото тези две сфери са на прага на ликвидацията им. Те са гръбнакът на всяка икономика и на всеки нормален обществен ред. Дребният и средният бизнес, не едрият! Едрият има друга задача. И на четвърто място, но не на последно - всички те са равнопоставени - категорично отстояване на нашите законни интереси в така наречения спор със Северна Македония. Без да се поддаваме на абсолютно никакъв вътрешен и външен натиск и шантаж.

- Защо казвате и вътрешен натиск?
- Външният натиск е ясен - че трябва да се отстоява с всички сили така, както направиха гърците - те удържаха на него повече от 20 години. Да не се окаже, че ние не можем да удържим и 20 месеца. Казвам вътрешен натиск, ще ви дам пример с нещо, което е казал самият Гоце Делчев. В свое писмо до един войвода от Малешевския край - Никола Малешевски, Гоце пише: „Какво да се прави бай Колю, като сме си българи и открай време страдаме от разцепления. Затова сме станали лесна плячка на турските султани. Но имаме и още един проблем като гърците - колкото глави, толкова капи и толкова капитани.”

- Звучи така, че все едно това писмо е писано за днес...
- Точно така е. Историята е моя слабост, знаете ли колко български царства е имало преди падането ни под турско робство - 6! Търновското царство, Видинското, Калиакренското (на Добротица), Прилепското, Велжбъждското (Кюстендил) и Несебърското (полубългарско, полувизантийско). Е, как няма да станеш лесна плячка! Това не зная дали нашите депутати могат да го проумеят. А ако се върнем още по-назад в историята, Херодот - големият елински историк, казва за траките: „Тракийският народ е най-многобройният и най-силният, но непрекъснато страда от разделение, разцепление и вътрешни междуособни борби.” Това го казва Херодот преди 2000 години! Не съм сигурен дали депутатите - дори и тези, които познават историята, доколко ще се съобразяват с това. Но аз имам една голяма болка и ако разрешите, ще ви я споделя.

- Разбира се, професоре, за какво става дума?
- От два месеца на входа пред Централното военно гробище в краката на статуята на войника, който стои на пост пред него, се въргаля националното българското знаме. Това не мога да го възприема. Съвсем ясно се вижда, че пилонът вероятно е пречупен от силен вятър, но да не поправиш и да не вдигнеш знамето отново, е липса на памет и държавност. Това е най-голямото и най-значимото в България военно гробище - доколкото зная, там са погребани костите на около 5000 души от всички войни, които е водила България. Ако чакат Архангелова задушница през ноември, за да го закачат отново, нямам думи...

Нашият гост
Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 г., трето поколение лекар. До 1997 г. е военен лекар. Директор на болница „Лозенец” във времето, когато се извършва трансформацията є от Правителствена болница. Там създава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, ръководи отделението по кардиология. Носител е на голямата награда на БЛС за цялостен принос в медицината.