Големият международен кинофестивал продължава до 6 юли

58-то издание отново подкрепя младите режисьори

В паралелна конкурсна програма е и нашата премиера “Безветрие” на Павел Веснаков

Големият международен кинофестивал от А категория в Карлови Вари е не само 10-дневен показ на филми. Така той би бил просто зрителско пиршество. Но организаторите са заложили в неговата нова формула и специално събитие - творческа лаборатория за подпомагане на младите европейски режисьори.

Постер на фестивала

Тази подкрепа при настоящето 58-мо фестивално издание е по две паралелни линии. От една страна фестивалът е домакин на проекта European Film Promotion (EFP) Future Frames, който по същество е творческа лаборатория за млади режисьори с възможност да представят дебютните си филми на фестивалния екран. А самото название Future Frames крие остроумен двоен смисъл: от една страна бъдещи “филмови кадри” като конкретни екранни решения, но от друга - и като творчески кадри в европейското кино. Неслучайно проектът е под надслова Next Generation (следващо поколение). Тази година покана са участие са получили 10 млади обещаващи режисьори от Румъния, Австрия, Дания, Испания, Чехия, Белгия, Германия, Словакия, Италия и Исландия. Те са под крилото на EFP и прожекциите на филмите им пред публика са своеобразен измерител за зрителския интерес.

Освен това младите режисьори имат възможност за разговори с опитни професионалисти от европейската филмова индустрия - не само формални диалози, а реална перспектива да бъдеща съвместна работа по нови проекти.

Но пък други техни колеги дори вече са една крачка напред и дебютните им филми са селектирани в основните фестивални категории. Както подчертава художественият директор на фестивала г-н Карел Ох от общо над 150 филма, групирани в различни категории, 33% са дебюти на млади европейски режисьори. И това съвсем не са празни пропагандни приказки. Дори най-бързият преглед на основния конкурс за Голямата награда “Кристален глобус” показва, че от 12 подбрани филма 5 са първи пълнометражни творби на дебютанти. Сред тях вече се открои, например, много плътната скандинавска психологическа драма “Любвеобилна” на младата норвежка сценаристка и режисьорка Лиля Инголфсдотир. Екранният разказ е наистина не само вълнуващ с изповедална сила, но и някак духовно просветляващ с изключително убедителната игра на прекрасната актриса Хелга Гурен. Нейната умело дозирана психологическа безизходица респектира с житейска достоверност и поражда не просто съчувствие, а разбиране на емоционалната є искреност - хем отредена от съдбата, хем непреодолима като индивидуална обреченост.

Кадър от “Клането на любимото прасе”.

С много силен дебютен филм в основния конкурс смело и убедително влиза съвсем младият чешки режисьор Адам Мартинец с филма си “Клането на любимото прасе” - копродукция на Чехия и Словакия (повечето филми на домакините са създадени в такова партньорство). Но любопитно е, че сред продуцентите е и знаменитото пражко филмово училище ФАМУ, което подсказва, че филмът е пост-дипломна работа на съвсем младия режисьор, който впрочем преди кино е учил философия! Но по-съществено е, че той е направил своя филм в най-добрите традиции на малко позабравената “чешка нова вълна” от 60-те години, преди “чешката пролет” да бъде смазана през август 1968 г. Филмът се родее с един от шедьоврите на незабравимия Иржи Менцел (1938-2020) “Селце мое централно”, но без да е подражателен или “копие под индиго”, а като тънко уловена национална психология и великолепен мек хумор! Затова филмът се приема с ведра усмивка и уважение към истинските човешки стойности!

В международната фестивална практика много специализирани конкурси за дебютанти селектират не само първи, но и втори филми на млади автори. И това е напълно логично, защото обикновено вторият филм е решаващото изпитание: или затвърждава успеха от дебюта и отваря врата към професионалното кино; или повтаря провала, спуска бариера пред неуспелия режисьор и отлага задълго бъдещата му кариера. Уви, неписаните закони на голямото кино са сурови и често пречупват нечия професионална съдба. Тъкмо поради това и втората конкурсна програма, наречена “Проксима” (най-близката звезда до Слънцето и до нашата Земя) предоставя пространство за по-свободно тълкуване на филмовия език и разкрепостено творческо мислене на екрана. А това естествено води и до селекцията на редица първи или втори филми на млади режисьори, в които не липсват експерименти и някои смели, дори рискови решения. Тъкмо в тази паралелна конкурсна програма е и нашата премиера “Безветрие” на режисьора Павел Веснаков. За него това е втори игрален филм след “Уроци по немски” (2022) и след полезната му професионална практика в телевизионни сериали (“Откраднат живот”, “Дяволското гърло”).

Сега с новия си филм той смело залага на неатрактивен сюжет за житейска “дупка” на млад мъж, завърнал се от гурбет в Испания, за да се погрижи за гроба на починалия баща. Това е само сюжетния тласък, а филмът задълбава в сложната тема за закъсняло преоткриване на житейския смисъл и цената на личното битие. Павел Веснасков смело залага квадратен формат на екранното изображение, който нагнетява допълнителна визуална тежест към психологическото напрежение. Зрителите на премиерната прожекция в прекрасния градски театър в Карлови Вари приеха филма съпричастно с аплодисменти. А ние ще очакваме официалната церемония на закриването, вечерта на 6 юли, когато ще станат известни и отличените филми в двете конкурсни категории.