Всичко в историята си има край. И обикновено големите промени се обозначават със знакови събития и конкретни дати, дори когато става въпрос за явления, изискващи повече време, за да се проявят. Така тазгодишният “Уимбълдън” може спокойно да бъде определен като краят на т. нар. “голяма тройка” в мъжкия тенис, която доминираше по кортовете в продължение на близо две десетилетия.

Ако Григор Димитров, Милош Раонич и Кей Нишикори минаваха за “изгубеното поколение”, тъй като така и не успяха да спечелят титла от Шлема, а Даниил Медведев, Стефанос Циципас, Ник Кириос и т. н. успяха само да узаконят господството на трите суперзвезди, то Карлос Алкарас недвусмислено показа, че идва, за да ги свали от пиедестала.

Всъщност да свали Джокович, тъй като само сърбинът остана да брани “статуквото”, след като Федерер се оттегли от спорта, а Надал “замрази” кариерата си в очакване да се оправи донякъде от непрестанните контузии. За сметка на това Джокера установи абсолютно господство и стана истински “диктатор” на корта, като счупи рекорда за най-много титли от Шлема (23) и се запъти към поредния си опит да спечели всичките турнири в една година.

Финалът на “свещената трева” сложи край на невероятната му серия от над 10 години без загуба на централния корт, остави го без 24-и трофей, с който щеше да изравни Маргарет Корт, както и без 8-и на “Уимбълдън”, колкото има Федерер.

За да бъде свален от трона, трябваше просто да се намери по-добър. Да успее там, където се бяха провалили няколко поколения отлични играчи. И ето, че такъв играч вече има. Всъщност съществува от малко повече от година, но едва сега се показа на чак такова ниво, че да успее в тази мисия.

Карлос Алкарас обаче се учи много бързо. Първо дойдоха титлите от категория “ATP 250” - в тях все пак не участват всички най-добри играчи. Когато започна да печели “Мастърс”-и, вече на него започнаха да гледат напълно сериозно, а сякаш твърде скоро дойде и първата титла от Големия шлем - на Ю Ес оупън. Но... Джокович не беше там - американските власти не го пуснаха заради липсата на ваксина срещу коронавирус.

Така остана въпросът дали Карлитос може да се опъне на Джокера в петсетов сблъсък, когато нервите са опънати докрай и всяка точка може да се окаже “точка на пречупване”. Е, отговорът е даден. При това на финала на централния корт на Ол Ингланд Клъб, където Ноле не беше губил от десетилетие. Както самият Джокович отбеляза след мача - печелил е такива сблъсъци неведнъж. Дори се приемаше, че спортното щастие идва при него, защото той умее да го призове със силата на характера си.

Алкарас показа невероятно стабилна и грамотна игра при едва втория си голям турнир на трева след титлата в Куинс. Този път го нямаше вихреното темпо от злополучния полуфинал на “Ролан Гарос”, когато схващане на крак го извади от играта след два фантастични сета. Сега младият испанец тичаше точно толкова бързо и взимаше топката точно толкова рано, колкото трябваше, но без да изразходва повече ресурс от необходимото. Допусна немалко грешки, но изтръгна дори повече от ракетата на Джокера, който иначе е ужасяващо стабилен точно в такива моменти. Но най-невероятното бе колко лесно приспособи техниката си за играта на трева - някой от ударите му бяха като магия и дори професор като Джокович нямаше отговор. На 20 години Карлос изглежда като по-завършен играч от почти всеки от миналото. А и знаменитите младоци, които изгряха твърде рано, като Борис Бекер, не успяха да надградят кой знае колко над играта си в годините след това. Докато при Алкарас се вижда непрекъснат процес на подобрение във всички елементи. И светът на тениса вече се пита колко по-силен може да стане испанецът и кой изобщо може да му се противопостави в такъв случай.

С победата над Джокович младокът задържа и позицията си като водач в ранглистата, но доста хора смятат, че всъщност сега я печели. Миналогодишният “Уимбълдън” не раздаде точки за класацията заради санкции от ATP и WTA, след като британските домакини не допуснаха тенисисти от Русия и Беларус. И така Джокера се лиши от 2000 т., които щяха да му осигурят лидерската позиция и още доста седмици начело. Сега обаче и това е в историята - Карлитос си проправи път към върха със собствените си ръце и ракета, а мачът може би ще се запомни като моментът, в който “голямата тройка” слезе от върха.

Живее над дюнерджийница

Подобно на почти всички богати спортни звезди Карлос Алкарас вероятно скоро ще заживее в Монте Карло или някой друг данъчен рай. Все пак никой не гори от желание да заделя твърде много от приходите си, когато са толкова големи. А само за титлата от “Уимбълдън” испанецът ще получи 3 милиона долара. Но засега, въпреки че вече е спечелил над $18 млн. от наградни фондове, Карлитос все още е в апартамента на родителите си във Вийена, област Валенсиана. Точно над една от местните дюнерджийници, където човек може да хапне за по-малко от 4 евро... Мястото обаче има и още един плюс - наблизо е тенис академията на бившия шампион от “Ролан Гарос” Хуан Карлос Фереро, който решава да стане личен треньор на Алкарас. Останалото е история...