Близо 24 часа Карлос Насар вече е на родна земя, след като пристигна от Париж със злато и нова титла, която с гордост може да бъде изписвана пред името му, а именно – олимпийски шампион.

С овации, еуфория и емоция мнозина посрещнаха 20-годишния щангист на „Летище София“ и бързаха да се докоснат до него. 

А той, Шампионът, приветства всички с добре познатата си усмивка и без грам суета, като дори не бе сложил златния си медал.

За победата с цвят на злато, за силата на опита и за поуките в живота, пред „Труд news”, говори олимпийското момче Карлос Насар.

- Карлос, през последните няколко дни, преди прибирането Ви от Париж, в интернет пространството усилено се завъртя откъс от Ваше интервю отпреди 7 месеца, където казвате, че сте имал предложение да се състезавате за чужда държава при много добри финансови условия, но сте отказал. Предполагам, разбирате, какво ще Ви попитам сега – към днешна дата ще продължите ли да се състезавате за България или ще има промяна?

- Да, разбирам, какво ме питате. Няма да се състезавам за друга държава, макар че нещата в нашата федерация не са цветущи и най-вероятно и да продължим, няма да имаме заплати.

- Оставяте ли си обаче „отворена вратичка“ или сте категоричен?

- Категоричен съм, но зависи колко продължителна ще е моята кариера, тъй като, знаете, че това е нещо, в което трябва да се инвестира и да имам условията. Трябва да съм запазен здрав, а като нямаш нужните условия, се чупиш и т.н. Затова благодаря на г-н Николай Вълканов, Илиян Рашев, Марин Русев и на още много хора, които ме подкрепят по пътя, по който вървя. 

- Виждате ли как хората Ви посрещат към днешна дата и как беше преди 2 години, когато допуснахте една лична грешка? Усещате ли разлика в отношението?

- Усещам разлика. Знаете ли, че когато заминавах за Олимпиадата тук нямаше никой, който да ме изпрати. Нямаше нито един журналист, а сега е пълно. На мен животът постоянно ми дава такива уроци и мисля, че не спирам да си взимам поуки. Понякога минавам по трудния път, но винаги си взимам поука. 

Карлос с двамата си братя и майка си

- Имахте ли скрити козове по време на Олимпиадата?

- Имаше, но няма да ги казвам. Сега обаче ще има някои промени, най-вероятно в категорията и ще бъде много интересно за зрителите. 

- Изпълнявате ли даден ритуал преди състезание?

- Не, нямам ритуал. Единственото нещо, на което се уповавам, е моят Господ Исус Христос. През 10 черни котки да мина няма да ми попречи.

- Под статия в „Ройтерс“, за Вашата категорична победа, един от чуждите потребители бе оставил следния коментар: „Той го прави да изглежда толкова лесно“. Как се състезавате така, че на хората да им изглежда, че го правите с лекота?

- С много труд, кръв, пот и целеустременост. В помощ ми е също, че аз обичам това, което правя и допринася да бъда перфектен.

- Кой, освен семейството, Ви подкрепи в залата в Париж?

- Христо Стоичков и Стефка Костадинова дойдоха да ме гледат. За мен те са феномени и звезди. Винаги са били нависоко и надалеч от мен и затова беше страшна гордост, че ги видях там.

- Имаше също и „армейско“ присъствие. Самият Вие сте фен на ЦСКА, но успяхте да обедините привърженици на различни отбори.

- Реално няма как да има спорт, без да я има тази конкуренция. За да има любов към самия спорт, в случая, към футбола, трябва да има и ЦСКА, и „Левски“. Показал съм любовта си към ЦСКА много отдаван и винаги ще ги подкрепям. Надявам се да са се вслушали в моя съвет и да се борят само за първото място.

- Много хора казваха: „Той ще успее, ако не прегори“. Как го постигнахте, предвид големите очаквания, насочени към Вас?

- Аз съм човек с много опит и състезания. Това ми помогна да не прегоря. Но магията на Олимпиадата е моментът кой ще издържи психически. Горд съм с всеки един, който участва от нашата страна. Те също са моята мотивация. Самият факт, че вече са там, значи, че са излетeли в Космоса. Това е едно голямо състезание и не всеки, който пожелае, ходи там. Има път, по който трябва да минеш, само, за да стигнеш до там, а какво остава още и да успееш.

- Ако имахте възможност, какво бихте казал на Вашия „ангел“ - откривател, вече покойният Илиян Илиев в този момент?

- Бих му казал, че ми липсва страшно много и че той успя, защото ме научи на всичко това, което знам. Помогна ми да осъзная, какво трябва да направя по пътя си до тук.

Снимки: Пламен Стоименов, Анита Иванова и Фейсбук/Министерски съвет Р България