122 млн. лв. похарчени за техника на полицията, а не за безопасност

591 млн. лв. събрани от шофьори във Фонда за безопасност на движението по пътищата

Най-големите разходи са в последните 2 години

Парите от шофьорски глоби във Фонда за безопасност на движението по пътищата се харчат за автомобили и друга техника на КАТ, а не за запазване на живота на гражданите. Над 591 милиона лева от шофьорски глоби са събрани от създаването на фонда през 2011 г. до октомври 2024 г. През този период са похарчени само към 122 млн. лв., в момента има над 465 млн. лв., обявиха от Института за пътна безопасност вчера.

“Изразходваните средства от фонда до този момент са минимални и единствено за доставяне на техника, с която да се събират повече пари”, пише в становището на института. Над 25,6 милиона лева са били давани през годините за камери за скорост, като с тях броят на сниманите и глобени шофьори непрекъснато се увеличава, а България продължава да заема първо или второ място след Румъния по броя на загиналите при катастрофи в страните от Европейския съюз. Такава е печалната статистика и за 2023 година.

Двете най-големи суми, похарчени от фонда, са за хроматографски уреди за оборудване на лабораториите за кръвни проби на пияни и дрогирани шофьори - 28,7 млн. лв., и за над 460 автомобила - 27,9 млн. лв., като в тази бройка влизат и 35-те високоскорстни беемвета с мощност 374 конски сили, с които катаджиите се заканваха да гонят нарушители по магистралите.

Повечето от тази техника седи неизползвана, а много от колите нямат пълно “Автокаско”, защото от бюджета на МВР не могат да се отпуснат такива колосални суми за застраховки, твърдят от Института.

В края на всяка година парите от фонда се зануляват, а министърът на финансите, който и да е той, си запълва дупки в бюджета.

“Гражданите на България с пълно основание негодуват и не заплащат глобите си, защото те не виждат резултатите, които са им обещани. Управлението на Фонда много прилича на управлението на търговска фирма, която харчи колкото се може по-малко, за да реализира на края на годината излишък, който да се използва от собственика є - министъра на финансите.

Залагането на капани по пътищата на България се е превърнало в държавна политика, целяща да събира пари от българските граждани за да се подпомогне неизпълнението на бюджета. Настояваме този държавен рекет да бъде незабавно преустановен!”, пишат от Института.

Инж. Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност: Милионите са само на хартия, фондът трябва да е юридическо лице

Получихме данните от МВР след запитване по Закона за достъп до обществена информация и още от пръв поглед стана ясно, че една поредицата от финансови министри и вътрешни министри, които са се сменили през всичките тези 14 години, не са използвали Фонда за пътна безопасност по предназначение. Другото напълно сбъркано, е че имаме тези 600 милиона лева само на хартия, те не са в банкова сметка, от която да се тегли, а се отпускат от министъра на финансите по заявка на вътрешния министър. И това става с включването на заявката към бюджета за следващата година. Не коментирам дали тази практика е добра или лоша, но тя няма нищо общо с финансирането на дейности по пътната безопасност. Да не говорим, че самите дейности, за които се харчи от фонда - например за купуване на нови МПС за пътната полиция, не са най-приоритетните по безопасността, освен може би за самите полицаи, които ще се возят в тези автомобили. Необходимо е фондът да стане юридическо лице, което се управлява не от държавни служители, а от борд, съставен от представители на неправителствени организации. Пред този борд да кандидатстват стопаните на пътя - АПИ и общините, с конкретни проекти за обезопасяване на “черни точки” - места с повишена концентрация на катастрофи. Дали това ще са кръстовища, на които ще се сложат нови светофари или някакви модерни обезопасителни системи, дали това ще са изграждане на пешеходни подлези или пасарелки, дали това ще са нови кръгови движения - проектите ще се оценяват и класират от този борд. И всичко това да става публично и прозрачно, за да знаят и шофьорите, и цялото общество къде отиват парите от техните глоби.

Христо Радков, шеф на Българско обединение на шофьорите: Дават милиони за коли и камери, а защо катастрофите са повече?

През миналата 2023 година, когато във Фонда за пътна безопасност имаше 517 млн. лв., от нашата организация изчислихме, че с тези пари българските шофьори са финансирали изборите - от местните през 2019 г. до всички парламентарни, президентски и европейски, за които сметката излизаше 521 млн. лв. И проблемът не е, че ни глобяват под път и над път, а че с тези пари не правят абсолютно нищо полезно. Като са си кръстили фонда със звучното име за пътна безопасност, нека да е за пътна безопасност, а не да купуват с пари от него свръхмощни БМВ-та и още, и още камери, от които няма никаква полза за пътната безопасност. Казвате ми, че са дали за последните 2 години над 120 милиона лева за полицейски автомобили и над 8 млн. лв. за камери. А пък аз питам защо днес - към дата 22 октомври 2024 г. тежките пътно-транспортни произшествия са 5849 - с 243 повече, отколкото са били през 2023 г. (5606) и с 573 повече от 2022 г. (5276). Нали през тези три години са глобили толкова хора, че са им събрали над 200 млн лв. Нали за тези 3 години са си купили коли и камери, нали са си купили нови дрегери за алкохол и наркотици, нали са обзавели лаборатории, нали вече вземат колите и на пияните и дрогираните. А защо движението по българските пътища става все по-опасно? Съгласен съм с идеята този фонд да финансира проекти - на общините да, но но не и на АПИ, защото тя работи с държавен бюджет, финансира се и от пътен данък под формата на тол такси и винетки.

Спорът за фалшивите полеви проби у нас продължава 

Румъния пусна списък с лекарствата, засичани от наркотестовете на КАТ

Лекарствата трябва да са маркирани на опаковките

Скъпите касети за полеви наркотест DRUGTEST 5000 се доставят от производители в Германия с пари от Фонда за пътна безопасност. Припомняме, че по искане на един от полицейските синдикати съдът отмени наредбата, по която на DRUGTEST 5000 са подлагани  служителите на МВР.

Министерството на здравеопазването на Румъния публикувала в „Държавен вестник” списък на лекарствата с техните търговски наименования и хранителните добавки, съдържащи психотропни и наркотични вещества. Ако тяхната употреба е противопоказана за водачи на моторни превозни средства, на опаковките им трябва да имат триъгълник с червена страна и черен удивителен знак в центъра. Маркировката върху опаковката е оградена в бял квадрат.

Целта на този списък е да се избегнат фалшивите полеви наркопроби на КАТ, тъй като дрегерите се задействат и от най-минимални количества, а когато излязат кръвните проби на шофьорите, те се оказват отрицателни.

Лекарствата, които съдържат психотропни и психоактивни вещества, които могат да причинят пристрастяване, са по-специално тези от класа на бензодиазепините. Използват се за лечение на няколко вида медицински състояния като: епилептични припадъци, фобии, в определени ситуации на стрес, тревожност, депресия, пристъпи на паника, алкохолна зависимост и др. Те се предписват от лекар, но малки дози може да се съдържат и в хапчета за главоболие, които всеки може да си купи от аптеката без рецепта и да се окаже с положителен тест.

Обичайните капки или спрейове за отпушване на носа също могат да дадат положителен тест за амфетамин или други наркотици.

„Тестът, използван от полицията, може да даде фалшиви резултати за цялата гама от „обикновени” наркотици, гама, консумирана от милиони румънци годишно, включително парацетамол, ибупрофен, псевдоефедрин (капки за нос). Тестът за наркотици открива всичко: от хиляди анестетици, извършвани ежедневно в болници при лечения. Важното послание не е да ръководим здравето си от това, което тестовете откриват или не, а от това, което ни казва лекарят”, казва криминологът Влад Заха, специализирал в публичните политики в областта на наркотиците и интервенционистката обществена криминология.

Някои лекарства за настинка и грип съдържат опиоиди. При евентуален тест за наркотици ще имате положителен тест за опиоиди 3 дни след приложението, предупреждават лекари. И след капки за нос с ефедрин - положителен за амфетамини.

През 2023 г. бившият омбудсман Диана Ковачева поиска от тогавашните здравен и вътрешен министър да подготвят и у нас списък с лекарствата, които дават положителен резултат при полевите наркотестове на шофьорите. Те не ѝ отговориха нищо, затова пък пътните полицаи взеха да обясняват, че такъв списък е невъзможен. Било по-добре да се купуват по-модерни оборудвания за лаборатории и да се назначават още лаборанти, за да могат кръвните проби да се анализират не за 6-8, а за 1-2 месеца. И катадажиите продължиха да прилагат цялата строгост на закона след положителен полеви тест – вземат книжки, свалят номера на коли или прибират самите коли на хора, които през живота си не са помирисали дрога. Ако те не дадат кръв за изследвания, за да докажат своята невинност, такива шофьори могат дори да влязат в затвора, тъй като полевият тест на КАТ има силата на доказателство при липсата на лабораторно изследване.

Модерната лабораторна техника за кръвни изследвания за дрога бе купена от МВР с пари от Фонда за безопасност на движение по пътищата. Дори бившия премиер Николай Денков, който е химик, ходи да гледа уредите, а може би беше по-лесно и евтино и у нас да има списък  с лекарствата и на техните опаковки да се слагат предупреждения за шофьорите.