Искат да купят още 20 стационарни и 28 преносими радара, с които да засичат без предупреждение

Трябват им 30 000 лв. за семинар с медиите

Катаджиите искат да похарчат близо 8 млн. лв. през тази година, предимно за камери и дрегери. С парите, отпуснати от т.нар. Фонд за пътна безопасност, който е част от общия бюджет на МВР и трябва да се пълни от шофьорски глоби. В същото време „Пътна полиция” отчете почти незабележимо намаление на жертвите по пътищата за 2017 г., въпреки всичките си акции, промени в закона и заклинания, че най-сетне спира войната по пътищата.

В доклад до Държавно-обществената комисия по безопасност на движението, внесен на заседание в понеделник, КАТ описва, че са нужни 20 стационарни камери за контрол на скоростните режими. Цената на една е определена на 120 000 лева, а общата ориентировъчна стойност на поръчката е 2,4 млн. лв. Още 1 820 000 лв. са необходими за 28 преносими радара , като тяхната цена е за 65 000 лева на парче. В момента Пътната полиция работи с 25 стационарни и 148 мобилни камери, последните от които са доставени през 2012 г. До края на миналата година в КАТ трябваше да са въведени на въоръжение 28 радара на триноги, които се захранват от новите автомобили „КИА”. Шефовете обаче решиха да пазят в тайна кога ги пускат, след като миналото лято бе променен Закона за движение по пътищата и бе махнат предупредителния знак пред камерите и на патрулите бе разрешено да засичат без да се обозначават. Освен нови устройства за засичане на скорост, Пътната полиция иска 380 000 лв. за поддръжка на 148-те мобилни камери от типа TFR-1M, които са монтирани в полицейски автомобили “Опел”. Както писа “Труд”, те не могат да снимат ясно зад стъклата на новите патрулки “КИА”.  С друга поръчка за още 1 236 000 лв. МВР ще се опита да купи газхроматографи за Националния институт по криминалистика. С тези уреди се правят лабораторни изследвания на кръвните проби за алкохол и наркотици на шофьорите и с тях разполагат по-големите болници у нас. Но явно вътрешното ведомство иска да разполага с такива уреди за разследване на всякакви криминални престъпления, а не да плащат за външни експертизи.

Още 2 млн. лв. ще трябват за 100 броя доказателствени анализатори „9510” на единична цена от 20 000 лв. единия. Става дума за стационарни уреди за алкохол, които да се използват като алтернатива на кръвната проба.

Срещу 40 000 лв. КАТ ще гледа да осигури следгаранционна поддръжка и ремонт на 105 принтера за печатани на големия малкия талон за регистрация на автомобили в 28-те си областни пункта в страната.

Също за 40 000 лв. ще излязат разходите за провеждането на 26-тия Национален конкурс “Пътен полицай на годината - Габрово 2018 г.”, като изискването е сумата да се отпусне целево на местната Областна дирекция на МВР. И накрая – още 30 000 лв. през тази година КАТ ще отдели за просветителска дейност сред медиите, като организира семинар за журналисти началници на сектори, за да обсъдят актуални проблеми за безопасността на движението.

Общата стойност на подготвените от КАТ обществените поръчки е за 7 946 000 лева. От съобщението за заседанието на държавно-обществената комисия става ясно само, че темата за отпускането на парите е дискутирана, но е и че харченето е разрешено. Последната дума за бъркането във Фонда за пътна безопасност най-вероятно ще има финансовият министър Владислав Горанов.

МВР отчете окончателните данни за 2017 г.

Румъния изпревари България по жертви на катастрофи

България остава на второ място след Румъния по жертви от автомобилни катастрофи за 2017 г. 682-ма души са убити по пътищата, което прави 95 загинали на 1 млн. души от населението на нашата страна. През 2016 г., когато оглавихме черната класация, жертвите бяха 99 на 1 млн., а през 2015 г. – 98 на 1 млн., когато бяхме наравно с Румъния.

Окончателните данни за пътната безопасност бяха обявени в годишния отчет на „Пътна полиция”. Оттам отчитат като положителна тенденция само, че за първи път от 5 години насам катастрофите, убитите и ранените намаляват, а не се увеличават (виж таблицата).

В серия от публикации през миналата година „Труд” откри множество грешки в статистиката на КАТ. Част от проблема бе, че към броя на загиналите не се добавят тези, които са откарани в болница с опасност за живота и там са починали 30 дни след пътната злополука. Преди дни стана известно, че според Института за пътна безопасност през 2017 г. МВР е преброило 8680 ранени при тежки катастрофи, а в същото време Министерството на здравеопазването – с 2536 души повече по данни на спешните центрове в страната. Разликата между едните и другите данни е над 22 %.

През 2017 г. катаджиите са издали общо 1 038 000 документа за нарушения спрямо 888 000 за 2016 г. Фишовете са повече с 63 500, електронните фишове - с 51 500, а наказателните постановления - с 35 000.

Прекратена е регистрацията на 15 786 автомобила, 10 298 за управление без книжка; 4 546 за употреба на алкохол; 942 за употреба на наркотични вещества.

Анализатор

От лятото вместо кръвна проба за алкохол

Пробата с доказателствен анализатор, наричан още стационарен дрегер, ще може да се прави от лятото на тази година като алтернатива на кръвната проба. Когато катаджии засекат алкохолно съдържание над 0,5 промила с обикновен преносим уред, те могат да предложат на шофьора да даде кръв за лабораторни изследвания в най-близкия медицински център, или да го откарат до местното РПУ или Областна дирекция, където да го тестват с доказателствен анализатор.

МВР има такива уреда още от 7-8 години и иска да купи още 100 от по-ново поколение. Стационарните дрегери също измерват алкохолното съдържание на издишания въздух, като съпоставят резултата с ръста и теглото на тествания и дават по-точни данни от преносимите. После разпечатват документ, в който са посочени всички параметри на пробата. Въз основа на разпечатката и паметта на дрегера по-късно се издава наказателното постановление. Смята се, че с подобен втори тест значително се съкращава процедурата. В помещенията, където се прави пробата задължително ще има камери и ще се пазят записите от тях в случай, че резултатът бъде атакуван в съда.