На 55 години Кейт Бланшет е в отлична форма и затрупана от проекти. В България очакваме новите заглавия с елегантната звезда, сред които са „Гранични земи“, „Черна торба“ и поредицата „Дисклеймър“.

Тази година зрителите я гледаха в „Слухове“, а пък в стилната драма „Тар“ тя създаде една от най-обсъжданите главни женски роли в последно време.

Кейт Бланшет се доказа и само като глас с озвучаването на миналия и през българските кина нов анимационен филм за Пинокио на Гилермо Дел Торо. Кейт работи с мексиканския режисьор и в „Улицата на кошмарите”, който излезе в края на по-миналата година и впечатли феновете на жанрови упражнения и мрачно-фантастична ретро естетика.

Бланшет е сред най-успешните австралийски експортни стоки за Холивуд. Родена в Мелбърн, тя става модна и филмова дива в Америка. В края на 90-те Бланшет се доказва като класна актриса в историческата драма „Елизабет”. През 2005-а печели първия си „Оскар” за поддържаща роля за изключителното си превъплъщение в образа на кино легендата Катрин Хепбърн в епичната биографична продукция за живота на Хауърд Хюз „Авиаторът”, с режисьор великия Мартин Скорсезе. Преди точно десет години тя пак стъпва на върха с „Оскар” за главна женска роля в “Син Жасмин” на Уди Алън, частично вдъхновен от класиката „Трамвай Желание”.

- Кейт, има ли роля, на която държите най-много?
- Много ми е трудно да избера една. Няма да забравя преди години как се приготвях да играя Елизабет Първа в епична историческа драма и в същото време вече репетирах за експерименталния филм I’m Not There, където трябваше да пресъздам образа на Боб Дилън. Ето това се казва контраст. Но и това показва колко ми е трудно да избера една роля или един филм. Моята кариера в киното е пътешествие, не е дестинация. Важно е приключението и откривателството.

- Мислите ли за нуждата от професионалното признание?
- Признанието е важно, но при условие, че не се самозабравяш. За нас актьорите е важно да стоим стъпили здраво на земята. Да, вниманието ни ласкае. Но не трябва да прекаляваме. Това е една от причините, поради които мразя селфитата и социалните мрежи.

- Преди време оглавихте журито в Кан. Голяма отговорност ли беше това за вас?
- Нямах капка колебание в себе си. Да председателствам журито на фестивала в Кан бе страхотно признание за моята работа като артист в света на киното. Във време, в което киното все повече се обезличава, е важно да подкрепяме независимите и авторски произведения, които наистина имат какво да кажат, а не са просто поредните продължения и до болка познати истории. От десетилетия съм редовен гост на Лазурния бряг, представяла съм там много филми и винаги съм си прекарвала прекрасно. Кан е магическо място - всички киномани винаги са добре дошли.

Радвам се, че една австралийска актриса като мен, която е направила кариера в Холивуд основно в англоезични филми, имаше честта да оглави журито на най-престижното и атрактивно европейско филмово събитие. Кан по традиция е празник на киното и красотата, на естетиката и качествената артистична провокация. Като шеф на журито моят подход беше да търся диалог с останалите членове - а те са чудесни професионалисти, които много уважавам - и да се старая да избирам филмите заради тяхното майсторство и идеи. Мисля, че се получи добре. Всички победители бяха просто чудесни произведения, но не само те. Всички селектирани филми бяха пример за майсторството на своите създатели и професионални екипи. Фестивалът в Кан празнува всичко това.

- Харви Уайнстийн е в затвора. Как изглежда киното след разкритията за него?
- От една страна това, което става е страшно важно и здравословно. Най-накрая открито се говори за години на сексуален тормоз, упражняван от могъщи продуценти и други влиятелни фигури, върху млади актриси, които често са нямали избор. Но не мисля, че самото кино трябва да става особено пуританско. За съжаление еротиката от дълго време е ограничавана от големите холивудски студия. Сексът на екран е застрашен. Не трябва да допускаме цензура и излишна пуританщина.
Киното може да бъде едновременно сигурно място за жените и творческа територия за разгръщане на свободни идеи. Сексът има място във филмите, но принудата към секс няма място в индустрия, а и извън нея. Ние жените също не трябва да попадаме в капаните на времето и културните моди. Винаги съм харесвала страстните дами - богатите и дълбоки образи, които имат истории за разказване. Истината е, че жената се нуждае от страст. В живота и на екрана.

- Във времето на инфлуенсърите все повече се коментират теми като влиянието на известността върху психиката на хората и разделението между богати и бедни. Как се справяте вие с противоречията, породени от огромния си публичен успех в един привидно все по-нестабилен свят?
- Права каквото мога. Една актриса ме посъветва преди време винаги сама да си пера дрехите. Тя ми каза, че това ще ме държи честна и здраво стъпила на земята. Нямам време да се превъзнасям, работя здраво, пътувам много и се грижа за семейството си. Щастието се измъква лесно и последното нещо, което бих позволила е суетата да ме превърне в друг човек. Но и самата концепция за нормално живеене също не е особено приложима към мен. Не искам да живея като разглезена знаменитост, отделена от реалността, но и няма как да съществувам в някакви тесни рамки, които повечето хора приемат за нормални. Такива ограничения са смърт за артиста. Имам нуждата да прекрачвам граници и рамки, за да мога да играя.

- Кое ви крепи във времена на кризи?
- Може да звучи клиширано, но децата. Да имаш деца означава да търсиш решения и възможности. Дори в негативните ситуации, защото бъдещето се задава скоростно към нас.