Стига телевизионни кървища и морги

Световната киноиндустрия ни залива в медицински филмчета, от които блика кръв

С повече от 30 години опит в модата и живота на висшето общество, Евгени ще отразява за вас горещите моменти от живота на богатите и известните. Лорд Минчев ще се изказва по злободневни теми, ще посочва модните личности на деня, ще бъде в началото и края на червения килим...

Голяма работа е телевизията, особено, ако си върши добре работата. И както казваше баба ми - тая работа не е като оная работа.
Без да съм вманиачен по малкия екран, харесвам да погледам телевизия преди сън. Това ме запраща по десетки телевизионни канали, в повечето от които царят вкиснати програми и лица, подути от неотваряните прозорци на скуката и преповтарянето. Може да съм пристрастен към сериала “Ало, ало”, като приятел на поне трима от актьорите, но смятам, че той заслужава искрена похвала за фината нишка, с която ни държи покорени в годините.

Бълбукащата наивност, лежерният диалог, самите актьори, фамозният Гордън Кей, за жалост, покойник, забавният Гай Сайнър като лейтенант Грубър, погребалният агент мосю Алфонс и останалите персонажи са като пилешка супа за душата, когато всичко ти поднася телевизионни кисели краставици и леща.

Питам се въпрос на вкус, финанси или просто на вземане под внимание зрителските предпочитания е да “заредиш” една телевизия. Българските сериали ме озадачават на първо време с неубедителната игра на актьорите, безинтересния сценарий, шантав дублаж, подпръцкваща интонация и фалш.

Харесвам много “Хотел Елеон”, руска продукция, където се очаква да има много пропуски и цели урви разстояние от холивудските похвати. Но не. “Елеон” е прекрасен сериал, върху който не е задължително да се замисляте или да тълкувате с приятели, но е сюжет, който вълнува. Актьорите, повечето привлекателни и красиви, интериорите - благородно елегантни, премерено луксозни, карат да мечтаем. На места има фини изхвърляния с баровски автомобили, но то е само в служба на сюжета. Речта е убедителна, а изпод дублажа личи искреност, която липсва в нашенските сериали.

Ще напомня още веднъж, защото е важно да се забележи, че световната киноиндустрия ни залива в медицински филмчета, от които блика кръв, хвърчат спринцовки и на заливат гледки на умиращи, трупове в морги, които никак не съвпадат със забавните задължения на една телевизия.

Или някой дебелак продуцент намира, че филми с кървища и доктори са много забавни, или има отклонения и ги обслужва публично или е, пази Бог, световна конспирация за допълнително стресиране на населението. На “отсрещната” телевизионна страна са предавания за кучета, котки и умилителните им стопани. Светът страда от толкова много недостиг - умения да се справяш с живота, насоки за развитие, грамотност, любов и прочие, а ние му говорим за това как се размножават сурикатите.

Полегнали на това лицемерие, предаванията изпълняват един повърхностен дълг да забавляват аудиторията си, но не и да я въздигат духовно. Певческите програми са като току-що отворена развалена консерва. Пот, напъни от страна на водещите, пеещите, журиращите. Стари телевизионни муцуни изпаднали в нетипични роли за спасяване на популярността си. Тъпи сценаристи и прочие. И си казвам, ало, ало, накъде тръгна този свят.

Fashion idol

Елена Кристиано

Две дами с огромен принос за българския и световен бизнес с красота. Елена Кристиано изпълва кадъра в червено - запазената є марка, сред понякога мрачните светски среди. Изпод прическата, обогатена с блясъка на обеците, омиротвореното излъчване и благородство, червената рокля поставя на мода вечните цветове и кройки. Кристиано носи роклята си с достолепието на уверена в себе си бизнесдама, на която подхожда да борави и варира с цветове, аксесоари и прически. Облечена в черно и скорошен рожденик, Цветелина Маймарова сюрпризира с перли, за чието удобство е поставила тази черна рокля, а на този фон изпъкват достойнствата на бижутата є.

Музика и бизнес

Когато Хътчинс срещна Емил

Синът на легендарния Емил Димитров бе представен на бизнесдамата Мая Хътчинс по време на приятелско парти. Емил Димитров-син намери в лицето на Хътчинс още един ревностен почитател на покойния му баща. Ситуацията позволяваше двамата да се уединят в един от ъглите на дома и да слушат избрани песни от репертоара на звездата. Песните “Ако си дал”, “Нашият сигнал”и други привлякоха в компанията им още приятели, което стана повод синът на Емил да ги запознае и със свои авторски мелодии. Хътчинс от своя страна разказа за бизнеса си, базиран на производството на реплики на исторически предмети на изкуството.

Ново начинание

Вихрони Попнеделев хвана къртача

Художникът Вихрони Попнеделев взе нещата в свои ръце, а още по-буквално - един огромен къртач. С него той започна ремонтни работи, на шега или не, за да добави допълнителни приходи, след затормозяващата карантина. Попнеделев, който е сред най-награждаваните съвременни творци е не само горд с труда си, но дава като пример своите колеги от Cite des arts в Париж, които работят като инкасатори в електрическа компания. Тук може да се направи паралел със съдбите на Сезан и Гоген, последният работил в Таити на служба, напомняща тази на дипломатически представител. Автор на снимката е Аделина Попнеделева, която подкрепа Вихрони и в част от работния процес.