Милиони фенове на  „Сексът и градът”  останаха разочаровани, че енергичната и апетитна майсторка на екранния еротизъм Ким Катрал няма да се върне в планираното продължение от 10 специални епизода. Без нейната героиня Саманта то спокойно може да се казва само „Градът”.

- Ким, защо се отказахте от продължението на „Сексът и градът“?
- Не исках да остана вечно в капана на тази роля и този сериал. Докато снимахме преди години се забавлявахме много и усещах, че покоряваме нова територия. Имаше невероятно вълнуващи моменти. Трудно е човек да се раздели с подобно нещо, но се налага. 

Помня, че много хора не бяха доволни от решението ми и реагираха по абсурдни начини. Някакъв човек ми писа: „Виж, аз работя в банка и не харесвам колегите си, не харесвам работното си време, но все пак ходя на работа. Така трябва да направиш и ти!“. Едва ли не ми казваше: „Дай ми каквото искам. Щом аз се чувствам зле, значи и ти ще се чувстваш зле“. 

Аз съм безкрайно доволна, че мога сама да взимам решенията за пътя на кариерата си

- Трудно ли беше да достигнете до тази завидна позиция?
- Определено се чувствам като късметлийка, но не е и като да не съм работила много и тежко за това. Затова съм готова да защитавам позицията, в която се намирам. Истината е, че вече не бих била способна да се справя добре с работа, която не искам да свърша.

- Какви са професионалните ви цели сега?
- Искам да използвам платформата си на публична личност, за да разказвам историите на жени на моята възраст, които познават вкуса на загубата. Загубата на близки е най-тежкото нещо в живота ми, откакто навърших 60 години. Загубих баща си. Загубих брат си. 

- Как си спомняте  детството?
- С носталгия и щастие. Родена съм в Ливърпул. Родителите ми имаха огромно влияние върху оформянето ми като личност. Мама беше секретарка, а татко работеше като строителен инженер. Те бачкаха здраво и честно. Преместили са се в Канада, когато съм била бебе. Татко винаги ми казваше: „Ти можеш да постигнеш всичко“. Израснах, знаейки, че той вярва в мен и в моите възможности.

Майка ми е имала драматичен живот. Изоставена от баща си и живяла с майка си – моята баба – в непоносима бедност. Но тази моя баба все пак е отгледала сама три деца. Тези неща ме вдъхновяват да искам да разказвам истории за истински жени, а не някакви измислени комиксови персонажи.

Жени, които са имали силата да оцелеят в трудни и тежки ситуации.