Грешките на БСП се прощават най-трудно, към нас са най-големите изисквания

Уговорката ни за интервю с Кирил Добрев се промени няколко пъти, а в началото трябваше да разговаряме за състоянието на БСП и готовността на партията да проведе легитимни вътрешни избори. След края на разговора дори не го питам дали ще се кандидатира за председател на левицата. Помните, завъртя се такава кулоарна интрига. Въпросите извън COVID-19 ни изглеждат и на двамата повече от нелепи. Разговаряме навръх Благовещение.

- Ветото на президента Радев мина, господин Добрев, но май не е за хвалба за БСП точно в този момент? Чуха се мнения, дори от социалисти, че несъстоятелните предложения на парламентарната ви група за борба със спекулата е трябвало „да замита държавният глава“ - така ли е?

- По извънредния закон БСП имаше много други и добри предложения. Жалко е, че дори и в тази кризисна ситуация, политиците намерихме време и да се скараме. По спорния ни текст определено смятам, че две неща са безспорни. Първото е, че мерки срещу спекулата трябва да има. Само за две седмици от кризата се нагледахме на много примери и за дезинфектанти, и за ръкавици, и за маски, които първо изчезнаха, а после се появиха на абсолютно неприемливи цени за такъв тип стоки. Второто е, че идеята бе подета и защитена единствено от левицата. Да, текстът е проблемен и вярвам, че това беше осъзнато от групата ни преди президентът да наложи вето. Отговорното поведение е само едно - признаваш грешката и поправяш пропуските. Санкции за спекулантите трябва да има. Никой не може безнаказано да изкарва пари за сметка нещастието на хората. Адски съжалявам, че заради една единствена недомислица бяхме поставени на едно ниво с управляващите и техните безумни закони, които си приемат години наред. Но, това е положението особено в този момент. Винаги в нашите партийни формати съм заявявал, че грешките на БСП се прощават най-трудно, въпреки че десетки пъти сме показвали разум и действия на национално отговорна партия. Нормално е изискванията към нас да са големи най-вече заради опита и експертизата, които несъмнено имаме. Много е важно да си вземем поуките, да слушаме малко повече засегнатите е да не ги допускаме за напред.

- Как оценявате дейността на щаба? И на стартиралия Медицински съвет...

- Аз вече се обърках кой щаб да слушам. Понякога завиждам на Борисов как успява да събере несъбираемото. Това е поредният експеримент, който прави. Стискам палци да не се изпокарат до края на кризата. Кризисният щаб, начело с ген. Венцислав Мутафчийски, взеха необходими мерки да ограничат заразата и съм впечатлен от дисциплинираността на нацията. Е, изключения има, но не съм предполагал, че ще са толкова ограничени. Няма нищо по-важно от живота на хората. Правителство и щаб трябва да осигурят необходимите облекла, маски, екипировка на всички, които посрещат и лекуват болните. Правителство с работодатели трябва да обезпечат производствата с хигиенни и предпази средства да не спират работа. Да бъдат подсигурени транспортните коридори, да не спират доставките на стоките.

- Докъде стигна „ефектът на доминото“ с COVID-19 у нас в икономически план?

- Това е големият въпрос. Опасявам се, че виждаме поредица от ефекти, а големината на крайния все още не е ясна, тъй като времевият период на кризата е непредсказуем. Ако приемем, че сме в началото, то дори на този начален етап в икономиката ни се случват трудно поправими щети - освобождаване на хора от работа, зануляване на цял един отрасъл, какъвто е туризмът. Ако със здравните мерки има напредък, то с икономическите вече сме закъснели. Не говоря за собствениците на майбаси и мерцедеси, които посочва премиерът, а за най-уязвимата част от обществото ни, която с всеки ден се увеличава - безработни, възрастни, хора в неравностойно положение. Не бива да забравяме също, че излизането от която и да е криза не става изведнъж. Ще е нужна нова настройка в приоритетите на държавата, които да са в три направления - здравеопазване, защото и след кризата болниците няма да спрат да работят, в образование и наука и не на последно място - в икономика. Колкото и нереално да звучи, кризата е и шанс. Шанс да дигитализираме сфери като образование, наука и определени сектори в икономиката. Защо не и здравеопазването в административната му част. На преден план ще се откроят национални производства в хранително-вкусовата промишленост, например, които в тази криза ще защитят нови пазарни дялове на нашия пазар. Трябва да положим неимоверно много усилия да го запазят. Това е шанс за българското производство. И накрая мечтата ми може да се сбъдне- всяко кътче на България да може да функционира като изнесено работно място с високоскоростен интернет. С удоволствие гледам сина си, който всеки ден работи за световна институция и е при мен в България.

- А какво се случва в БСП сега? Конгресът, пленумите по места, вътрешните избори - да Ви призная, даже ми е странно да ви питам за това. Какво следва?

- И на мен ми е неловко да Ви отговоря на този въпрос, предвид ситуацията в страната. БСП има изградени с годините инстинкти и този, който безкрайно уважавам, е, че когато има криза за цялото общество, социалистите загърбваме всичко, което ни разделя и наистина се опитваме да помогнем, да дадем своя дан. Това е единственото правилно действие, всичко останало може да почака - и конгресът, и изборът и пленумите по места. Всеки ден с организационния отдел, младежкото обединение се опитваме да бъдем във връзка с нашите структури. Искам да знаят, че не са сами в тая ситуация. Всеки един проблем, нехайство на институция или нередност, дори и в най отдалеченото място, трябва да го знаем. Съдбата и живота на всеки един ни е най-важна сега.

- По-добре ли е, че в този момент точно Борисов е премиер на България?

- Втръснах и на себе си да повтарям от години, че когато има криза или въпрос, който засяга цялото общество, трябва да се търси консенсус, национално отговорно поведение, екип от най-добрите експерти, от разум и далновидност. В този смисъл отделната личност, която и да е тя, няма особено значение. Важни са общите действия и на политиците, и на обществото, ако искат имената им да останат в историята. За да излезем по-единни и по-силни като народ. Иначе в конкретния случай и на най-големия си политически опонент не пожелавам сегашната криза. Цената е прекалено висока. Виждал съм с очите си на какво изпитание поставя кризата политиците. Тя обаче е шанс да станат държавници. Без значение дали си управляващ или опозиция в такъв момент.

- Никога не сте бил от аплодиращите на първия ред случващото се и решенията, които идват от Брюксел. Не ви наричам евроскептик, а по-скоро критик. Как оценявате реакцията на т. нар. европейски лидери?

- Не знам защо сте останали с такова впечатление за мен. Дразня се, че толкова години евро членство, като че ли не успяваме да вземем това, което ни се полага и сме по-скоро в пасивна позиция да преговаряме за орязаното малко, а не за голямото. Да се съгласяваме с всичко, за да не разсърдим някой. Иначе по душа и разбиране съм европеец. Апропо, България винаги е била част от Европа и европейската история. Въпреки кризата, затварянето на границите и вече по- изразеното национално мислене, все още смятам, че идеята за обединение не е изчерпана. Това, с което никога няма да се примиря, е някой да говори или да ни смята, че сме „заден двор на Европа“. Българинът има изключително силно изразено чувство на достойнство. Надявам се и европейските лидери да са го разбрали.

- Какво няма да е същото, след като, надявам се скоро, пандемията отшуми?

- Няма да сме същите хора. Смятам, че всеки един от нас ще претърпи личностна промяна, надявам се за добро, да има повече толерантност и подкрепа между българите, да сме по-сплотени като общество и най-вече да помним. Вярвам, че паметта е един вид застраховка да не повтаряме грешките в бъдеще. Надявам се, да не са същите и политиците и тяхното мандатно политическо мислене. Обществото има нужда от повече национално отговорно поведение. Страната ни горещо има нужда от приоритети, които да си поставим и постигаме с общи усилия. Не е толкова трудно и няма много да боли. Знам, че можем да вървим напред с усилията и таланта на цялата нация.

- Кои са най-големите ви притеснения?

- В момента най-големите ми притеснения са, че кризата може да продължи по-дълго, отколкото можем да издържим като ресурси, като здравни услуги и като психика. Дано всичко свърши по-бързо.

- Здравето е на първо място, но идва и глад. Какви мерки трябва да се планират за помощ към социално слабите хора?

- Икономическите и социални мери вървят ръка за ръка. Много, много е важно да бъдат навременни. Чух скоро едно сравнение, което е абсолютно вярно. При тази криза, която е обхванала много сектори, е като при земетресение с разрушения. Колкото по бързо се вземат мерки, толкова по-голям е шансът да спасим повече оцелели. За да се пълнят социалните фондове, трябва някой да плаща. За да плаща данъци, трябва да работи. За да работиш, трябва да си жив в прекия и преносен смисъл. Физически и икономически. Спешни мерки за запазване на всяко едно работно място, на всеки един работещ сектор, който е пострадал. Утре, когато той разпусне работници, когато го ‘налазят’ банки и кредитори и хората са се разбягали вече, ще е късно.

- Какво предлагате?

- Личното ми мнение е, че създаването на антикризисен социално-икономически щаб е задължително. Инициативата може да дойде от левицата и ни отива да дойде от нас. Така всяка седмица щабът ще информира за мерките, които са взети и как те се изпълняват, какъв е ефектът. В него освен ресорни министри, председатели на социалната и икономическа комисии в парламента, могат да бъдат привлечени представители на различни браншови организации и сектори, засегнати от кризата.

- Най-големият ви кошмар и най-голямата надежда.

- Кошмар е да загубиш близък. За обществото е статистика, за семейството огромна трагедия. А най-голямата ми надежда е да задържим децата си, които се върнаха заради лошата в световен мащаб ситуация, като им дадем шанс и възможност всичко, което могат и са се научили, да го използват за развитието на България.

Нашият гост

Кирил Добрев е роден на 18 април 1972 година в София. Завършва “Хидрогеология” в Минно-геоложкия универ­ситет и “Финанси” в УНСС. Бил е депутат от БСП в няколко парламента. В момента е зам.-председател на БСП.