Кирстен Дънст се завръща ударно след главната роля в един от най-спорните, скандални и противоречиви филми в последно време - „Гражданска война“ на Алекс Гарланд, в който сюжетът представи разпадането на САЩ в поредица от кървави конфликти. Сега Дънст има три нови филма в развитие, които очакваме и по българските екрани. Сред тях са Roofman и The Entertainment System is Down.

Дънст е призната за една от най-качествените актриси на своето поколение. Тя играе от малка и става едно от малкото деца звезди, които продължават кариерата си на високо ниво в киното и телевизията след навършване на пълнолетие без особени кризи, паузи и скандали. Тя прави своя дебют през 1989-а в антологията “Истории от Ню Йорк”, в сегмента, режисиран от Уди Алън. Пет години по-късно става световноизвестна с ролята на малкото момиче в модерната класика “Интервю с вампир”. Дънст продължава със силните изяви в “Да разлаем кучетата”, “Малки жени”, “Crazy/Beautiful” и други. Доказва се в комерсиалното кино като пораснала млада дама “Спайдърмен” на Сам Рейми и прави широко дискутирана главна роля в “Мария Антоанета” на София Копола, с която работи редовно.

- Кирстен, след толкова много роли още от детска възраст – кои са любимите ви филми с ваше участие?
- Толкова са много Несъмнено се гордея с участието си в “Блясъкът на чистия ум” и “Обречени да умрат”. Това са наистина качествени и специални произведения на седмото изкуство. Толкова освободена и вдъхновена се чувствах по време на работата по тези филми.

- Съжалявате ли за нещо пропуснато през годините, в които сте работили постоянно в киното?
- Не. Съжалението е контрапродуктивна емоция. Истината е, че сега съм в перфектен баланс и гледам напред. С изминаването на годините се чувствам много по-добре. Човек не се безпокои толкова какво ще си помислят другите за него. Просто се усещаш по-комфортно в кожата си.

- Пробихте и в света на сериалите. Вярно ли е, че днес телевизията предлага по-добро съдържание от киното?
- Киното винаги ще бъде моята голяма любов. В киното бягам от себе си и в същото време намирам себе си. Но това, което се случва в телевизионната индустрия в последните години е историческо. Толкова много качествени истории със страхотни екипи. Горда съм, че мога да бъда част от това явление. „Фарго” беше нещо специално - една от най-трудните ми роли.

- Променихте ли се много през годините като характер и виждания?
- Като бях по-млада се фрустрирах от поведението на момчетата с техните индиректни послания, техните игри. Просто исках да знам дали някой ме харесва или не. И ако не ме харесва, да знам и да мога да премина нататък. Мисля, че всяка жена е имала връзки, в които избраният мъж не е бил за нея и в един момент тя осъзнава това напълно, но все пак не предприема решителните мерки навреме. Понякога се случва така, че просто се изгубваш в една връзка. Губиш перспектива, губиш пътя, моралният ти компас се обърква и е въпрос на време нещата да ескалират и да се спасиш в последния възможен момент. Човек никога не може да контролира напълно чувствата си и да си наложи в кого да се влюби или не. Това просто се случва - дори и когато преминаваш през по-тъжните си и объркани периоди. Това си е правило. Човек не се влюбва защото обектът на неговите желания е забавен и го развлича. Много по-сложно, по-силно и по-дълбоко е.

- С какво може да ви привлече един мъж?
- Увереността е много секси. Няма значение дали се вписваш в общоприетите стандарти за добре изглеждащ човек - с увереност веднага си вдигаш акциите и ставаш много по-харесван.

- С кои съвременни режисьори искате да се озовете на една снимачна площадка?
- Много бих искала да работя с Куентин Тарантино - той е моят любим режисьор в момента. Обожавам още творчеството на режисьори като Пол Томас Андерсън, Александър Пейн, Педро Алмодовар. С всеки от тях работата за една актриса е едновременно признание, удоволствие и творческо предизвикателство. Предпочитам да работя по посредствен сценарий с велик режисьор, отколкото по велик сценарий с посредствен режисьор.

- Как се промени филмовата индустрия през последните години?
- Нещата са се променили, но винаги има още пространство за еволюция и развитие. Аз лично не искам вече да играя ролята на момичето в опасност. Да крещя от балкона и да чакам да ме спасят. По-скоро бих участвала в някой хубав екшън. Чистата уязвимост като популярна женска черта в киното ме отегчава. Предпочитам изпълнения като тези на великата Джина Роуландс в “A Woman Under the Influence”, където на жените им е позволено да объркани и с недостатъци. Такива образи ме вдъхновяват да търся роли извън кутийките, стереотипите и предразсъдъците. Но не винаги имам възможност да играя в подобни филми.

- Какви сценарии търсите сега?
- Бих искала да снимам филм на друг език. Баща ми е от Германия, би било прекрасно да участвам в немскоезична продукция. Не съм особено добра по немски, но с малко уроци и нещата ще станат. Имам и добър акцент, със сигурност не бих се чувствала неадекватно и като риба на сухо.

- Какво ви дразни в шоубизнеса?
- Мразя суетата на червения килим. Там се чувствам странно, изпитвам особен дискомфорт. Изходът е да проявиш чувство за хумор относно подобна ситуация и със сигурност да не допуснеш грешката да се вземеш насериозно и да прикрепиш някаква особена тежест или значение на разхождането по червения килим за гала премиера или светско събитие. Другото нещо е свързано с прекалено бързо постигнатия успех. Много хора на моите години нямат особено опит с актьорската игра, получава роля в хитов сериал и вече са милионери. Тези хора най-често имат проблеми да останат здраво стъпили на земята и да бъдат себе си. Бързо и лесно постигнатият успех се оказва клопка. Често такива хора са неадекватни. Някои направо не знаят къде са.