Пекин тихо и скромно с призиви за хармония, осъществяваше реформа на откритост и отваряне към света

Над повърхността

Очевидно, през третото десетилетие на новия век, ще наблюдаваме една феноменална социо-икономическа надпревара, за място №1 в света на парите, технологиите, търговията, промишлеността и т. нар. Индустриална революция 4.0.

Първият отбор представлява досегашния икономически лидер на планетата - САЩ. Срещу него - на планетарния терен играе досегашният №2 - Китайската народна република. Всъщност голямата интрига в това първенство за надмощие е, че един срещу друг са изправени капитализмът и социализмо-комунизмът.

Две взаимно отричащи се идеологии и стопански структури. Само преди три десетилетия Чичо Сам и всички негови приятели, прокси държави и държавици (особено в бившия соцлагер) в хор запяха приспивни песни и погребални кантати на този Марксов призрак - социализмът/комунизмът. Припомнете си модния шлагер през 90-те години на миналия век с припева “Комунизмът си отиде, спете спокойно деца”. Всеки му е добре известно, че този траурно политически празник беше директно свързан с единствения в човешката история авторазпад на една огромна империя - СССР.

Без нито един изстрел, без нито една изстреляна ракета, без капка кръв.

Авторите на това огромно харакири - Горбачов („нашият Горби“) и Елцин - от висотата на своите държавнически постове сложиха кръст върху държава с 27 милиона квадратни километра площ, с мощна военна машина, известна като „Варшавски договор“ - противотежестта на НАТО, и всичко това за няколко сърдечни (наистина от сърце!) аплодисменти, вечери при Н. В. английската кралица и в Белия дом и дребно (почти незабележимо) разходване на зелени парични знаци.

В същото време Пекин тихо и скромно с призиви за хармония, осъществяваше замислената десет години по-рано от политическия гений Дън Сяопин и неговите съмишленици в Китайската компартия реформа на откритост и отваряне към света. Отношенията Пекин - Вашингтон бяха почти безоблачни, зараждаше се понятието „Кимерика“ (Китай-Америка) свързано с все по-активните стопански, търговски, индустриални, научно-технически връзки между двете държави минаващи под девиза „Вие произвеждате, ние консумираме“.
Естествено ролята на „производител“ беше оставена на изключително работливия китаец, а на „консуматорът“ - на целокупната северна Америка. В тази дълбоко хармонична връзка имаше една дребна подробност. Дън Сяопин беше решил да „ашладиса“, както казваха навремето земеделските стопани - т. е. да присади пазарната структура към традиционната социалистическата система.

Най-неочаквано „ашладисването“ даде неочаквано бързи и плодотворни резултати. И то толкова плодотворни, че в нашия соцпечат беше почти рядкост да се прочете очерк за предприемчив китаец, селски стопанин, който си е мечтал да събере пари за примитивен телевизор, докато няколко години след реформата разполага с трактори и комбайни и кара „мерцедес“. Подобни материали тогава нерядко излизаха в западния печат. Тълкуваха се по-скоро като факти - изключение, едва ли не като игра на съдбата.

По време на репортерските си посещения в Китай виждах как тези „факти - изключения“ се множат геометрично, как колони от нови лъскави леки коли от различни световноизвестни марка изпълват булевардите на големите градове, за да стигнем до наши дни, когато КНР произвежда над 40 вида леки автомобили - по чужд или свой лиценз, а китайските улици, шосета и магистрали вече нямат нищо общо с нашите, пълни с поочукани „втора ръка“ таратайки, с които ние, хората от силно демократизирания вече бивш соцлагер, имаме удоволствието да се придвижваме от точка А до точка Б (с изключение на баш-реформо -демократите, който яхнаха мерцедеси, бентлита, ролсове и прочее).

И така, ние европейците, американците и всички останали „прокси“ си дремехме под припева „Спете спокойно деца“, докато преди няколко години о. з. президентът Доналд Тръмп даде сигнал за започване на „търговска война“ с Китай (както той обичаше да я нарича), която съвсем скоро навлезе по внушение на Вашингтон във всички сектори на живота, с риск да се превърне в някаква нова „Студена война“, подобна на тази между СССР и САЩ...

Под повърхността

В наши дни забелязваме няколко силни социо-политически и техно-икономически подводни (но ясно забележими) течения в отношенията Китай - САЩ. Вече от години терминът „Кимерика“ не се споменава, погребан от изявленията не много известни бизнесмени от Щатите: „Ние си мислехме, че с пазара китайците ще минат към нашата демокрация, а то какво стана?!“

Без съмнение най-опасното подводно течение е свързано с китайския остров Тайван, който в мътните години след ВСВ стана убежище на разбитата армия на Гоминдана на Чан Кайшъ - бивш идейно-политически съюзник на комунистите от КНОА (Китайската народно-освободителна армия ), който не без активната помощ на САЩ успява да създаде относителна автономия, абсолютно и основателно не признавана от нов социалистически Китай, де юре отречена и в три различни официални китайско-американски комюникета, където специално се използва термина „Един Китай“.

Отцепническото поведение на идеологическите наследници на Гоминдана години наред е едностранно поощрявано от официален Вашингтон. Само през последния ноември две официални делегации от САЩ посетиха острова, а най-фрапантният пример за едностранно нарушение от страна на Щатите на принципа „Един Китай“ е поканата на Джо Байдън, отправена към сепаратистите от Тайпе да участват в един странен онлайн форум, посветен на демокрацията (естествено тази от САЩ), покана по принцип отправена към ръководители на отделни държави, към който естествено Тайван не се числи. В последните една-две години напрежението по темата ескалира, особено след изявлението на председателя Си Дзинпин, че официален Пекин планира да върне по мирен път към майката родина територията на Тайван - последният анклав след бившите колонии Хонконг и Макао, който все още не е под управление на метрополията.

Както изтъква англоезичният официоз от Пекин „Глобал таймс“ напрежението по този въпрос се засилва особено много след последните стъпки на Вашингтон по отношение на Тайван - както в политически, така и във военен план (енергично доставяне на различни видове оръжия за Тайпе). Напрежение, което достига такива червени линии, че в световните медиите прозвучават сигнали за възможен ядрен конфликт САЩ - КНР (не дай Боже!).

Разбира се, би било политическа идиотщина да се започне ядрен конфликт заради един остров (и то китайски!), но лично мен ме смущават други мисли, свързани с отровната ядрена гъба. И те преди всичко опират до въпросната надпревара за място №1. Западните анализатори, сочат, че КНР ще задмине САЩ някъде в края на това десетилетие. За мен това вече е реалност в редица сфери на живота. Малко примери:

- Китай вече e най-богатата страна в света, като измести CAЩ от първата позиция според данни от доклад на консултантска компания МсКіnѕеу. Световното богатство се изчислява на 514 трилиона долара през 2020 г. Преди да се присъедини към Световната търговска организация, богатството на Китай e било 7 трилиона долара (през 2000 г.) Към 2021 г. то e нараснало до 120 трлн. долара...

- През март т. г. Китай си върна титлата най-голям притежател на американски държавни ценни книжа (ДЦК), предава „Интерфакс“. През февруари за първи път след финансовата криза, Поднебесната бе изместена от Япония. През март обаче Китай увеличи леко своите позиции в актив от 1,2244 трилиона. до 1,2269 трлн. долара според представените наскоро данни за инвестициите на страната в ДЦК.

Поставям темата за държавния дълг на САЩ към КНР на второ място, макар че в някои отношения той е лидиращ. Размерът на задлъжнялостта на Вашингтон към Пекин е направо астрономически. И буди ред тревожни въпроси. Когато във Франция стана ясно, че ДЦК в размер на 300 милиарда долара са притежание на КНР, външният министър направо заяви, че това е сериозен проблем за сигурността на държавата. А когато става дума за многократно повече?

Подобен дълг има главно два пътя за премахване. А) - като се заплати изискуемата сума. Според мен, научна фантастика. И Б) - по пътя на агресивна война. И мисля, че именно там е скрит един от спусъците на зловещ конфликт...