В България този вид дивеч даже нанася сериозни щети

У нас при масовото ловуване на диви прасета се правят гонки

Лошото зрение на животните им е голям враг, но не е решаващ фактор

Всички ловци, любители на силни преживявания, с радост могат да ходят на лов за диви свине. В България този вид дивеч даже нанася сериозни щети на селското стопанство в някои райони.

У нас при масовото ловуване на диви прасета се правят гонки. В този случай особено важно условие е пусиите да бъдат наредени срещу вятъра. Изключено е ловците са вдигат какъвто и да е шум /дивите свине имат прекрасен слух и отлично обоняние/, защото рискуват да провалят успеха на излета. Гоначите, застанали на срещуположната страна, по даден знак започват да създават шумотевица. Разбира се, необходимо е да се знае точното местонахождение на прасетата. Могат да се използват и кучета. За съжаление, специална порода свинари няма.

Лошото зрение на животните им е голям враг, но не е решаващ фактор при ловуването. На стрелците трябва да е известно, че ако е по-студено, прасетата търсят слънчевите места, ако е по-топло, се щурат из сенките. По големината на леговищата за отдих през деня, които свинете набързо изравят, може да се прецени едрината им.

Опасен ли е този лов? Преди всичко, дивата свиня е доста силно животно, което много добре се защитава, тича бързо и притежава твърде яка кожа. А предницата е бронирана особено здраво с вроговена тъкан. Да не споменавам пък за бивниците на глиганите /самото название достатъчно красноречиво говори/. Затова при този лов обикновено се използват бренекета - с тяхната пробивност и действие интересуващите се ловци са запознати. Дивечът не трябва да се доубива отблизо с хладно оръжие. Нерядко в агонията си чрез изненадващи движения животното може да нанесе тежки телесни повреди на ловеца. При отстрела на диви прасета е нужно стриктно спазване на правилата за боравене с пушките. Тук възможностите за нещастия са много големи.

Ловът на диви свине е сериозен и твърде емоционален спорт. Той калява волята, възродява и укрепва мъжеството, безстрашието.

Опашката на кълвача

Опашката на кълвача винаги трябва да е в изправност. Сменянето на перата є става по определен ред, като започва от втората двойка пера от средата на опашката и постепенно преминава към външните. Едва след като крайните пера се сменят, падат и двете средни пера. Докато те израстват, кълвачът се опира на новите външни пера. Интересно е, че редът на сменяне на перата при кълвачите и дърволазките е абсолютно еднакъв, макар че тези птици не са от един и същи разред.

Движенията на синигера

Наблюдавайте синигера - тази птичка нито за минута не се спира на едно място. Скача по клончето и разглежда всяка цепнатинка по кората му. След това прелита на друг клон, кацва с главата надолу, улавя някаква буболечка, оттам отива на плета и започва да дълбае с човка някой изгнил прът. Но вниманието му е привлечено от „ковачницата” на кълвача и синигерът е вече там - търси не са ли останали случайно няколко семенца от смърчовата шишарка.

Големият свирец

Големият свирец - най-едрата птица от разред  дъждосвирци, има дълга, тънка и извита надолу човка. Той търси храната си в блатата или по тинестите брегове на езерата, като пъха човката си дълбоко във влажната почва. Върхът й е толкова чувствителен, че лесно открива пъплещата под земята ларва или пълзящия червей. Щом ги открие, свирецът се измъква на повърхността и моментално ги поглъща.

Гнездото на авлигата

Гнездото - люлка на авлигата винаги виси на някое разклонено клонче. То е изплетено от листа, треви, стъбълца и паяжина. Отвътре е застлано с пера, пух и с вълнени влакна. Отначало птицата построява грубата му основа от тънки вейки, обвива го с клони, а след това попълва пролуките с трева и оплита с влакънца.

Зимни грижи за храната

Кръсточовките се чувстват много добре през зимата. Семената на шишарките, с които те се хранят, през зимата са още по-вкусни. Разбира се, ако през съответната година не са се народили шишарки, за кръсточовките настъпват тежки времена. Глухарят има достатъчно храна през зимата. Когато няма какво друго да хапне, той скубе от боровите иглички и това му е достатъчно. С настъпването на зимата свраките, враните, синигерите се преместват по-близо до жилищата на човека и се хранят с различни отпадъци.