И ний сме дали нещо на световната демокрация

Без значение дали вотът е пропорционален или мажоритарен, свободен или задължителен, той селектира най-талантливата част от нацията

"И ний сме дали нещо на света!", възторжено възкликна Иван Вазов. Народният поет канонизира азбуката, тръгнала от нашите земи. С нея ние дадохме нещо и на световната демокрация. Една класическа хроника на изборните резили.

Без значение дали вотът е пропорционален или мажоритарен, свободен или задължителен, той селектира най-талантливата част от нацията. Най-достойните синове и дъщери влизат във властта.

Основно изборно оръдие е стародавната нашенска сопа. Дряновицата проправя път на дарованията и спира некадърниците. Дори някой бездарник да бъде избран, тоягата го удря в краката.

На 27 април 1881 г. Александър Батенберг извършва държавен преврат. Князът суспендира Конституцията и свиква Велико народно събрание. Високият форум се събира в Свищов да му гласува извънредни пълномощия за седем години напред. Сред морето от роялисти има само четирима конституционалисти.

"Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис "Конституция", разказва съпругата на Петко Каравелов, който е от жертвената четворка.

Алеко Константинов, автор на "Угасете свещите"

Изборният ден е сакрална, но и фатална дата в българския календар. На 20 септември 1899 г. Каравеловата дъщеря Виола пише на майка си от Русия: "Днес вие имате избори. Дай боже, да минат добре, да няма убити и да не възтържествува сопаджийската партия. Да живее народната воля!"

Всички политически формации използват сопаджийството, но със своя оригинална мантра. При Народнолибералната партия тя е "вътрешното убеждение", изковано от нейния лидер Стефан Стамболов. По повод насилията в изборите през 1893 г. той декларира:

"Аз не съм от фарисействащите политикани; аз не прецеждам комарите, пък да гълтам камилите, но вървя право към целта си. Като видя нещо по моето вътрешно убеждение, че то трябва да се направи за спасение на отечеството, ще го направя, макар даже да е запретено от законите."

"Моралното влияние" е заклинанието

на Народната партия. "Окръжните управители са политически лица и те имат право да оказват своето морално влияние върху гражданите в изборите", заявява през 1894 г. народняшкият водач Константин Стоилов.

"Моралното влияние" на Стоилова стана дъвка в устата на опозицията, както едно време вътрешното убеждение на Стамболова", спомня си един съвременник.

Демократическата партия се слави с крилатото "Со кротце, со благо…" на Андрей Ляпчев. На ухо обаче той добавял "…и со малце кютек".

"Андрей Ляпчев беше среден на ръст човек – портретува го журналистът Петър Карчев. – Единият му клепач винаги покриваше по-голямата част от окото му, нещо, което придаваше на физиономията му присмехулен вид. Това впечатление се усилваше още повече поради това, че бомбето на министъра винаги стърчеше някак си предизвикателно изкривено на една страна. Освен това, когато вървеше из улиците, Ляпчев държеше с двете си ръце своя бастун зад гърба си."

По този начин демократът илюстрирал решаващата роля на сопата, чийто градски вариант е бастунът.

Като идва на власт, Българският земеделски народен съюз създава Оранжева гвардия. Гвардейците са облечени в шаяк и въоръжени със сопи. "Бря, бря, бря, нам да е дубря!", е бойният вик на тази жакерия. С него връхлитали политическите противници, бурени по браздите на селския възход.

След сопаджийството демагогията е вторият христоматиен инструмент. Баща на демагогията у нас е Михаил Такев. Когато тръгвал на предизборна обиколка, Такев сменял лачените чепици с цървули.

Опинците го приобщавали към простолюдието

"Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си пак Петър Карчев.

"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино – ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът с цървули.

Демагогията, наречена още популизъм, е най-жилавата изборна хватка. В наши дни не бият електората със сопи, но продължават безсрамно да го баламосват. Обещават пътища и мостове – с река или без река. Кълнат се в европейски заплати и пенсии. Вричат се в социални помощи и детски добавки. Кръстят се в намаляване на цените. Като минат изборите, амнезия изтрива обещанията от мозъчните клетки на властимащите.

Друга задължителна далавера е мургавият електорат. Циганите са най-активните избиратели. Срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина за онзи, който черпи.

Първи използва този непреодолим стремеж към урните Никола Сукнаров. "Едър, снажен, красив мъжага – рисува го съвременникът Добри Ганчев. – Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите."

С решаващия цигански вот

Никола Сукнаров влиза в три народни събрания. През 1885 г. става министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов, но влиза в конфликт с премиера. Каравелов е сред малцината политици, които не могат да оценят родолюбието на циганите. През 1901 г. той отнема избирателните права на мюсюлманското и чергарското ромското население.

Когато сопите, демагогията и циганите не стигат да се направи верният избор, иде ред на директната подмяна на вота. Този фокус е изобретение пак на Константин Стоилов. По време на парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка Стоилов инструктира окръжния управител:

"Като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи избора да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен."

Алеко Константинов пише класическия фейлетон "Угасете свещите", а фокусничеството с бюлетините става практика. Не само на тъмно, но и посред бял ден.