Просто няма друга такава жива легенда като Клинт Истууд в Холивуд, че и отвъд. На 94 години „последният каубой“ на американското кино е готов с новия си режисьорски филм „Съдебен заседател №2“, който очакваме скоро и в България. В същото време се разбра, че Истууд категорично е отказал да се занимава с предложения му преди време пропаганден анти-Тръмп проект „Стажантът“, който все пак бе направен от слабо известен режисьор, с българката Мария Бакалова в ролята на Ивана Тръмп. Самият „филм“ бе определен като „пълен политически боклук“.

Другите новини около Истууд са свързани с жени и имоти. По непотвърдени слухове той има нова приятелка, а по официална информация легендарния му калифорнийски дом от времето, когато беше кмет на градчето Carmel-by-the-Sea, се е продал за близо 20 милиона долара.

Днес Истууд е единственият топ играч, който продължава да прави елитни филми на тази възраст и постоянно да създава запомнящи се екранни събития от разнообразни жанрове, но винаги с неговия творчески отпечатък на жива американска легенда. А историята в “Съдебен заседател №2” ще запознае зрителите с “член на съдебното жури по дело за убийство, който подозира, че може да има някакво участие в смъртта на жертвата, и е изправен пред моралния казус дали да използва тайната си, за да отклони журито и да се защити, или да се предаде на съдебната система, в която участва”.

Клинт Истууд влезе в киното с образа на „Мъжът без име” в спагети-уестърните на Серджо Леоне и стана едно от най-разпознаваемие имена на нашето време. Изиграл е повече от 70 роли, режисирал е близо 50 филма, спечелил е 4 награди “Оскар” и е направил поне 8 деца (официално признати) на 6 жени. Това е Клинт Истууд, който е винаги готов за престрелка. Творческа, разбира се, въпреки че в началото на 50-те участва в Корейската война.

Истууд е един от живите символи на американския триумф от една друга и вероятно безвъзвратно погубена епоха.. Като актьор става световна икона на сурово мъжество с ролите си на мълчалив мачо в уестърни и екшън филми през 60-те, 70-те и 80-те години. Образите на Мъжът без име в доларовата трилогия на Серджо Леоне и Мръсния Хари от едноименната полицейска поредица превърнаха Клинт в идеал за корав и безкомпромисен единак, който прави нещата по свой начин и успява да доминира в опасните ситуации, в които попадне.

В началото на 90-те години Истууд циментира и своята репутация на сериозен режисьор със зрялата си творба “Непростимо” - елегичен антиуестърн, който печели “Оскар”-и за филм и режисура, а Истууд влиза в историята. Персонажът му Уилям Мъни е реалистична версия на архетипните убийци от “доларовата трилогия” и “Мръсният Хари”. В “Непростимо” има съзерцание и самокритика. Филмът е медитация върху насилието и изкуплението. Истууд сам разрушава митовете, които го превръщат в екранна икона, за да изкове от парченцата нова легенда.

В есента на живота си, този внушителен патриарх разказва силни и драматични истории. През новия век триумфира с “Реката на тайните” и “Момиче за милиони”, за който отново печели награди “Оскар” за филм и режисура. На 78 години режисира и игра в “Гран Торино”. Резултатът бе нова модерна класика на американското кино и още един образ на суров мъжкар за пантеона на епичните персонажи на Истууд. На 88 години режисира и игра в “Трафикантът” - още един кино документ за силата на неговия характер и артистичен интегритет.

А на 90 направи още пусна още един филм, в който игра и главната роля - “Плачи, мачо”, в който разказа историята на Майк Майло, преуспяващ в миналото родео майстор, който от години е в капана на депресия и алкохолизъм, след инцидент, прекратил кариерата му. Майк приема задача от бившия си шеф да открие 11-годишния му син Рафаел в Мексико и да го отведе далеч от алкохолизираната му майка. Пътят през селските региони на Мексико към Тексас се оказва неочаквано труден и изпълнен с опасности и умореният от света коняр се изправя пред демоните от своето минало и въпроса за собственото си мъжество.

Клинт Истууд е несравнима и недостижима фигура в пейзажа на американското кино. В легендарния му смръщен поглед прозира истината, че “вече наистина не ги правят такива като него”. В съвременната слаба, корпоративно кастрирана, разведена с реалността и ритуално мразеща собствената си публика филмова система, един нов Клинт Истууд изглежда невъзможен.

Гласува за Никсън през 60-те години на миналия век

Клинт Истууд е регистриран републиканец от 1951 г. и подкрепя Ричард Никсън в президентската кампания от 1968 г. Той описва себе си като либертарианец, а философията си: “Всеки трябва да остави другия намира.”През 80-те Истууд е избран за кмет на малкото крайбрежно градче Catmel-by-the-Sea, наричано и просто Кармел, в Калифорния и изкарва успешен двегодишен мандат. През 2001 г. е назначен от губернатора на Калифорния Грей Дейвис в Калифорнийската щатска комисия за паркове и отдих. През 2004 г. е преназначен от губернатора Арнолд Шварценегер, когото подкрепя в изборите през 2003 и 2006 година.