За втори път след лятото на 1990 г. чужди централи пробваха в български условия операция „цветна революция“

Сините не отбелязват 10 януари като свой празник, явно за да избегнат припомнянето на редица срамни подробности

През януари-февруари 1997 г. платени групи футболни запалянковци и маргинални елементи, подстрекавани от политици от СДС и други противници на социалистическата партия, атакуваха, разбиха и подпалиха Народното събрание. Тази вандалщина веднага беше наречена „народна революция“ с цел „сключване на нов обществен договор“. По-късно премиерстващият шеф на СДС Иван Костов определи събитието като „най-значителното за ХХ век“.

Всъщност разнообразни лумпени, социално незрели младежи и объркани наивници бяха произведени в „гражданско общество“. Професионални дезинформатори и просто любители в областта на подривната дейност, недостойни за професията журналисти и продажни медии многократно твърдяха тази и редица други лъжи, направиха кариери и пари. Бялото беше обявено за черно и обратно. За втори път чужди централи след лятото на 1990 г. пробваха в български условия операция „цветна революция“. Тук обаче пак не постигнаха масово народно участие.

През 97-а и много години след това различни политици и агитпропагандисти безсрамно набиваха явната лъжа, че в началото на 1997 г. народът бил свалял от власт правителството на Жан Виденов. Въпреки че то от три седмици беше в оставка, на 22.12.96 г. Виденов я подаде заедно с тази си като председател на БСП. Изпревари ги и затова го намразиха още повече. Принудиха се пропагандно да отидат на явна мистификация, да дуднат, че свалят някого, който фактически вече се е оттеглил, и то по своя воля.

Тогавашните протестъри обаче крещяха „Добрев е пияница, неговата мамица!“. Разбира се, не знаеха, че натовареният да прави втори кабинет на БСП Николай Добрев и новият председател Георги Първанов водят задкулисни преговори със СДС да откажат мандата, а междувременно лъжат съпартийците си, че ще се изпълни заръката на партийния конгрес. А имаха брилянтен шанс да извадят депутатите си още на 11 януари и да тръгнат на предсрочни избори с железния аргумент за осквернената светая светих на демокрацията - парламента!

Осквернителите щяха да загубят обаче, БСП пък да спечели много, а целта на замислилите и финансиралите „народната революция“ беше точно обратният резултат. Докато Първанов и Добрев стискаха очевидно вредния за партията мандат, левът се обезценяваше стремително, съответно масовите настроения се обръщаха във вреда на социалистите и в полза на техните противници. На 4 февруари, когато инфлацията вече беше изяла спестяванията на българите, двамата върнаха мандата без санкция на колективното ръководство.

Така фактически пречупиха гръбнака на БСП, печелила преди това по демократична формула два парламентарни мандата с абсолютно мнозинство. Подбрани и предварително информирани за далаверата лица направиха много пари от игрите на повишение и понижение на курса на долара. Цялата власт посиня, състоя се приватизационният грабеж на общонародната собственост. Първанов получи два президентски мандата, синът на Добрев бързо забогатя.

Други техни съучастници измежду партийната „аристокрация“ се уредиха с Евролевица, попаднаха в парламента и подкрепяха синия кабинет на Костов. По-късно послушният Станишев издигнаха в Брюксел, оглави ПЕС. Виденов, Премянов и някои техни съпартийци, които за разлика от онези не го предадоха, бяха извадени завинаги от политическа дейност. За да е ясно, че в подконтролна на САЩ страна сурово ще се наказва всеки опит за провеждане на лява политика.

Както и за каквато друга неразрешена политика ще се наказва. През юни 2013 г. организираха трета „народна революция“ за сваляне на правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от ДПС и БСП. Отвън решили, че то едва ли не ще е проруско, най-малкото може би няма да подкрепя усърдно мероприятията на международната общност срещу „агресивната Русия и хибридната й война“, както и няма да изкоренява „путинизацията“ по нашите земи.

Протестърщините с бяло пиано и вувузели дадоха още по-мизерен резултат дори и след като дузина западни посланици открито подкрепиха този политически резил. Намаляха чувствително ресурсите на външните фактори, изтъркаха се от преупотреба цветнореволюционните им технологии, пълна скръб се оказаха подбираните за подривни акции хорица. Главното обаче е в разума на българите, натрупали от времето на комунистическата пропаганда ценен опит срещу манипулациите, бързо схванаха, че либерално-демократичните не са от по-висока класа.

В резултат на мистификациите в началото на 1997 г., мощно осигурени от външния фактор и силно подкрепени от вътрешни, СДС едва изкара мандата на своето правителство и постепенно съвсем залиня. Но бидейки още в силата си, сините не отбелязваха 10 януари като свой празник, явно за да избегнат припомнянето на редица срамни подробности. Хем за разлика от 1991-ва, когато спечелиха „с малко, но завинаги“, през 1997-а спечелиха много, но... пак за малко.

Първанов и кръгът около него периодично повтаряха за „саможертвата“ на Николай Добрев, който с връщането на мандата бил спасил страната от кървава баня, но и тогава малцина им се връзваха, а сега вече ги гледат с презрение. Затова и спряха да напомнят за онази си конспирация.

Както хулиха ГЕРБ и се кълняха дори ръката на Бойко Борисов да не стискат, така с външна подкрепа протестърите и тяхната коалицийка Реформаторски блок се метнаха на гърба на властта и си уредиха министерски и други постове. Без капка благодарност, разбира се, без никаква отговорност за поведението и неуспехите си във властта. Коалицийката им се разкапа, с наближаването на редовни парламентарни избори, верни на нрава си, отново щяха да подхванат да протестират този път срещу правителството „Борисов“.

То обаче ги изпревари. Подаде оставката си, лиши ги от време за улични изяви и преструктуриране. Новото им нещо, обозначено като „Да, България“, се появи недоносено и хилаво, в перспектива нежизнеспособно без шумни улични изяви и активно медийно осигуряване. Как обаче това през зимата? Ето защо помагачите им ще опитват максимално да отложат датата за изборите и живота на служебния кабинет, срещу който евентуално да разиграят истериите си. Пак ще се провалят, но ще опитат при най-малка възможност и неколцина дьокабанци зад гърба.