Бялата раса е застрашена от изчезване, глобалното изменение на климата заплашва цялото човечество, а корпорациите имат твърде голяма власт над хората. Тези идеи подтикват терориста Брентън Тарант да организира клане в джамия в Нова Зеландия. Същите идеи са изповядвани от Патрик Крусиус, който застреля 20 души в Тексас. Тези хора наричат себе си  ​екофашисти и за съжаление има много такива по света. Къде е произходът на екофашизма и защо неговите поддръжници са готови да вдигнат оръжие?

Екофашизмът е цяла субкултура, утвърдила се здраво в интернет. Съществува отдавна, но движението получава особено мощен тласък във връзка с епидемията от COVID-19. Неговите поддръжници се радват на смъртта от коронавирус и напълно сериозно очакват края на света, свързан с пандемията.

„Уау ... Земята се възстановява: замърсяването на въздуха се забавя, водата се пречиства, дивите животни се завръщат. Коронавирусът е ваксината за Земята. А ние сме вирус.“ Този туит става най-популярният в англоговорящия сегмент на Twitter през март 2020 г. Следват и други - потребителите се радват на чистата вода в каналите на Венеция и споделят новини за диви животни, които се появяват на места, където не са виждани преди.

Всички тези ентусиазирани дискусии са просто поредната тенденция в социалните медии. Но в света има организации и цели международни движения, които сериозно призовават за намаляване на населението на нашата планета, за да се възстанови нейната екология. Тези хора са уверени, че епидемията от коронавирус ще помогне на природата да се очисти от хората и да възстанови баланса в света, който отдавна е загубен.

Първа стъпки

Някога думата „екофашизъм“ е била обикновено обида, при това доста обща. Консервативните природозащитници наричат така радикалните екоактивисти. Но това се променя драстично през март 2019 г., когато австралиецът Брентън Тарант застреля повече от 50 посетители на джамия в Крайстчърч, Нова Зеландия. Преди да започне стрелбата, която убиецът излъчва на живо, той изпраща манифест от 74 страници до редакторите на 7 големи издания. Основната идея на манифеста е теорията за подмяна на хората от бялата раса по целия свят и завземането от имигранти от  Азия и Африка на територии, които винаги са принадлежали на европейците. Тарант се нарича екофашист и призовава за създаването на Земята на специални „етнически и природни автономии“ за различни народи и раси.

По-малко от шест месеца по-късно светът е разтърсен от нападението на 21-годишния американец Патрик Крусиус в търговския център Walmart в тексаския град Ел Пасо. Той също публикува манифест, който е много по-слаб от работата на стрелецът от Нова Зеландия. Крусиус пише, че съвременното американско общество консумира и произвежда твърде много, унищожавайки природата.

Тъй като хората вече няма да могат да се превъзпитават, Патрик Крусиус предлага просто да ги унищожи. Младежът хвърля вината за случващото се върху корумпираните политици от Демократическата партия, които са купени от корпорациите, за да защитават интересите им. Освен това партията допринася за увеличаване на притока на имигранти, предимно от страни от Латинска Америка.

По този начин Крусиус обяснява защо негова мишена са именно латиноамериканците. При стрелбата в търговски център в Ел Пасо са убити 22 души и ранени 26. Трябва да се отбележи, че в англоговорящите ултрадесни кръгове нито Тарант, нито Крусисус се възприети като борци за триумфа на бялата раса и спасението на природата. Но тези двама убийци се считат за важни елементи на субкултурата, която започва да набира популярност през 2018 г.

Юнабомбър като икона на екологичния тероризъм

Екофашизмът не може да се нарече масово движение, затова дълго време не му се обръщаше внимание. За него започва да се говори за едва след действията на "белия" тероризъм в Нова Зеландия и САЩ. Но и преди е имало сериозни поддръжници на тази идеология. Един от тях е Теодор Качински, американски терорист, известен под псевдонима Юнабомбър.

Качински е талантлив математик, който получава докторска степен на 25-годишна възраст и от дете е завладян от идеята за завръщането на човечеството към доиндустриалния начин на живот. Юнабомбър твърди, че развитието на технологиите неизбежно ще доведе до увеличаване на влиянието на обществото върху живота на всеки човек и в резултат на това до загуба на важни свободи на хората.

Оставяйки престижното професорство в университета в Бъркли, Качински се премества в уединена горска хижа. Там живее известно време далеч от цивилизацията, докато не прокарват нов път близо до къщата му. Вероятно именно това събитие изчерпва последната капка от търпението на учения и го принуждава да премине към радикални действия. Теодор започва да изпраща по пощата собственоръчно направени бомби.

Неговите цели са университети и летища, както и политици, лобиращи за интересите на големите корпорации. Терористичните бомби за околната среда убиват трима души и раняват 23-ма. В продължение на 17 години Качински успява успешно да се скрие от ФБР и операцията по залавянето му се счита за най-скъпата в историята на американските разузнавателни служби.

Не е известно дали федералите биха заловили Юнабомбър без помощта на брат му Дейвид, който разпознава в писмата на терориста стила и идеите на Теодор. Основният манифест на Юнабомбър е мащабният труд „Индустриалното общество и неговото бъдеще“. В него Качински заклеймява глобалистите и, наред с други неща, обвинява левите активисти в престъпно бездействие.

Андерс Брайвик, който организира клане през 2011 г. в Норвегия, също прочита това произведение на Юнабомбър. В момента Качински излежава доживотна присъда в САЩ, а неговият ученик Брайвик е в затвора за 21 години, което е максимално възможното според норвежкото законодателство.

Юнамобмър, в екофашистките среди, с уважение е наричан „чичо Тед“ и е смятан за един от стълбовете на движението. За щастие в света има малко такива дълбоки привърженици на движението и повечето екофашисти се ограничават до публикуването на еднообразни и много примитивни плакати и прокламации в социалните мрежи. Пропагандните материали на това движение се характеризират с гледки към недокосната природа, живописни руини на фона на гори и планини, скандинавски руни и изображения на подчертано мъжки и женски персонажи с оръжия или заобиколени от диви животни.

Екофашистите твърдят, че съвременното цивилизовано общество е извратило самата природа на човека, като го е отклонило от естествения фермерски начин на живот към хищен и безотговорен потребител, който унищожава природата. Към това се добавя пагубността на идеите за равенство между половете, толерантност и мултикултурализъм, които разрушават традиционните ценности на народите в Европа. Подобно на Качински, екофашистите призовават човечеството да се върне към начина на живот, характерен за миналия век. В реториката си те не пропускат постоянно да споменават имигрантите, които имат „развалящ ефект“ върху бялата раса.

„Неудържимо размножаващите се небели народи са неспособни да живеят в хармония с природата и затова е престъпление да ги пуснеш в страната си.“ Тази идея е развита от друг идеолог на екофашизма - финландецът Каарло Петти Линколой. Спасението на нашата планета, според него, ще се постигне чрез евгеника, геноцид и тоталитарен строй. Основната цел отново е завръщане на човечеството в прединдустриалната епоха. Всички постижения на миналия век - ядрена енергия, космически полети, цифрови технологии и много други - Линколой смята за ненужни и опасни.

Той често сравнява имигрантите с инвазивни видове животни, които се вкарват в затворени екосистеми от други региони и, докато се размножават, започват да застрашават местните видове с изчезване. Един от най-популярните лозунги на зелено-кафявите е "Спасете пчелите, а не бежанците!"

Най-често на снимките в зелено-кафявите общности се появява скандинавската руна Алгиз, която някога окултният рунолог Гуидо фон Лист нарича „руната на живота“. Този знак в Третия райх е символ на организацията Lebensborn, която е отговорна за освобождаването на окупираните от нацистите територии от жени и деца, чийто външен вид не се вписва в стандартите на арийската раса. Задачата на Лебенсборн е да генерира ново поколение германци, с които да се засели плодородното „Либенсраум“ - пространството, предназначено за живота и просперитета на арийците.

Ето защо Адолф Хитлер и Третият райх стават важни идеали за привържениците на екофашизма. Трябва да се отбележи, че сред екофашистите има много вегетарианци - в това те имитират Хитлер, който, както знаете, не яде месо поради убежденията си.

Често се чува как нацистка Германия се цитира като първата страна в света, която обръща внимание на правата на животните и ограничава използването на химически торове. Вярно е, че много експерти са готови да възразят срещу втория аргумент. Известно е, че Германия не може да се справи сама с производството на торове, тъй като изразходва всичките си ресурси за военно-индустриалния комплекс. В същото време вносът на такива продукти от други страни е невъзможен поради икономическата блокада, причинена от войната с по-голямата част от планетата.

Сега екофашистите не се колебаят да изразят радостта си във връзка с факта, че коронавирусът причинява най-високата смъртност сред имигрантите, принадлежащи към небялото население. Те призовават за специален екологичен терор, който се състои в неоторизирано засаждане на дървета и саботиране на електропроводи и промишлени предприятия.

Понякога се чуват призиви за по-радикални действия в стила на „чичо Тед“. Зелено-кафявите пожелават смърт на представители на национални и сексуални малцинства и длъжностни лица, замесени според тях в унищожаването на околната среда. В допълнение към открито екстремистки материали, в екофашистки групи могат да се намерят и по-мирни публикации, например за оцеляването в дивата природа, за естественото земеделие, критики за масово клане на добитък и дори карикатури на екологични и политически теми. Капиталистите и, разбира се, евреите са признати за виновници за всички беди.

Във връзка с пандемията COVID-19 в творчеството на екофашистите се появи нов оригинален жанр – в публичното пространство има снимки на въоръжени и добре оборудвани хора с флагове на движението и специфични плакати. Така зелено-кафявите дават ясно на всички да разберат, че е дошъл моментът да се обединят в паравоенни групи за партизанска война.

Накрая трябва да се отбележи, че дори такива „партизани“ да предприемат каквито и да било действия, тяхната кауза е предварително загубена. Въпреки факта, че има все повече привърженици на екофашизма, те не оказват влияние върху хода на историята. Тези хора се борят срещу целия свят, както и срещу прогреса, затова са обречени на провал. Те могат само да мечтаят да се върнат в ерата на плуга и ралото, както и да публикуват снимки с апели, които едва ли ще бъдат чути.