Рейтингът на одобрение на германския канцлер Олаф Шолц достигна ново дъно от едва 18%, според скорошно проучване. Но в Европа той не е сам.

Оценките за популярност на германския канцлер Олаф Шолц са едни от най-ниските, регистрирани някога от германски лидер - само 18%, според проучване, публикувано през септември от Infratest Dimap. За разлика от това дългогодишният канцлер Ангела Меркел до голяма степен се радваше на среден рейтинг на доверие от 76% за 16-годишния си мандат – като най-ниският й рейтинг на одобрение падна до 46% след политиките й за отворени граници по време на бежанската криза през 2016 г.

Шолц, който е начело на дълбоко разделено тристранно коалиционно правителство, откри, че популярността му рязко спада, кулминирайки с това, че неговата партия отбеляза ниските 14% от гласовете на европейските избори през юни – зад основната опозиционна партия в Германия и маргиналните партии като крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD).

Въпреки че популярността на Шолц е особено ниска, другите европейски лидери също не се справят много по-добре, като много от най-разпознаваемите лица на континента са с ниски резултати според наличните данни от социологически проучвания, събрани през последните три месеца в съответните им страни.

Защо европейците са разстроени от своите лидери?

Въпреки че мярката за популярността на всеки лидер често се дължи на обстоятелствата в собствената им страна, Ян Кубик, директор на UCL School of Slavonic and East European Studies в University College London, казва пред Euronews, че общото чувство на разочарование от „политиката както обикновено“ може да е отговорно за като цяло ниските рейтинги на лидера в Европа.

„Има осезаемо чувство на неразположение, причинено от схващането, че светът не е в добра форма и никой не знае как да подобри ситуацията“, обяснява Кубик, добавяйки, че Европа също има недостиг на „позитивни визионери“ в своя политически пейзаж който е помрачен от две големи войни и нарастваща популярност на крайната десница.

Някои лидери обаче могат да въздъхнат с облекчение, че рейтингът им на одобрение не е много по-нисък от този на техните предшественици.

Кубик отбелязва, че доверието на полския министър-председател Доналд Туск бавно ерозира след встъпването му в длъжност. Засега обаче недоверието към него не е толкова голямо, колкото към лидера на бившата управляваща партия "Право и справедливост" или PiS и основен политически съперник на Туск - Ярослав Качински.

Постепенната ерозия на доверието в Туск може да се обясни, като се погледне непрекъснато нарастващата поляризация на Полша, според Кубик, както и противоречивите опити на Туск да поправи щетите върху демокрацията, нанесени от неговите десни предшественици от PiS – процес, който го кара да се бори с правила, въведени от предишното правителство на Полша.

„Бавността и трудно разбираемата сложност на този процес водят до нарастващото усещане, че правителството е некомпетентно“, казва Кубик.

Френският президент Еманюел Макрон, чийто последен рейтинг на одобрение беше само 30%, също не е сам в непопулярността си във Франция, където лидерите исторически са били непопулярни. През 2016 г. бившият френски президент Франсоа Оланд прекара известно време на поста с подкрепа от само 4%.

Независимо от това, френският политически анализатор Франсоа Валентин твърди пред Euronews, че Макрон е накарал Франция да не го харесва, като публично се е поставил в центъра на политическите решения – оставяйки се подложен на значителна реакция, ако изборът на неговото правителство в крайна сметка не намери отзвук във френската общественост.

„Това работеше в негова полза, когато беше нов, сега работи срещу него. Особено сега, когато той е все по-изолиран, дори в собствената си политическа сфера“, каза Валентин.

Що се отнася до Шолц, липсата му на публична сцена често е сочена като причина за неговата непопулярност.

„Липсва му на много хора на публичната сцена, обяснявайки решенията си и политиките на федералното правителство на избирателите. Той също не изглежда много отзивчив към обществените искания“, Антониос Сурис, политолог от Freie University в Берлин, обясни.

„Тази година имаше периоди, в които той сякаш напълно изчезна.“