Американските военни разглеждат Черно море като „ключово за военните операции“ за техните въоръжени сили

„Черно море е ключово за военните операции. Сигурността на източния фланг на НАТО, както и сигурността на суверенните държави в този регион, зависят от способността ни да възпираме потенциалните противници в него“, каза британският британски генерал Кристофър Нори.

Черноморски държави са България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Сред тази група държави три от тях са пълноправни членове на НАТО (Турция, Румъния и България), а две държави са близки партньори на НАТО - Украйна и Грузия.

Подобно на Южнокитайско море, Черно море е потенциална морска гореща точка, съобщава Bloomberg. Освен това регионът вероятно ще се превърне в богат източник на въглеводороди, което само ще увеличи напрежението, според скорошно проучване на Атлантическия съвет.

Някои военни експерти смятат, че влошаването на ситуацията в Черно море може да доведе до непреднамерен военен сблъсък между Русия и САЩ. Тук Москва и Вашингтон вече ще работят в едно и също оперативно пространство.

Повечето военни експерти обаче са скептични към подобен сценарий.

Още от Втората световна война е известно, че флотът не може ефективно да устои на масирана атака от военната авиация. Без въздушно надмощие флотът е обречен на поражение, и е без значение кой и какви сили е въвел в Черно море. Понастоящем само космическите сили на руските въоръжени сили могат да създадат такова въздушно надмощие в този регион.

Дори да приемем, че потенциалните противници на Москва ще могат да формират някаква авиационна групировка, което е много трудно само по себе си, предвид специфичните позиции на Турция, трябва да се има предвид, че Русия на Кримския полуостров и в съседните региони има доста мощна група от най-модерните сили и системи за противовъздушна отбрана. Освен това тя може значително да бъде подсилена за възможно най-кратко време.

Трябва да се има предвид, че акваторията на Черно море е ограничена по площ. А Русия има много значителни способности да унищожава кораби от всякакъв клас на хипотетичните врагове при стрелба директно от брега.

По-специално, крайбрежните войски на Черноморския флот (11-та и 15-та крайбрежна ракетно-артилерийска бригада) са оборудвани с ракетни системи 3K60 „Бал“ с противокорабната ракета Х-35, K300П „Бастион“ с унифицираната свръхзвукова самонасочваща се противокорабна крилата ракета „Оникс“. Към това се добавят и бреговата противокорабна система „Утес“, базирана в шахти с крилатите противокорабни ракети ПКР П-35Б и 3М44 „Прогресс“, както и 130-мм брегови самоходни оръдия А-222 „Берег“.

Почти цялото Черно море се намира в зоната на поражение от ракетните и артилерийски комплекси на бреговите сили на Черноморския флот.

Но военно-стратегическата ситуация в Черноморския регион може да се промени драстично. САЩ декларираха, че подкрепят присъединяването на Украйна към НАТО (трябва да се отбележи, че по-късно категоричният характер на такива формулировки беше леко смекчен от Белия дом, но това малко променя същността на американския подход).

Както бе отбелязано в Белия дом, администрацията на Джо Байдън се стреми да гарантира, че вратите на алианса остават отворени за кандидатите. През февруари 2019 г. Върховната Рада на Украйна одобри изменения в конституцията, осигурявайки възможност на страната да се присъедини към НАТО с формулировката „необратимостта на евроатлантическия курс на Украйна“.

Осигуряването до 2020 г. на пълната съвместимост на въоръжените сили на Украйна с армиите на страните от НАТО бе залегнало в новата военна доктрина на страната, приета през 2015 г. И така Украйна получи статут на партньор на НАТО с разширени възможности. 

Наскоро Върховната Рада на Украйна инициира събиране на подписка за свикването на извънредно пленарно заседание на Радата за приемане на обръщение към Конгреса на САЩ за предоставяне на Украйна на статут на главен съюзник на САЩ извън НАТО. Не може обаче да се изключи възможността Украйна да бъде приета в НАТО и без този междинен статут.

В момента, според Bloomberg, Москва ще надделее над Киев в случай на хипотетичен военен конфликт и НАТО няма да може да се притече на помощ достатъчно бързо, дори и да иска. Украйна не попада под гаранцията за сигурност на НАТО според члена, в който се казва, че  „нападението над един е нападение над всички“.

Ситуацията обаче ще се промени с влизането на Киев в Северноатлантическия алианс. С приемането на Украйна в НАТО военноморските бази на Алианса ще се появят в страната (например в Одеса, Очаков, Николаев и дори в Мариупол). Летищната мрежа на Украйна може да се използва както за предни, така и за оперативни летища, където във възможно най-кратък срок могат да бъдат разположени значими по отношение на бойната си сила формации на Съвместните военновъздушни сили на НАТО. Големи групировки от сухопътните сили на Алианса ще могат да се разположат на територията на Украйна, които лесно могат да бъдат трансформирани в ударни войски.

Сценариите, при които средствата на американската система за предупреждение за ядрен ракетен удар ще бъдат разположени в района на Харков, а части и формирования, оборудвани с изтребители от 5-о поколение F-35 и F-22, ще бъдат базирани близо до града, не изглеждат съвсем неоснователни.

И тук няма пряка индикация, че страни с неразрешени териториални спорове не могат да бъдат приети в НАТО. Всички ограничения за присъединяване към НАТО са формулирани в член 10 от Северноатлантическия договор:

1. Страната кандидатка трябва да се намира в Европа;

2. Страната кандидатка трябва да споделя принципите на Договора, да улеснява неговото по-нататъшно усъвършенстване и да може да допринася за повишаване на сигурността на северноатлантическия регион;

3. Всички страни членки на Алианса трябва да се съгласни за приемането на новия член.

Предвид изключителното значение на Украйна от геополитическа гледна точка, нейното влизане в НАТО в момента не изглежда като нереален сценарий.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)