„Комисията по досиетата освети неизвестни до момента сътрудници на тоталитарните комунистически служби в Българската национална телевизия. Обявени са имената на общо 32 лица, заемали следните ръководни длъжности в БНТ от 10 ноември 1989 г. насам…“

Наскоро се появи поредният списък с имена, в който колеги са заклеймени „да се срамуват“ от това, че са били сътрудници на разузнаването преди години. Интересно, но подобни списъци с имена обикновено се оповестяват преди избори, може би за да се напомпва с нов ентусиазъм „антикомунистическият“ електорат за предизборни подвизи.

Проблемът обаче е много по-сериозен от простеещи предизборни трикове.

Първо, набедените за агенти, са в голямата си част служители на Първо главно. За мен остава истинска загадка защо служителите на българското разузнаване отпреди 1989 г. трябва да бъдат посочвани с пръст като хора „работили за комунистическите служби“. Вместо да бъдат възприемани като хора, работили за българската държава.

Българска държава е имало и ще има независимо от режимите, правителствата (добри или лоши), робствата, окупациите, хибридните войни и пр. Може би ще има българска държава и след дейността (смайваща разума) на настоящата агентура за влияние в България, инсталирана от чужди външни фактори.

(Пресен пример е превъзбуденото издигане на Кристалина Георгиева като кандидат за генерален секретар на ООН. На Плевнелиев му вменяват фантазии, че може да бъде пробутан за еврокомисар. Цялата излагация започва от това как да бъдат разпределени местата за агентурата. Понеже не стигат за всички. И как глуповато-гръмогласните предани „пудели“ да бъдат разположени в световната и местната обществена архитектура достатъчно полезно. Рокадите не ги прави Борисов. Просто на Борисов му възлагат ходове, които той дори невинаги разбира. Понякога ходовете са чисто камуфлажни или за отклоняване на вниманието. Тоест в случая Борисов е използван да издигне Кристалина само за да пренасочи внимание, докато се решават плановете на някои други държави. На външните фактори не им пука за излагацията и достойнството на страната ни. На вътрешните - също, тъй като те са проекции на външни интереси.)

Второ, защо са набедени за „зловредни“ служителите на разузнаването, а номенклатурата, която представляваше „самия комунистически режим“ в неговата властова същност, извинете, не се посочва за виновна! И не само това. Но синовете и дъщерите на тази номенклатура, „оправили се“ в живота благодарение на същия комунистически режим, „убиват публично“ в разни списъци обикновени служители, работили за службите!

Това е най-арогантното и безочливо изместване на вината в темата за комунизма у нас. И тази подмяна е изключително удобен ход в две посоки.

„За всичко е виновна Държавна сигурност“ - това е много удобна версия за външния „демократичен“ фактор, който изведнъж (след падането на режима) се „здрависа“ с „комунистическите врагове“ и започна да прави бизнес и политика с тях (тоест с номенклатурата). Ако комунистите вече не са „комунисти“, а се нарекат примерно социалисти глобалисти, няма пречки за подкрепа от страна на Запада. Бившите комунисти, станали НАТО-висти, вече могат да бъдат поздравени, приети в „световната общност“ и дори напътствани за по-високи постижения. Още повече че страдат от комплекси и са готови да се доказват в преданост към новата идеология (на следващата поред упражняваща власт империя). В крайна сметка, ако номенклатурата е готова при новите геополитически условия да се превърне в инструмент и да е полезна за задачите на външния фактор, какво значение има, че преди е била онова „комунистическо зло“. Империите разсъждават рационално, а не емоционално. Затова са империи.

Освен това външният фактор няма нужда от самостоятелно и силно разузнаване в страна, която придобива неоповестен, но фактически статут на „окупирана“. Така че демонизацията на службите, тяхното разпадане под формата на реформиране, публично омаскаряване и безпрецедентно снижаване на авторитета им е много полезно. Но не за нас. Ние сме пробити. А оттам и контролирани.

Изместването на вината устройва идеално и самата номенклатура (отделно от потребностите на външния фактор). Въпросното изместване на вината е решение именно на номенклатурата. Така тя запази до голяма степен властта си. Като стовари вината за комунистическото зло върху разузнавателните служби на България. Така обучените служители (които не участваха в разграбването) бяха практически грубо отстранени от публичния дебат, процес и живот. Самият преход представляваше разрушаване на сферата на сигурността до без остатък, изхвърляне на читавите служители, за да може да няма никакви пречки за криминалното натрупване на капитали. Двата интереса - на номенклатурата, и на външния фактор - за разрушаване на структурите на националната сигурност просто идеално съвпаднаха.

Затова през последния четвърт век представителите на комунистическата номенклатура и техните деца непрестанно удрят по ДС, криейки се зад този мит за „същинското зло“. Поруганите служители биваха изхвърляни от работа, за сметка на това пък баш комунистическата власт, която създаде и ползва в своя режим структурите на Държавна сигурност (именно такива, каквито са заклеймявани днес), мимикрира в редица „свои“ партии, някои от които не се посвени да нарече дори десни.

И днес синовете и дъщерите на баш комунистическата власт съставят списъци, лепят етикети, че този или онзи е комунист, вдигат врява, ако някой е от ДС, диктуват морални парадигми, организират публичен линч на някого (който не е от безпрецедентно нахалната им клика) и пр. Ето тази мерзост силно ме отвращава!!!

*Авторката е главен редактор на списание А-specto.

Редакцията на „Труд” е готова да публикува и други мнения по темата.