Проведеният през миналата седмица избор на двамата юристи за съдии в КС е проблемен

Много въпроси както по отношение на процедурата, така и по отношение на качествата - високи професионални и нравствени

В последните дни най-споменаваната дума е „конституция/-та“. За разлика от южните ни съседи, у нас си нямаме площад „Конституция“ (Синтагма), на който да се събираме, за да протестираме срещу нарушенията на Основния закон. Но за сметка на това има такъв разказ на Чудомир (1890 – 1967) (Съчинения в три тома, Разкази и фейлетони, Том втори, „Български писател“, 1981). Поучителен, актуален: „Куче влачи – диря няма. Характерност няма, личности няма и не се спазва конституцията. Не се държи на основния закон на държавата.“.

Сладкодумният разказвач представя реалистично положението в „най-голямото село в околията“. За своите съселяни и съграждани Чудомир е жесток в описанието на нашенския провинциален живот, но читателите четат и през сълзи искат още и още истории. Но Чудомир поставя мъчни въпроси, които са част от дилемите на всеки отговорен и граждански активен човек: „Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си?“.

Мъдростта и скептицизма, които имат Чудомировите провинциалисти, ни шокират с бъбривостта и клюкарските си познания за другите, хитроумни и издръжливи „нашенци“.  Сто години по-късно само декорите са се сменили. Уж „няма ваши, няма наши“, но се прокрадва „близък ми е, роднина ми е по женска линия“. „Та искам да кажа – няма наши, няма ваши! Има само един основен закон в страната, който се казва конституция, и той трябва да се пази.“.

Пазител и гарант за върховенството на Конституцията е Конституционният съд. На 23 и 24 януари президентът и народни представители от опозицията сезираха съда с искания да се обявят за противоконституционни решенията, с които бяха избрани двама нови негови членове. Изборът повдигна много въпроси както по отношение на процедурата, така и по отношение на качествата (високи професионални и нравствени качества) на избраните съдии. Държавният глава иска да бъдат обявени за противоконституционни решенията изцяло. Мотивите са, че от една страна депутатите не са спазили наскоро приетия чл. 91б в Основния закон, който предвижда при избор на членове на органи да спазва „принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, за да гарантира тяхната независимост“. Вторият му мотив е, че народните представители са нарушили Конституцията, посочвайки в решенията на НС от 19.01.2024 г. за избор срок на мандат на двамата нови членове на КС.

Кратък преглед на парламентарната практика по това правомощие на Народното събрание показва, че това е прецедент, тъй като досега подобен срок не е записван в нито едно предишно парламентарно решение. Изборът на Атанасова и Белазелков бе направен ден (само ден!) преди да влезе в сила Тълкувателно решение 1 от 2024 г. на Конституционния съд, с което се казва, че закъснелите процедури за избор на членове скъсяват мандата на избраните.

Народните представители от „Възраждане“, БСП и ИТН пък имат две искания – в условията на алтернативност – или да се обявят двете решения на Народното събрание за противоконституционни, или само в частта им, в която се посочва мандат от 9 години на двамата избрани съдии. Мотивите на народните представители са по-различни и не изчерпват проблематичността на парламентарните решения.

Проведеният през миналата седмица избор на двамата юристи за съдии в КС е проблемен. Не само защото бе посочена продължителност на мандата „9 години“. А и защото в решенията на парламента беше посочено кой нов съдия на мястото на кой с изтекъл мандат следва да встъпи. В 32-годишната история на прилагане на Конституцията при избиране на член на КС от Народното събрание не е имало случай да е посочен срокът (мандатът) и/или кой кого заменя, защото при изтекли мандати през 2021 г. няма как да има изрично посочване на персонално заместване за наследника в съда.

Много вероятно е Конституционният съд да обяви за частично противоконституционни решенията на Народното събрание от 19.01.2024 г. в частта „9 години“. Според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) „разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България“.

Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува (чл. 50, ал. 1 ЗНА). По изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения (чл. 50, ал. 2, изр. първо ЗНА). В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му (второ изречение на чл. 50, ал. 2 ЗНА). В Тълкувателно решение 1 от 2024 г. няма посочено, че действието на решението е само занапред, така че има обратно действие от 20.01.2024 г. Допълнителен аргумент откриваме в мотивите към Тълкувателно решение 8 от 2005 г. В тях Конституционния съд (раздел I.1. Относно същината и функциите на тълкуването) посочва, че „тълкуването, предвидено в чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, е абстрактно. То не е свързано с определен, конкретен конституционноправен спор. Тълкуването, което Конституционният съд прави на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, се отнася до всеобхватно изясняване на възможни юридически проблеми, които съществуват или които ще възникнат и по чийто точен смисъл се спори (Определение 2 по к. д. 5 от 2005 г.).“. И продължава: „Ноторно е, че между двата акта - тълкувания (съответната разпоредба, част от такава или комплекс от няколко разпоредби на Конституцията) и тълкуващия (съответното решение на КС), съществува определено отношение и взаимовръзка. Единият от тях е първичен и в този смисъл предпоставка за издаване на другия, тълкуващия акт, който винаги е вторичен. След издаването му обаче той образува с първичния акт единство, като, образно казано, тълкуващият акт се слива с тълкувания. Първичният акт не може повече да се прилага по начин, който се различава от постановеното във връзка с него решение на Конституционния съд.“.

Лично отношение към избраните съдии няма и както е казал Чудомир: „Има само един основен закон в страната, който се казва конституция, и той трябва да се пази… Другото всичко е вятър!“.