Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане", смята, че за да стигнем до социална революция, трябва да минем през интелектуална такава. Трябва да имаме осъзнати хора, които знаят какво искат, а не да чакат някой отгоре да убие ламята, за да вземе златната ябълка и да я раздаде на парчета на хората. „Когато ние, българите, направим така, че да имаме достойното самосъзнание да гледаме на хората от българската политика като на служители, а не като на господари, тогава ще стигнем в тази ситуация, която обществото ни ще преодолее сегашното си катастрофално разделение. Трябва да имаме свободни хора, защото свободата и хлябът не се дават даром", отбелязва Костадинов пред „Труд" в първите седмици на 47-ото НС. 

- Последният срок, в който България може да се оттласне от дъното, тече - това казахте в програмната си реч при откриването на 47-ото Народно събрание, господин Костадинов. И още, че „историята никой, никога не забравя“. Колко дълъг ще е този срок, според Вас? И как историята ще запомни „Възраждане“ в парламента?
- Срокът зависи само и единствено от нас – тези, които го изпълваме със съдържание. А относно „Възраждане" - ние сме от две седмици в парламента и тепърва имаме да изпълваме със съдържание нашият престой тук. Не бива да забравяме, че в крайна сметка за нас това не е цел, а само стъпка към крайната цел – управлението на страната. Нашите представители в народното събрание са тук, за да защитават българския национален интерес и правата и свободите на всички български граждани. Това, всъщност трябва да правят и всички останали партии, но при тях ставаме свидетели на котерийни, тясно партийни боричкания. 

- Сигурно знаете вече, че има социолози, които прогнозират, че при провал на правителството на четворната коалиция и нови избори, „Възраждане“ може да се окаже на гребена на недоволството и да излезе дори първа политическа сила. Това радва ли Ви или Ви притеснява? Каква опозиция ще бъдете – конструктивна или деструктивна?
- Нито ме радва, нито ме притеснява, чувам го за пръв път от Вас, но от години имам един естествен имунитет по отношение на предсказанията на социолозите. За съжаление те през последните години показаха, че в България има много малко хора, които да изпълват със съдържание думите „анализ“ и „социология“. Една голяма част от т. нар. социологически агенции представляват рекламни фирми, които работят за този, който им плати и поръча съответното проучване. В българската политика има система за допуск и вероятно затова „Възраждане" дълго време не беше допускана до НС. Тази система за допуск поощрява едни да вървят напред, когато са послушни на съответните посолства, като примерно коалицията, която ни управлява сега. Неслучайно я наричат вече „Пратиха ни от посолството“ - ПП. Страхът на голяма част на българския политически елит е „Възраждане" да е в парламента, защото тук вече няма как да бъдем скрити или отстранени и много лесно българските граждани ще направят разлика между нас и останалите. На последните избори дори в изборната нощ екзитполовете показваха, че „Възраждане“ не влиза в 47-ото НС. Нашите резултати бяха намалени два пъти от социологическите агенции дори при паралелното преброяване. За да стане ясен примера, това е  все едно някой да даде на БСП 30 %, а те да изкарат 10 или обратното. Ползвам за сравнение една от т.нар. „големи партии", за  да стане ясен примерът. Винаги съм казвал обаче, че няма големи и малки партии, големи и малки държави. Има големи и малки личности. А има и един парад на безличностите, който за съжаление виждаме тук, в парламента. Ние се намираме в народното събрание, но ако това е институцията, която олицетворява българския народ чрез методите и средствата на представителната демокрация, то много сериозно трябва да се загрижим за бъдещето на България От „Възраждане" сме критични към сегашния дневен ред на страната и считаме, че той трябва да бъде променен. Политиката трябва да бъде сблъсък на идеи, , на концепции и на идеологии. В нашия парламент от години думата „идеология" е изпразнена от съдържание. Тук трябва да се обсъждат представи за бъдещето на нашата страна. Мандатното мислене обрича България на едно постоянно безвремие.

- Ще имаме ли година без предсрочни парламентарни избори, гледайки вече към 2022 година?
- Твърде вероятно е да имаме предсрочни избори догодина. Виждаме вече, че действията на правителството са хаотични,  абсолютно безволеви и дори странни. Усещането, че нашата страна е унизително зависима, колониална територия го има дори в сградата на Народното събрание – тя е пропита от страх и зависимости. В нея единствено „Възраждане" води война за независимостта на България. Във връзка с това  кажете ми, може ли първият приоритет на кабинета да бъде ваксинацията и зеленият сертификат? И това да е в първите дни на правителството, в които първи  дни има водно бедствие  в Родопите. 

- Питам Ви като историк - защо днес за правителствата на големите държави е толкова важно да обвързват националната си политика с външната такава?
- Много често се е случвало външната политика да диктува вътрешната. Във външната политика побеждава този, който има най-голяма мощ, съответно мека сила и влияние върху областта на дипломацията. Особено в едни по-отминали времена, когато се е говорело за национална чест и национално достойнство. Ние сме и най-старата държава в Европа, държава, която е цивилизовала Източна Европа, дала една от малкото световно съществуващи писмености - една такава държава трябва да има своя национална политика, която да бъде независима. Времето за България вече е много ценно – изтича ни през ръцете като пясък. Ние сме в демографска катастрофа, а единствените, които говорим за нея сме ние, от „Възраждане".

- Геополитическите процеси обаче влияят върху България. Колко турбулентна ще е 2022 година?
- Ще е много напрегната година. Завещаните проблеми от 2021  нямат още решение. Виждаме например дипломатически заплахи по руско-украинската граница. Говорим за една голяма игра, която няма да свърши скоро. Лошото е, че България се държи в нея не като субект, а като обект. Не можем да дефинираме свои собствени геополитически интереси. Не може нашият министър-председател, който не знам дали е ходил през живота си в Македония, да говори с толкова лека ръка по темата за присъединяването на РСМ към ЕС. Проблемът с Македония е плод на вече почти вековна политическа фалшификация на българската историческа памет и на българската народност там , която  продължава до ден днешен. Ако искаме да приключим с този проблем веднъж завинаги, трябва да бъдем толкова твърди, колкото тези, които са го създали. Темата се използваше у нас само с вътрешно-политически привкус. От „Възраждане" сме много добре запознати с въпросите за Македония – там има едно огромно неразбиране защо България не е активна в Македония. Те казват: Защо, вие ни изоставихте? Ако до 1989 г. пречеше Съветския съюз, кой ви пречи сега? Защо няма български телевизии в Скопие, защо няма фондация „България за Македония"? Или вероятно има някакъв мораториум, наложен върху българската политика в Македония? България има всички преимущества, а не правим нищо, дори напротив – предателски мълчим. Ние казваме, че в Македония има българи и там се говори на български език, но кажете ми колко македонски филми сме гледали по българска телевизия? Колко македонски певци и музиканти са в българския ефир? Какъв е културният обмен? Кирил Петков беше прав за едно – нямаме нормална пътна връзка, дори ЖП-линия нямаме. Какъв беше проблемът българската държава да вземе тази линия на концесия и ние да я построим. Линията до Гюешево е от 100 години и оттогава дори не е ремонтирана. Симулираме активности, провеждаме инфантилна политика, параван на привидна дипломация.

- Кой урок за Европа остана ненаучен от ръководителите на страните членки на ЕС?
- Че Европа е континент, цивилизация, а не държава. Който се е опитвал да обедини Европа, рано или късно се е сблъсквал с центробежни процеси. Наполеон се опитвал и той почти е успял, до момента, в който не решил да отиде на разходка в Москва и там катастрофира. Вторият, който се опитвал да го направи, е бил Хитлер. И той почти успява, до момента, в който не решава да отиде на разходка в Москва. Между другото, ако погледнете българската преса от 40-те години като вестник „Зора“ или „Утро“, ще прочетете заглавия от юни 1941 година „Армиите на обединена Европа маршируват към Москва“. Европа и друг път се е обединявала. Но както се вижда, това няма как да стане нито по силата на оръжието, нито по силата на търговски споразумения. Европа е континент, цивилизация, но не е държава. Ние имаме самочувствието и съзнанието на европейци. Аз се чувствам европеец и точно българите имаме дълг към европейската цивилизация, която в момента е в упадък. Трябва да дадем пример как Европа да се справи с мигрантската криза, с демографската криза. Когато броят на джамиите във Франция стане по-голям от броя на църквите, те ще се сблъскат със ситуация, в която ние сме били през 16-17 век. И понеже в историята всички се повтаря, но за съжаление или като фарс, или като трагедия, може би нашите деца ще са свидетели на това как Западна Европа търси помощ от Източна Европа. 

- Един много любопитен кандидат за президент на Франция, използва проруска реторика в кампанията си. Ерик Земур казва, че по идеите на Дьо Гол Европа е от Брест до Владивосток и санкциите срещу Русия трябва да отпаднат, защото са навредили повече на ЕС, отколкото на Москва. Опонентите му вече го наричат популист, националист. Вие как бихте го нарекъли?
- Те го наричат и фашист, и расист. Така, както наричат и нас, впрочем – нищо ново (смее се, б.р.). Нашата реториката е на хора, които искаме сами да определяме съдбините си. Ние, а не някой друг и не американските чиновници, защото те са тези, които най-вече доминират в Европа. Ние казваме, че трябва да се защити сърцевината на европейската, християнска цивилизация. Не мога обаче да се съглася, че Земур има проруска реторика. Той е горещ френски патриот, който смята, че влошаването на отношенията с Русия не носи полза на френските интереси и това действително е така. Земур поставя Франция на първо място, както и  ние от „Възраждане" поставяме България на първо място. Така е редно. Смятам, че ние ще имаме много добър и ползотворен контакт с него, защото всяка една европейска държава има различни интереси. Европа е континент, в който държавите се развиват в различни темпове. Пол Кенеди разказва в една от книгите си за люшкането на махалото на властта между изтока и запада в рамките на периоди от около 500 години. В момента ние вървим към транзиция, към пренасяне на власт, на сила и на пари от Запад на Изток и виждаме прогреса на Китай, на Индия. А ние като държава в този период на транзиция можем да бъдем изключително печеливши, но не трябва да обслужваме чужди интереси, налагани от чужди посланици. От „Възраждане" знаем какво искаме – искаме България да бъде след 10 години с 10 млн. население и ако е възможно – 140 хил. кв. км. Ако постоянно си казваме, че едно или друго няма как да стане, историята те подминава, а понякога и те сгазва. А историята е като тектоничен процес, ние всички в момента се намираме на тектонични плочи и никой от нас не усеща, че на километри под нозете ни кипи магма и температурата е десетки-хиляди градуси и същевременно се движим. Винаги в историята процесите са се случвали, когато някой е казвал, че нещо не може да се случи: „Няма как да падне комунизма, няма как да падне Берлинската стена, няма как да се разпадне СССР, абсурд е американците да обесят Саддам Хюсеин, как ще се разпаднат Югославия и Чехословакия, как ще ни карат да ходим с маска на улицата" - да продължавам ли? Историята се прави от хора, които имат амбицията да я правят. 

- Нека само да уточним, как от 111 хил. кв. км, ставаме държава с територия 140 хил. кв. км?
- С Македония. По модела на обединението на двете германски държави. Както се обединиха двете германски държави през 1990 г. Има две български държави. Трябва да работим за това. 

- Откъде се появи толкова омраза и ненавист в обществата, в частност и при нас, в България?
- Естествената антитеза е любовта. Трябва да си зададем въпроса „Обичат ли българските политици своя народ?“. Ако хората, които ни управляват ни наричат тулупи, че трябва „да си сменим чипа" и какво ли още не, няма как да живеем в разбирателство. Когато те управляват хора, които показват, че твоят живот и просперитет за тях не значат нищо, и когато съзнателно създават разделение и привилегии, когато обществото е толкова разслоено на много бедни и много богати, ножицата е отворена докрай като пропаст и в нея пропада един цял народ. 

- Думата за настъпващата 2022 година?
- Борба. Борба за свобода, независимост и правда.

Нашият гост
Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Историк с докторска дисертация по етнография, политик и юрист. Председател на партия „Възраждане". В периода 2011 – 2021 г. е общински съветник във Варна. Народен представител в 47-ото НС.