Обичаният дует „Шик“ – Вили и Краси Гюлмезови, се запознават, докато са сред вокалистите на друга известна българска група – „Домино“, в която пеят до 1989-та година. В началото на самостоятелната им кариера, те имат намерение да кръстят дуета им „Шок“, но по идея на Вили избират по-нежно звучащото – „Шик“. Двамата оставят трайна следа на музикалната ни сцена с красивите си песни, като „Не мога без теб“, „Аз просто те обичам“, „Като стара икона“, „Където няма студ“ и много други. През 2022-ра година излиза най-новият им двоен албум – „Нежност“, събрал нови и по-стари хитове. Краси е написал и някои от големите хитове на изпълнители като Лили Иванова, Веселин Маринов, Нели Рангелова, Орлин Горанов и Мариана Попова. Дует „Шик“ са приятели и с италианските музикални легенди Ал Бано, Тото Кутуньо и група „Рики е Повери“, с които изнасят концерт в зала „Арена Армеец“. Те продължават да са близки и със съпругата на Гого Найденов от „Домино“ – Ева и тримата сформираха групата „Тоника Домини“, с която също направиха редица концерти в страната.

- Вие участвахте в едно от най-мащабните музикални турнета през тази година – „Обич и песен“, имахте и много самостоятелни концерти. С какво ще запомните най-силно изминаващата 2023 година и какво планирате за новата 2024-а?
Краси: Участвахме и в няколко от концертите „Пеещи артисти“, на продуцента  Игор Марковски, който влага много пари в нови български песни. Това е сериозна инвестиция с нулева възвръщаемост и може да го направи само меценат като него. За нас годината беше добра, защото освен в „Обич и песен“, с Вили имахме 25 успешни самостоятелни концерта и публиката ни даде много любов. От края на януари планираме да продължим с концертите в страната и в по-малките населени места, или в градове, в които не сме ходили. Искаме да направим по-голям концерт и в София, с голяма симфонична формация. Подготвяме и няколко нови песни, евентуално и нов албум - защо не, в мен са и хляба и ножа. (Смее се.)
Вили: Дълги години не бяхме пътували на самостоятелно турне, заради тази пандемия и за мен беше много вълнуващо. Концертите минаха чудесно и няма град, или по-малко градче, където хората да не ни се радват  – явно са жадни за нашата музика. Допълнително имахме и други участия, надявам се и догодина да е така. 

- Имате прекрасни коледна и новогодишна песен „На Коледа“ и „Нова година“. В същата хармонична атмосфера ли посрещате празниците във вашето семейство и къде ще посрещнете Нова година?
К.: Да, ние се обичаме и харесваме! Е, във всяко семейство има разправии и ние също имаме някакви конфликти, но важното е, че вървим заедно напред! Продължаваме борбата и каквото сабя покаже! На Нова година ще се почерпим и ще вдигнем наздравица с наши приятели. 
В.: Специално песента „На Коледа“ е много лична и ми става особено емоционално при тези думички в нея „аз и мама хляб печем“, защото я записахме малко след като моята майка си отиде… Винаги плачех на тези думички, защото по някакъв начин бъркат в сърцето ми и съм много тъжна, че вече я няма тук. Въпреки всичко, Коледа и Нова година са празници и ние трябва да обръщаме повече внимание на празнуването, а на тъгата и болката да не им обръщаме толкова внимание, защото се вглъбяваме и живота ни става тъжен. Радостта и празника трябва да се възпяват и изживяват. Освен това, аз съм родена през декември и през този месец има много поводи за празници, което е чудесно.

- Какво бихте си пожелали за Новата година, може би едно внуче?
В.: То това е традиция при нас – всеки декември си го пожелаваме и искаме живота ни да стане по-добър! Също така си пожелаваме да сме здрави и в кондиция, за да можем да работим и да имаме много концерти и участия – това е нашият живот. Пожелавам си и по-добра и спокойна година за България, защото много лоши неща стават в страната и съм много разочарована, но надеждата не ме оставя! Обичам да си пускам по интернет филмчета за българщината, които повдигат духа ми. Ние българите имаме здрав геном и си мисля, че това ще ни спаси – вярвам и се надявам.
К.: Освен здраве си пожелаваме партньорство и късмет, защото на „Титаник“ са имали милиарди, но като не са имали късмет – без него нищо не става!

- По времето на соца се отбелязваше само Нова година. Тъжно ли ви е, че и днес много деца свързват Коледа и Нова година само с подаръците и с елхата, а не знаят каква е същината на празниците?
В.: Да, по нашето соц време, ние децата дори не си давахме сметка, че тогава Христос се е родил, а чакахме подаръците и Дядо Мраз! За съжаление, днес на много деца също не им е говорено, че Коледа е най-големият християнски празник и тогава се е родил нашият Господ. 
К.: Тъжно е и това, че много деца нямат семейства, защото родителите им са разделени. В днешно време стабилните семейства се броят на пръсти, а човек трябва да може да прави компромиси. Днес хората държат повече на това да карат скъпи коли и други екстри, отколкото на отношенията и не се замислят, че всичко е преходно и децата са най-важни. Ако не им дадем морални ценности няма как да продължим много напред. 

- Казват, че около тези светли празници стават чудеса. Кое е най-голямото чудо в живота ви?
В.: Най-голямото чудо беше раждането на сина ни, защото пет години имахме проблеми и не можехме да се сдобием с дете и бяхме много щастливи когато той се появи - оттам сякаш тръгна живота ми! За мен майчинството е велико нещо и се надявам да мога да остана в сърцата на децата ни като добра майка, която ги е възпитала и обичала. 

- Песента ви „За любовта е полезно“, от двойния ви албум „Нежност“, се превърна в истински хит и събра над 1, 200 000 гледания. Какви отзиви и коментари получавате за нея?
В.: Благодарни сме и на „БГ радио“ - единственото радио, което пуска само българска музика, защото хората още с първите слушания много я харесаха и започнаха да я искат, а от радиото ни казаха, че няма друг такъв аналог. Много съм щастлива от този факт. Четохме и доста мнения на хората за песента – най-често се ядосваха, че не могат да я чуят по друга станция. 

- В „Любовта е полезно“, вие пеете: „Повярвай, моя любов, че никой в този живот не ме е ядосвал както ти!“ За какво се ядосвате най-често един на друг и кой прощава по-бързо?
В.: За наше съжаление и радост ние сме 24 часа заедно и като записваме песните си най-много спорим и се караме. Бих казала, че аз прощавам по-бързо, защото Краси е малко изнервен и работи повече от мен, а когато е ядосан си излива мъката вкъщи. Също така, аз се сърдя по-дълго, особено когато ми е болно и знам че съм права. Тогава просто мълча и се сърдя, а той почва да говори все едно нищо не е станало. Казвам му: „Няма ли да кажеш едно извинявай!“ (Смеят се.)  
К.: Вили е обидчива и се е случвало да се сърди една-две седмици! Най-важното са компромисите, защото с годините взаимоотношенията между двама души започват да се износват. С моята страхотна съпруга сме толкова години заедно и в работата, и у дома, така че ако не можем да правим компромиси – няма как да продължим. Вили понякога се изнервя, когато карам с по-умерена скорост за концерт, а тя иска по-бързо! Аз обаче държа да карам внимателно и въпреки това винаги пристигаме половин час по-рано.

- Вие често сте канени да пеете и на сватби. Вили, с какво ще запомниш най-силно вашата сватба и предложението за брак на Краси?
В.: Да, напоследък ни канят на сватби и като първа песен и танц искат да е „Аз просто те обичам“, на нашата незабравима приятелка Дочка Банева. Тя стигна до сърцата на хората и с нея можеш да кажеш на някой, че го обичаш. На нашата сватба беше такава горещина - не се дишаше, тя беше на 16 юли. Помня вълнението, но за мен по-важно е след сватбата, защото днес правят скъпи сватби и след една година се разделят.. 

- Краси, ти си автор на 7 песни на примата Лили Иванова. Според теб има ли потенциал някоя от новите ни певици да се доближи до нея?
К.: Младите трудно ще се доближат до нея, защото живеем в други времена, няма ценности и уважение между генерациите. Лили, Емил Димитров и Йорданка Христова са такава емблема, но при тях я има текстовата основа. Тогава се правеха песни по стихове на големи наши поети, докато днес не държат текста да говори на хората от различните генерации, а гледат само да станат популярни. Групи, като „Сигнал“, „Щурците“, „Диана Експрес“ – всички те до ден-днешен имат хляб и пеят на български, а младите искат да пеят на английски - ами излезте на английския пазар и вижте колко струвате!

- Вили, ти познаваш ли се с Лили и какви са впечатленията ти от нея?
В.: Познавам Лили, откакто и аз съм на сцената. За мен тя е голяма певица  и гласище - пази си територията и не контактува с всички, може би така се предпазва. Тя е перфекционист и мога само хубави неща да кажа за нея. Спомням си, че пътувахме заедно до Санкт Петербург и беше много хубаво. Имаше един забавен момент на летището, когато тя видя кантар и пожела да се премери, а нейния озвучител също стъпи на него зад нея, но тя се усети. (Смее се.) 

- Сред вашите колеги и приятели беше музикалната легенда Тото Кутуньо, който пя и на юбилейния ви концерт през 2008-ма г. Какъв човек беше той във вашите очи и имаше ли в него някаква звездомания?
К.: Нямаше никаква звездомания! Ал Бано е по-усмихнат и позитивен от него, докато Тото е по-обран, но е уникален човек! Оказа се, че освен изпълнител, Тото е и много сериозен автор на песни – писал е световни хитове за Жо Дасен, Далида, „Рики е повери“, Рей Чарлс, Адриано...
В.: Концертът ни с него беше и по повод 20 години от сватбата ни. Той наистина е по-сдържан, но е голям! Спомням си, че след концерта организирахме една вечеря заедно. След това прочетох в негово интервю, че тук е срещнал една жена с лазерни очи  – нещо ми трепна, дали не е визирал мене, защото дъщеря ми казва: „Мамо, ти с този поглед пронизваш!“ (Смее се.) Тото е голям професионалист и композитор. Радвам се, че животът ни срещна с него, както и с „Рики е Повери“. 

- Какво мислите за демонтирането на Паметника на Съветската армия, което предизвика много дискусии у нас?
В.: За мен това е голяма грешка, и то политическа, защото голяма част от народа не го иска. Според мен, нашите са големи послушковци и за съжаление от това действие, може да има големи последствия.
К.: Младите трябва да знаят нашата история и се питам - какво ще направят на мястото на този паметник?! Демонтирането му, както и това на Мавзолея, сигурно се плаща от определени държави. Защо Виктор Орбан отива и казва - няма да дадем 50 милиарда на Украйна? Защо Американският конгрес блокира милиарди за Украйна?! Нямам нищо против Украйна, но защо ние мълчим за всичко!
В.: Унизително беше и когато бяхме в Парламента, по повод тези 50 процента българска музика в ефир – все едно ние сме някакви нещастници и трябва да ги молим и да просим да ни пускат песните... Преди имаше по-стойностни политици и от тях ни останаха приятели, които много обичаме.

- Песента ви „Татко“ е посветена на бащите. Какви уроци сте научили от  вашите родители?
К.: „Татко“ е по стихове на Ирина Серафимова. За съжаление нашите бащи са починали рано, но не сме научили малко неща, като това да уважаваме семейната единица и да имаме дисциплина - например ставане в 6 часа, за да си оправиш леглото преди училище. Това не се забравя цял живот.
В.: Моят татко почина като бях на 10 години и мама остана сама с две малки деца. Спомням си определени моменти с него. Много съм тъгувала от факта, че нямам баща, а когато с моя приятелка си ходехме на гости, аз се чувствах ощетена и различна, защото моят татко не  е жив. Помня го като много красив мъж и добър баща - играеше си с нас. Тогава често спираха тока и той измисляше щуротии да ни забавлява, беше и много чевръст в ръцете и правеше невероятни неща. Пазя си кутия, направена майсторски от него от тънък плексиглас. Аз съм се метнала на него в това – мъжкарана съм и мога да кова! От майка ми съм запомнила урока да имам търпение към всяка една болка. Като ми станеше тежко и й казвах, че не издържам повече, тя ме съветваше: „Недей Вили, ще се променят нещата - мисли за децата, те са ти богатството, те са ти всичко!“ 

- Имате ли любима мисъл?
К.: Човек трябва да се стреми да бъде номер едно във всяко едно отношение, но не на всяка цена!