Обединение на политическите сили в парламента около списък с промени в образованието е факт и идеите ще бъде обявени тази седмица. Това ни казва председателят на просветната комисия в парламента Красимир Вълчев, за да отговори на въпроса дали пътят към нужната реформа в образованието, която да ни избави от функционалната неграмотност и формалността, е политически или експертен. Той е категоричен, че са необходими поне 5 години последователен политически натиск върху администрацията на МОН и надпартиен консенсус, за да се случат реформите, срещу които има вътрешна съпротива в министерството. Уточняваме още, че ключов фактор тук са учителите, а именно от техните заплати министърът на финансите Асен Василев си спестява 220 милиона лева в новия бюджет.

- Господин Вълчев, неотдавна заявихте, че има три неизвършени реформи в училищното образование - кои са те и политически или експертен е трънливият път към тях
- Реформите в учебните програми и в оценяването и смяна на доминираща култура на формализъм. Учебните ни програми са прекалено амбициозни. За съжаление последните промени задълбочиха проблема. Искаме от ученици ни да научат за 12 години повече отколкото средно учат в другите страни. Особено до 8. клас. По някои от профилите се усвоява материал от трети курс в университетите. Учителите препускат, няма време за затвърждаване на знания, осмисляне и упражнения. Знанията, често остават заучени и не се трансформират в умения. Това е все едно да качиш дете на пътеката във фитнеса и да я пуснеш със скорост 20 км в час. Пет процента от децата вероятно ще успеят да се справят с това темпо и ще са конкурентни на международни състезания,  но останалите ще бъдат изхвърлени. Това се случва и с българските ученици, особено в 5.-7. клас – една голяма част от тях трупат дефицити и се самоизключват. 

- Няма ли олекването да демотивира допълнително?
- По-облекчени програми не означава, че децата ще научат по-малко, напротив – ще има повече и по-трайни знания. Всяко едно дете, всеки един човек учи повече извън учебния час, извън училище, през целия си живот и ако в училище съхраним и надградим мотивацията за учене, дългосрочно учениците ще прочетат повече и ще изградят повече умения. Респективно, най-малко научават, когато се самоизключат. Ако изградим повече умения, ще имаме най-трайни резултати. Айнщайн е казал, че образованието е това, което остава след като забравим наученото в училище. Всъщност това са уменията. Промяната в програмите трябва да постави акцент и освободи повече време за формиране на умения. Има базови знания, които за задължителни за изграждане на умения, но има и чиста фактология. Прекалено амбициозните програми пречат на формирането на умения и на функционална интелигентност. Точно това, което мери PISA. Задачите от международното изследване изискват сравнително малко знания и много повече разбиране и прилагане на наученото. Това е философия различна от заложената в нашата образователна система, но по-адекватна към днешния и утрешния свят. Другият проблем на „бързите“ програми е, че възпроизвеждат култура за заучаване. Още повече, когато са съчетани с оценяване, стимулиращо заучаването. Ако изпитваме учениците за фактология, те ще заучават. 

- Коя е третата задача, която не намира решение?
- Третата най-трудна промяна е смяната, премахването на доминираща култура на формализъм. При нея най-важно е учителите да са попълнили документа. РУО ги проверява за това. Няма значение колко и как са работят с децата. Нямат значение и резултатите. Като не може да оцени резултата, системата замества тази невъзможност с оценка на документа и така продължава да се възпроизвежда културата на формализъм. Формално погледнато всичко върви нормално в системата, но нормално погледнато много неща са формални. Културата на формализъм постоянно възпроизвежда административна тежест, която отнема от времето за работа с децата и учениците и демотивира учителите. Тя потиска и пречи да развием другите култури, които са важни и полезни - културата на отговорност към резултатите, културата на образователни иновации и културата на отдаденост на работата с деца. Ако се разговорите с хора от системата, ще чуете стотици примери и потвърждения за това. Обсъдихме и имаме съгласие в колегите от Комисията по образование и наука, че с допълнение в Закона трябва да забраним оценката на работата на учителите въз основа на документи. Това трябва да бъде допълнено с промяна във фокуса на работата на РУО – от проверка на документа, към оценка на усилията, ефективността и качеството на работата с учениците. Що се отнася до въпроса Ви в началото - какъв е пътят за тези реформи, той е и политически и експертен. Политическо лидерство трябва да гарантира, че те ще бъдат извършени, без да бъде подменена целта им. Необходими са поне 5 години последователен политически натиск върху администрацията на МОН и затова е нужен надпартиен консенсус, особено при честа смяна на правителствата и министри. С колегите от другите парламентарни групи сме изработили документ за такъв базов консенсус по основни промени, които трябва да се случат. Преди седмица десетки бизнес организация също апелираха за такъв консенсус в съвместна декларация. Образованието е тема, по която можем и трябва да имаме базова съгласие и да работим заедно. 

- Споменахте PISA, на която не се представяме никак добре, какво трябва да се промени в изпитването в българските училища. По ваши думи то трябва да стане като тест за интелигентност, но как? 
- Да, PISA прилича на тест за интелигентност. Когато изпитът мери функционална грамотност и интелигентност, в него няма задачи или теми, които могат да се заучат в цялост. Трябва да си учил с разбиране. Този тип изпит и оценяване имат и друго послание – учи, за да разбираш света, да си интелигентен, да можеш, а не само, за да имаш по-добра оценка. Ако добрият резултат не може да се постигне със заучаване, тогава и частни уроци няма да са начин да се „купи“ по-висока оценка за целите на кандидатстването. Ние говорим негативно за частните уроци, но изначално те не са нещо лошо. Напротив, желателно е родителите да инвестират допълнително в образователното развитие на децата си. Лошото е, когато резултатът от тях е предимно възпроизвеждането на образователни неравенства, както се случва при кандидатстването след 7. клас.

- Защо промяна в оценяването е табу - от реакцията на родителите ли идва притеснението? Все пак 10 процента по-малко се интересуват от образованието на децата си, показа последното издание на PISA?
- Една подобна промяна няма да се хареса на много родители и затова са необходими политическа подкрепа и консенсус – за да се знае, че няма да отстъпваме от нея. Не защото е самоцел, а защото е важно за децата. Що се отнася до 10-те процента родители, които по-малко се интересуват от образованието на децата си, това за мен е показател, че в извадката от български ученици, включени в последното издание на ПИЗА, вероятно са попаднали ученици с по-слаби резултати, т.е. малко по-лошите резултати спрямо предходните издания могат да се дължат и на статистическа причина. Всички анализи показват, че основният фактор, които определя образователните резултатите на учениците, е семейната среда – и най-вече отношението на родителите към образованието на децата им. Друг фактор за по-слабите резултати е, че системата стана по-включваща, но за съжаление и по-избутваща. През последните години бяха включени формално немалък брой ученици с много образователни дефицити и предимно с родители, които не са отговорни към образованието. Процентът на преждевременно отпадналите от системата пада, увеличава се средният брой години, прекарани в училище от тези деца, но нараства и броят на слабите оценки. Очевидно е трудно тези ученици да бъдат интегрирани бързо и ефективно. Проблем също е, че една част от учителите се въздържат от писане на двойки, а училища занижават изискванията и прикриват непосещаемост. Други учители и училища полагат огромни усилия, но въпреки това не успяват да преодолеят дефицитите на социално-културната среда. PISA мери резултати при 15-годишните, а именно в тази възрастова група имаме най-висок процент нововключени ученици със слаби резултати и дефицити. Ако преди рисковите ученици учеха средно 7 години, сега преждевременното отпадане от системата е най-често в 10. и 11. клас. Фактор за това е и че беше променено изискването за придобиване на свидетелство за управление на МПС и вече се изисква завършен 10. клас.

- На фона на тази отчайваща картина, която описвате, можем ли и след колко години да преборим функционалната неграмотност на учениците ни – проблем, който се задълбочава?
- Най-бърза промяна можем да постигнем с реформа в оценяването. Тя има потенциала да промени културата на учене за 3-4 години. В този смисъл подкрепям заявените намерения на МОН за промени във външното оценяване. Дори смятам, че трябва да са още по-смели. Промяна трябва да обхване и вътрешното оценяване. Повече време ще изисква промяната в учебните програми и подготовката на учителите, а ефектите ще са след 10 години. 

- Предстои ни ротация в Кабинета. Може ли образованието да стане популярна реформа и да влезе в дневния ред на правителствата, да има приемственост в тази посока? Споменахте, че се формира подобен консенсус…
- Надявам се. Затова с колеги от другите политически сили се обединяване около списък от промени и политики, който ще обявим тази седмица. 

- Сред тях ще бъде ли това всеки учител да бъде свободен да преподава според учениците си, каквито гласове от преподаватели чухме?
- Учителите имат свобода да избират методите на преподаване, но са длъжни да следват учебните програми. Следващи учебните програми трябва да са по-рамкови, за да имат учителите да имат по-голяма свобода да ги адаптират към учениците си. Промените в оценяването също трябва да спомогнат за това.

- Стандартът за качество - какво седи зад него и защо го няма?
- Стандартът за качество може да изгради култура и стремеж за повишаване на качеството на образование, но може и да доведе само до писане или преписване на системи за качество, допълнителни разходи на време и пари и още административна тежест. Сега МОН подготвя нов проект, като се надявам той да е по-добър от предходните, но си запазваме и скептицизма, че резултатът отново може да е само допълнителна тежест.

- Заради лошите резултатите от PISA учители изказаха мнение, че за важните образователни реформи имало спирачка вътре в МОН, сред служителите от по-висше ниво. Вие имате вътрешен поглед как функционира министерството - има ли несменяемите кадри и наистина ли те спъват реформите?
- Най-често реформите спират, заради смяна на министрите. В други страни висшето административно ниво осигурява последователност на политиките, когато се сменят политическите екипи. За съжаление при нас – в МОН, това не е така. Да, има хора в МОН, които не искат по-смели промени в учебните програми и оценяването. Те ще ви обяснят как програмите са прекрасни и проблемите са само в късата учебна година и лошите учители. Администрация може също да опорочи реформите, ако й оставиш изпълнението им. Такъв негативен пример са последните учебни програми. Те са изготвени от работни групи, състоящи се от учители, директори, университетски преподаватели, външни експерти и ръководени от служители на МОН. Когато няма ясно зададена цел и този процес се остави да се ръководи от администрацията резултатът е по-лоши програми. Това се случи през 2013-2016 година, това се случи и с последния опит за промени от миналата година. Присъствал съм на малка част от работата на тези групи и основното, което чувах там беше: „това не може да отпадне, онова не може да отпадне“. И резултатът е още по-тежки програми и с още повече фактология. Затова, за да не се допуска същата грешка за пореден път, при следващите промени в програмите трябва да се започне с изработване на концепция на промяната, която да е осъзната на политическо ниво и да не се оставя ръководството на процеса на администрацията. Ако има политическо лидерство и политическа стабилност или поне последователност, администрацията не може да спре реформите. 

- Просветната комисия отхвърли бюджета за образование за 2024 г. Какво очаквате да се случи оттук нататък?
- Бюджетът ще се приеме от НС, защото трябва да имаме бюджет. За съжаление, образованието в него е антиприоритет. Финансирането за сектора намалява като реални стойности за трета предна година. Трети пореден проектобюджет, които предлагат Асен Василев и Николай Денков – трето поредно намаление. Нарушава се за първи път и консенсусът, че учителските заплати трябва да са 125% от средната заплата за страната. Финансовият министър си е спестил 220 млн. лева от учителите, въпреки че докато беше в предизборни кампания, толкова се заиграваше с темата и обещаваше да ги избави от дупките в чорапогащите. През 2024 г. ще пестим още повече от приобщаващо и от висше образование. 
 
Нашият гост
Красимир Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София, но израства в село Априлово, община Гълъбово. Средното си образование завършва в Строителния техникум в Стара Загора. Следва в Икономическия университет - Варна, където става магистър по публични финанси. Преминава обучение по “Бюджет и финансово управление” в университета “Дюк” - САЩ.
През 2002 г. започва работа в Министерството на финансите. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката. В периода от ноември 2013 г. до август 2014 г. е директор на дирекция “Бюджет и финанси” в Министерството на външните работи.
Става най-младият просветен министър у нас, когато през 2017 г. застава начело на МОН и управлява министерството до 2021 г. Депутат от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 47-ото Народно събрание, а в 48-ото и 49-ото НС е начело на образователната комисия.