Вече и режисира

Кристен Стюарт планира да нахлуе мощно в следващата година с два нови филма и дебютен режисьорски проект. Тя окончателно се раздели с имиджа си на меланхоличната тийн икона от вампирската романтика „Здрач“ и вече се доказа като сериозна млада актриса.

По-рано тази година тя получи и номинация за „Оскар“ за ролята на принцеса Даяна в биографичната драма „Спенсър”, а филмът стана хит. Действието се развива в самия край на 1991 година, а сюжетът предлага провокативен поглед към отношнията между Чарлз и Даяна. Бракът на принца и принцесата на Уелс отдавна е охладнял, но въпреки слуховете за афери и развод, в имението Сандрингам е наложено временно примирие по случай коледните празненства. Има ядене и пиене, стрелба и лов. Даяна е наясно с играта. Тази година нещата ще са много различни...

Сега Стюарт ще режисира екранизация на The Chronology of Water – мемоарите на американската писателка Лидия Юкнавич. Продуценти са Ридли Скот и Майкъл Пръс. 

- Кристен, как се стигна до вашия първи режисьорски проект „Хронология на водата?
- Имам привилегията да работя по този проект със своите партньори и приятели от Scott Free в продължение на вече пет години. В основата на мемоарите на Лидия Юкнавич са осезаеми, реални преживявания, описани по изключително радикален начин. За мен е важно да пресъздам този текст възможно най-реалистично, а този импулс означава, че интерпретацията трябва да се превърне във филм… Актрисата в главната роля Имоджен Путс ще трябва да изнесе този филм, заедно с потресаващата тежест на живота на Лидия – тя е способна на това и аз съм страхотно щастлива, че ще работя с нея.
Книгата е лирично пътешествие през живот, спасен от изкуството. В центъра на разказа е една млада жена, която след опита си да се превърне в професионален плувец, открива своя глас в света на писаното слово и се превръща в успешен учител, майка и изключителна модерна писателка. Това е една история за оцеляване – след детство, изпълнено със сексуален тормоз и всевъзможни проблеми, филмът ще конструира образа на авторката Юкнавич и ще разкаже за нейния личен, вътрешен свят…

- Каква е символиката с водата тук?
- Водата е живот, но може да бъде и смърт. Ние сме съставени от вода, зависим от водата, в известен смисъл тя е нашият ключ към оцеляването, но може да бъде и причина за унищожението ни. Мисля си за всички тези бедни мигранти, които се удавиха в Средиземно море и как дъното му се превърна в гробница. Посланието на филма ми е, че за да можеш да плаваш успешно е нужно да се откажеш от някои неща, да се предадеш в лицето на нещата, които няма как да победиш.
В известен смисъл аз съм перфекционист и имам мания за контролиране на процесите, които зависят от мен. Поради тази причина аз мразя водата, не харесвам плажовете и в същото време страдам от клаустрофобия. За мен символът на потъването се разгръща с образа на някой, който губи своето усещане за нормалност и намира себе си под водата, в състояние на подчинение.

- Изненада ли ви номинацията за „Оскар“ за главна женска роля?
- Никога дори не съм си и представяла, че ще се озова в компанията на тези невероятни жени, с които сме номинирани тази година – Джесика Частейн, Оливия Колман, Пенелопе Крус и Никол Кидман... Не мога да повярвам. За мен киното е такава привилегия. Бих си плащала, за да се снимам.

Бих правила филми дори да беше незаконно. Това е сбъдната мечта, да споделям на такова ниво. Чувствах се невероятно благодарна за възможността да работя по филма „Спенсър“. 

- Какво ви привлече към сценария на филма за живота на принцеса Даяна?
- Историята ме грабна с едно поетично представяне на трите най-трудни дни, предшестващи нейното напускане на кралското семейство. Прочетох всичко, което мога, и след това се опитах да го забравя, защото е наистина разтърсваща и много лична история. Трябваше да науча много теории за покойната принцеса, докато се е опитвах да разбера кои са верни и кои не.

Това е наистина медитативен проект. Има толкова много гледни точки за нея и нейната история... Това не е нещо черно-бяло, еднозначно, а много двусмислена, наистина емоционално изпълнена история.

- Какво мислите за нея?
- Бях обсебена от принцеса Даяна, толкова много я обичам. Начинът, по който са я третирали папараците е отвратителен, това любопитство минава извън границите на нормалното и е все едно някой да надникне през прозореца в спалнята ти.
Чувствах, че исках да я предпазя. За ролята трябваше да се фокусирам не просто над представата на другите хора за нея, ами и над моята собствена перспектива към Даяна. Почувствах и преживях цялата болка на Даяна. Опитах да мисля като нея.

- Кое ви е най-странно в славата?
- Най-странното е, че станеш ли веднъж наистина разпознаваем вече няма как имаш възможността да направиш първо впечатление. Всички вече имат предварително изградена представа за теб. Друг интересен момент е с постоянното напрежение към актрисите да изглеждат перфектно, да са в топ форма - спортно тяло, перфектно гримирано лице, блестяща усмивка.

Аз дълго време изпитвах някаква вътрешна съпротива срещу идеята да бъда секси. Надраснах този свой младежки бунт и вече нямам нищо против да изглеждам добре и атрактивно. Но, разбира се, не и по този краен и обсесивен холивудски начин. В това отношение съм още бунтарка.

- Връщате ли се мислено към образа на Бела и „Здрач”?
- Отдавна загърбих „Здрач”. Беше огромен успех, помогна ми, никога не съжалявам за нищо, но вече гледам напред. Понякога страхът от успеха е като страха от неуспеха. С успеха идват определени очаквания, които не винаги можеш да покриеш. А и не винаги трябва. Честността е най-важното нещо. Когато си откровен правиш грешки, но точно така се случват най-интересните неща.

- Къде се чувствате по-удобно – в големи, лъскави продукции като римейка на „Ангелите на Чарли”, или в малки арт филми?
- Зависи от много неща. Най-голяма творческа свобода ми дават независимите проекти, но те се правят и най-трудно. А аз като актриса няма как тотално да игнорирам студийните филми и определено участвам в холивудския живот. Просто не искам да съм в сърцето му. Никога не искам да ставам филмова мегазвезда като Анджелина Джоли. Нейната слава е направо плашеща. Нищо, свързано с известността не ми е страст. Аз съм актриса. Странно ми е да наблюдавам колко много се обсебват хората по образите на знаменитостите.